Емил Билярски от MESZECSINKA: "Когато си на върха, единственото, което ти остава, е да скочиш в дълбокото"

MESZECSINKA е онзи подсъзнателен свят, който можеш да достигнеш или с помощта на нещо по-твърдо или с помощта на музиката. Вторият вариант е за предпочитане, защото води до психеделични измерения и светове, разказва приказки и споделя теории за онова, което е отвъд реалността. А и музиката е универсален език, колкото и клиширано да звучи. А в MESZECSINKA клишета не могат да бъдат открити. Винаги различни, винаги стъпка пред останалите, стигащи там, където повечето се отказват да стъпят.

MESZECSINKA е проект, създаден в Унгария от Емил Билярски. В композициите на квартета се преплитат различни шарени фолклорни влияния, изпълнени от вокалистката Аннамари Ола. През тази година MESZECSINKA издадоха "Stand Into The Deep", който ще бъде представен във Варна на 20 септември и в Балчик на 21 септември. В него музикалните приказки са на унгарски. Музиката е безгранична и космополитна.

Ако вдъхновението не е налице, има ли моменти, към които се връщаш, за да го провокираш?

Абсолютно! Провокацията на вдъхновението е необходима, защото светът, в който живеем, който сами сме си го направили такъв или някакви външни сили ни натискат - което е без значение, защото само ние самите можем да се хванем за косата и да се измъкнем то него. Този свят и този вид живот, който живеем, иска да бъдем роботи, да повтаряме едни и същи дейности по един и същ начин, по който сме ги правили вчера. Да повтаряме неща, които вече са направени преди нас. Вдъхновението е нещо противоположно на това. То те кара да бъдеш винаги нов. И за да предизвикваш вдъхновението, защото никой не може да го включи с натискане на копче. Но може да се предизвиква с дейности, в които просто излизаш от пътя, от привичката. Можеш да го направиш като посетиш място, където по-рано не си бил. Трябва да излезеш от зоната си на комфорт. Изразът е популярен, но, всеки може да го разбере. Трябва да излезеш от привичката, за да дадеш възможност на вдъхновението да се прояви.

За това ли скочихте в дълбокото?

Скочихме в дълбокото, защото вдъхновението ни прати там. Скокът в дълбокото е част от текст от песен в албума. Текстовете са писани от Аннамари. Интересен момент е, че преди тя пееше на много езици и в различните народни песни на различните народи. Тя казваше, че в песен на български е откривала нещо от нейния характер, което й е харесвало и го е проявявала като пее на български. Същото е и с испанското фламенко, циганските песни също. Но стигна до ниво, когато вече не й е необходимо чрез чужди музики, макар и пречупени през нейния характер да се проявява и пише текстове само на унгарски. Последните ни два албума са само на унгарски, а последният само с наши песни. Интересното е, че с последните два албума все повече имаме турнета из Европа. А обикновено казват, че трябва да пееш на английски, за да правиш концерти в чужбина. Т.е. това показва, че не езика е важен, а колко дълбоко задълбаваш в себе си. Защото на определена дълбочина на израза без да разбират думите, хората са наясно за какво става дума.

Предполагам, че по този начин изглеждат и концертите на MESZECSINKA?

Концертите - да. Концертите са силни. Преди време се върнахме от концерт в Куртово Конаре. Никога не съм мислил, че в едно село, което никога преди това не съм чувал, може да се получи толкова хубаво събиране на хора и толкова интересни неща да се случват там. Свирихме заедно с Гергана Димитрова. Тя е солистка на Мистерията на българските гласове и е една от най-добрите български народни певици днес. И когато Аннамари и Гергана пеят заедно, се получава нещо божествено, а ние -  музикантите зад тях, се опитваме да ги поддържаме. Наистина унгарските народни песни се срещат с българските и после се получава нещо, което не е народно, а се случва точно там и на място. Един вид - импровизация. По-голямата част от публиката беше местно население, което никога не се е срещало с подобна музика. Освен това имаше международни майсторски класове за младежи от много страни, които също не бяха виждали и не бяха срещали подобна музика. Т.е. свирихме на хора, които не са наши почитатели и пред хора, които не слушат такъв тип музика, а на съвсем нова публика и получихме доста сериозен отклик, на хората им хареса много. Което пак означава, че когато не свириш в определен стил, а дълбаеш дълбоко в себе си, то това докосва другия човек, независимо кой е той.

