"Вдъхновение в движение" - поетична премиера

| обновено на 15.10.19 в 14:07

16 октомври, сряда, Арт салон на Радио Варна

Женя Маринова – едно ново име в поетичния свят, вече издига ръст на поетичното поприще. Първата и издадена книга „Миг на откровение” проза и поезия (2000 г.), е само опит, заявка. Втората – „Звуци от сърцето” (2016 г.), затвърждава успеха и`. Но Женя издава трета стихосбирка – „Вдъхновение в движение”, а това вече е сериозна поезия. Тук не става въпрос за качеството на поетическото слово, а за характера на едно вдъхновение, към което тя пристъпва – понякога плахо, понякога с боязън. Поезията и` едва ли се нуждае от обяснения – това не е нужно, защото тя е предназначена да докосне сърцето. Един от белезите на творческия и` успех е това, че тя разделя с читателя радостта и възторга си, трепетите, съмненията и болките. С всяка дума от стиха си тя се докосва до някаква съкровена струна в своето битие и ни прави съпричастни в духовния си свят. Думите и` отекват и в нашето битие и ни разкриват неподозирано богатство на чувства и мисли. Затова ние, читателите, с нашето духовно съпричастие сами пресътворяваме и обогатяваме творбата. И така всеки читател по свой начин я възприема и преживява. Всеки творец – и малък и голям, насочва своята творба като послание в бъдещето. Тайно или явно се надява на неговата оценка с трепет, с боязън или с вяра. В крайна сметка поетесата би предпочела името на нейното слово да покълне в душите на онези, които ще дойдат след нея. Защото сътвореното не е за днес, за тази нощ, а за бъдещето и е невидимият мост, който преминава през душите на идващите след нас. Пълноценността на нейната поезия зависи от опита на изживения живот и от степента, на която поетесата извисява своя дух. Тези стихове са нужни и разбираеми за всеки. Ако се питаме към кого е адресирана тази поезия. Отговорът е към всеки. който умее да се вслуша в болката на собствената си душа.

Костадинка Молдованова

Една максима някога ни убеждаваше, че времето е пари, нали? Днес парите са много важни, но те се измерват с време. Можете да изкарате пари, но някой ще ви продаде ли време? Затова богатството тепърва ще се измерва във време. И точно в това ни убеждават стиховете на Женя Маринова. Тя не е от хората, които дават съвети като преуспелите милионери. Не! Тя болезнено залага на времето, емоцията и красотата. От четирите природни сезона, от общуването с другите, от близостта с любимия. В поетичните си откровения е интуитивна, интимна и искрена. Понякога по детски наивна, но е готова да ни изненада с липсата на ограничения, когато споделя личните си истории. А те не са една или две. Често я вдъхновяват малките неща, от които прави интересни обобщения. Лаконична е в изказа, защото търси емоцията. Вярва, че поезията не е само общуване, а приобщаване. Приобщаване към идеята, красотата и истината. Онази истина, която търси в дълбините на човешката душа. За която днес си заслужава да се пише.

Пламен Минасов, редактор

Човешкият свят, с всичката му хубост, тъги и сладости, е преходен и времето, с което разполага човекът в него, е кратко. Откакто свят светува, хората вярват, че Господ е отредил живот след смъртта, но тази мисъл не дава успокоение за преходността на времето. Човешката мисъл, човешкото слово, ръка и перо искат да запечатат и оживят света на душевните  преживявания, с неговите радости, скърби, срещи, вдъхновения, мечти. Стихосбирката на Женя Маринова-Стойкова „Вдъхновение в движение“ говори за тези психо-емоционални преживявания, почувствани и споделени, при нейния досег с приятели и близки.

Теа Колева, психолог