Във време, в което ежедневно всички снимаме, основно с телефони, в което все по-рядко вадим снимки на хартия, професионалните фотографи имат какво да ни кажат. Да ни споделят някои тайни за своята работа.
Любомир Бенковски има опит като телевизионен оператор и фоторепортер на вестници и телевизии в родния си град Плевен и като кореспондент на БТА. От 2000 година живее и работи във Варна.
Като фоторепортер е снимал близо 7 години за вестниците "24 часа" и Труд". В момента е регионален мениджър за Североизточна България на Агенция "Булфото".
Репортерът ни Ваня Славова разговаря с него за снимките, фотографията и нейното бъдеще на фона на новите телефони.
- Отбелязвате ли Световния ден на фотографа, празнувате ли днес?
- Да, аз от доста години го празнувам. Празнувам е силно казано, отбелязвам по-скоро, тъй като в днешно време всеки снима, така че може да го приемем, че е празник на всички.
- Така е, но повечето от нас снимат с телефона си: най-лесно, най-бързо... Доколко обаче е качествена една подобна снимка?
- Технологиите се развиват с главоломна скорост. Аз, когато почнах да снимам, започнах да работя с филмова фотография. Пробвал съм дори и стари техники на снимане, класически. След това минахме на дигитална фотография, сега пък телефоните навлизат. Всяка следваща година излизат все по-добри модели с все по-добри камери, с все по-добра оптика и възможности; алгоритмите, които се вграждат в телефоните, изкуственият интелект е изключително добре направен. Телефоните снимат и са по-умни от притежателите си понякога.
- В тази връзка няма как да не попитам дали ще отпадне вече огромната тежка техника при фотографите в полза на телефона за направата на професионални снимки.
Отговорите на този и на други въпроси бихте могли да чуете в прикачения звуков файл; в него ща научите как да си направите качествени пейзажни снимки от ваканцията и как да изглеждате перфектно на селфи снимките си.
Отбелязваме Световния ден на фотографията.
На 19 август 1839 г. е направено официалното представяне на фотографския процес от Луи Дагер пред Френската академия на науките и изящни изкуства. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.
Фотографията навлиза широко на потребителския пазар през 1901 г. с представянето на известни модели фотоапарати, а през 1925 г. се появява първият апарат "Лайка" с 35 мм черно-бял филм.
Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината. Терминът произлиза от гръцките думи фос (светлина) и графо ("пиша").
Опитите за "фотографиране" датират още от времето на Леонардо да Винчи, но първата успешна фотографска снимка е от 1826 г. и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс.
Той експонирал 8 часа при силна слънчева светлина, а за фотографска плака използвал полирана калаено-оловна плочка.
В България художествената фотография е призната за изкуство през 1957 г. През 1959 г. в тогавашния Техникум по графика (Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография) е открито редовно и задочно обучение по фотография.
Първата съхранена снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка му. Фотографията вероятно е направена от българина Анастас Йованович, смятат специалистите.
Пионерите фотографи, поставили началото и популяризирали фотографското изкуство в България, са Анастас Йованович, Атанас Стоянов, Тома Хитров, Георги Данчов и Георги Ст. Георгиев.
От 1993 г. фотографията започва да се изучава като отделна специалност в катедрата "Филмово и телевизионно операторство и фотография" на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..
Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско, държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират обществено обсъждане, от..
Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..
Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..
Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..
Туристическият бранш и това лято ще бъде изправен пред проблема с липсата на кадри и това не е новина. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ Илин Димитров, съветник на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура. „При вноса на кадри тази година е пълна каша, защото Шенген по въздух, позволява на всички, които влизат в..
Интервю с Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY) Творческият път на LEAVES' EYES започва преди 21 години. В групата се преплитат съдбите на музикантите от ATROCITY. Няма да сгрешим, ако кажем, че ATROCITY е тяхната по-мрачна, а LEAVES' EYES – по-нежна страна. LEAVES' EYES издадоха „Myths of Fate”, заради който идеологът зад двете групи..