Съвсем скоро ще бъдете във Варна...

Нашата музика става все по-интензивна. Според мен сме вече малко далече от етното, но все пак има от него. При всички случаи музиката е психеделична. Не е конкретна, а влияе към по-абстрактни части на човешката психика. На всички предлагам да ни чуят. Който знае как да напише името MESZECSINKA на унгарски, защото това ни е интересното - името е българско, но се изписва на унгарски, може да ни намери и да ни чуе музиката. Има една класация, която е най-сериозната за уърлд музика в Европа, албумът ни там е на пето място. Там се класират всички албуми в това направление и да си на пето място, означава, че реакциите за музиката ни са доста сериозни. "Stand Into The Deep" ще го представим във Варна на 20 септември. Много се надявам да дойде публика...

Още от Емил Билярски можете да чуете в звуковия файл.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Богдан: Къде е Вашето ТАМ?

След 23 години в Америка Богдан получава зелена карта и се завръща в България за първи път. При първото си стъпване в родината заснема пълнометражния документален филм "Там", с който обикаля страната тази година. "ТАМ" показва България през моите очи, както я виждам за първи път след 23-ри години. Нарочно няма трейлър с кадри от България,..

публикувано на 14.10.19 в 17:43
Стела Кенфийлд

Стела Кенфийлд - между Бързица и Сиатъл

Между провадийското село Бързица и американския град   Сиатъл – така преминава животът на Стела Кенфийлд. Родом е от варненско, но става гражданин на света още през 1980 година. Срещнахме се в провадийското село Бързица, покани ни в къщата, в която живее – с голям двор, овощни дървета и зеленчукова градина. След близо 35 години в чужбина..

публикувано на 14.10.19 в 08:35

Улицата на готвачите (на колела) във Варна

Поредното издание на фестивала на храната, но с нова и по-голяма локация, ще зарадва варненци и гости на града от петък до неделя включително. Мястото е по-голямо от досегашните – в градинката на пл. "Севастопол" във Варна. Три дни вкусна храна и крафт бира, атрактивни каравани, сред които трансформирана пожарна кола и автобус. Повече в аванс разказва..

публикувано на 12.10.19 в 09:00

Петко Ковачев: Въвеждането на зелена енергия не беше направено за малките производители

Възможностите за участие на гражданите в управлението на средствата от еврофондовете 2021 – 2027 г. са тема на международния форум „Граждански пространства“ във Варна. Граждански активисти от България, Румъния, Унгария, Словакия, Полша и Чехия ще разкажат за предизвикателствата пред участието на граждански организации в оперативните програми в..

публикувано на 09.10.19 в 11:28
health

Да избереш България за своя втора родина - историята на семейство Екин

На фона на протестите на медицинските сестри, които искат достойно заплащане за труда си, български лекар е номиниран за Оскар в медицината. Един гениален и уникален български лекар извършва невероятни операции и спасява човешки живот всеки ден. Той стигна до мозъка на 10-годишно дете през вена на крака му. Това не е единичен случай за висок..

публикувано на 09.10.19 в 10:10
Надя Петрова

Тракийската певица Надя Петрова - от сватбарската сцена до Първо студио на БНР

Народната певица Надя Петрова записа три тракийски песни с Оркестъра за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов. Песните "Провикнала се Ирина", "Стоил Русанки продума" и "Дарина мома хубава" са аранжирани от Ангел Димитиров и за първи път ще прозвучат пред публика на 10 октомври в Първо студио на БНР в столицата. Надя Петрова е..

обновено на 07.10.19 в 15:29

Разговори на тротоара: Стоян Радев

Той не работи в театъра - той живее там. Заразителният му смях се чува отдалеч. Синият поглед и позитивизмът привличат и променят и най-сивия ден. Смята, че театърът се прави от отбор единомишленици и винаги говори за това изкуство в множествено число. Стоян Радев е актьор и режисьор, а как отговори от първо лице на въпросите от рубриката “Разговори на..

публикувано на 06.10.19 в 11:35