Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Богдан: Къде е Вашето ТАМ?

След 23 години в Америка Богдан получава зелена карта и се завръща в България за първи път. При първото си стъпване в родината заснема пълнометражния документален филм "Там", с който обикаля страната тази година.

"ТАМ" показва България през моите очи, както я виждам за първи път след 23-ри години. Нарочно няма трейлър с кадри от България, понеже искам зрителят да очаква България, както я очаквах аз всички тези години. В него участват много българи и българки, с които се запознах за първи път. Това са обикновени хора - баща, козар, поет, художник, скулптор, архитект, учител, биолог и други. Филмът е уникален с това, че е сниман хронологично. Паралелно разказва моята история и какво е чувството да напуснеш България на 18, без да имаш избор, и да се върнеш на 41 години за първи път.

С "ТАМ" обиколих 18 града в Щатите, където филмът се показа пред българската диаспора. Голяма радост е да споделя творбата си в родината ми!
(Богдан)


-  Каква е Вашата история? За да стигнем до този филм, все пак трябва да разкажем какво се е случило с Вас.

Много хора не знаят, че съм емигрирал през 1992 година. Преди да замина зад Океана и да се озова в Америка, живях в Атина, Гърция в продължение на три години.

-  По каква причина мигрирахте?

Ще се разбере във филма, но аз нямах избор. Баща ми ме качи на самолет и каза: „Отиваш в Америка заедно с малката си сестричка.“ Аз бях на 17 години и половина. Две седмици преди да навърша 18, когато сестра ми беше на 16, отидохме да си опитаме късмета.

-  Без родители?

Без родители. На майка ми не и дадоха да дойде. Девет години подред и биха черен печат. Когато тя вече дойде, сестра ми имаше две дечица. Тогава нямаше Скайп, имаше само телефонни карти. Аз не бях виждал снимки на майка ми и когато тя слезе от самолета, беше ме срам, но не можах да позная собствената си майка. Не го пожелавам на никого.

-  Добра идея ли е това шоково хвърляне в живота и то в коренно различна среда?

Коренно различна... Пристигнахме в края на юни, беше някакъв ужасен студ. Започнах да се питам къде съм се озовал. На четвърти юли минаваха американските хеликоптери с американските знамена и се усещаше целият патриотизъм. Наистина беше доста странно. Моите родители са вярвали, че аз и сестра ми ще се справим и са поели този риск, за да ни предоставят по-добро бъдеще, както те са го виждали.

- С какво се занимавате? Снимате филми?

Да, аз съм продуцент и кино режисьор. Това е моят втори документален филм, предстои и трети догодина, с който се надявам да гостувам пак. Все още живея в САЩ, а искам да живея тук.

-  Това да не би да е емоционално решение в момента?

Не, аз дойдох тук за първи път от 23 години  миналата година. Не се бях връщал, въобще не бях стъпвал в България. Единственият допир до родината ми беше чрез хора, които познавам в САЩ. Жена ми, е разбира се, българка. Докосвал съм се до България и чрез гостуващи театри и музиканти.

-  Но не е същото.

Не, въобще не е същото. Вече тази година, втора година подред, прекарах около 3 месеца тук и смятам, че мога да направя малко по-трезва преценка къде искам да бъда.

-  Разкажете за това първо връщане, тогава ли започнахте да снимате филма?

Да, започнах да го снимам малко преди да тръгна от САЩ. Когато си зададох въпроса дали искам да снимам филм, ми отне 5 минути да си отговоря, защото знаех колко емоционално натоварващо ще бъде. Разбира се, прецених, че малко хора имат моята възможност. Запознах се с толкова много хора. Само първите 5 минути от филма са снимани в САЩ и те се състоят от хора, които са се връщали. Те ми казват какво да очаквам, всеки ме подготвя по някакъв начин. След това пристигам в България. Самият филм е сниман 90 процента последователно, което е творчески риск. Реших да го монтирам последователно – от момента на пристигане до момента на заминаване.За да придобия представа за това как ще се получи накрая, монтирах и докато снимах. И фактически стана.

-  Има ли голяма разлика от 18- годишната Ви възраст до сега. Много ли се е променила България? Ние, за съжаление, не можем да я усетим тук тази разлика.

И да, и не. Има много неща, които, според мен, са се променили. Това са непосредствените отношения между хората. Може би липсва тази сплотеност, която аз си спомням. Дори София, моят роден град, аз сега не чувствам, че това е моят роден град вече. Съвсем различен град е от това, което беше. Аз се срещам с много позитивни хора, дори сега във Варна ми направи впечатление колко всеки е учтив в автобуса. Ако аз ги виждам, значи съществуват такива хора. Повечето от хората във филма са тези, с които се запознах тук миналата година.

-  Това втори филм ли Ви е ?

Втори документален, преди него имам един късометражен. Той се казва „Тази баба“.

-  В България ли е сниман?

Не в САЩ. Следва още един догодина, „Кавал парк“, който също е пълнометражен филм.

-  Разкажете за него. Чух, че Вие свирите на кавал и издирвате такива автентични музиканти.

Филмът не е само за фолклора. Той е за моето приятелство с Александър Еплер, с когото се запознах в Америка. Когато е бил на 16 години, през 1971 година, идва да учи кавал в България. През комунистическо време идва тук, той е американец. Поканен е от министъра на културата, който идва в Сиатъл. Александър казваше: „Мисля, че никой не очакваше, че аз ще се появя в България на улица „Добър юнак“. Когато той идва тук се влюбва не само във фолклора ни, но и в българския дух. Аз се сприятелих с него през 2011 година и моето приятелство с него, и неговото желание да предаде знанието си като човек, като кавалджия, ме накара да започна да снимам този филм.

-  А вие кога започнахте да се учите да свирите?

Аз започнах преди 6 години и вече сериозно се занимавам от 2 години. Аз заради това съм във Варна, защото моят учител по кавал е тук във Варна – Николай Докторов. Аз снимах и дечица, на които той е преподавал. Миналата година снимах и Драгни Драгнев, който е гайдар също тук. Попаднах и на един поет – Николай Господинов, който ме изуми с неговата поезия. Пред камерата той прочете три от неговите стихотворения и през целия филм се чува как той ги рецитира.

-  Вие как успяхте да запазите езика? Попаднахте ли в някаква среда с българи?

Първите 15 години не, защото беше просто въпрос на оцеляване и когато си толкова млад се интегрираш и мислиш само за това. После се срещнах с жена ми, която е българка. През 2010 година в Сиатъл се формира български културен център, където се събираме да танцуваме, има и хор. По този начин започнах да контактувам с повече българи. Разбира се, чета много на български също.

-  Какво четете на български?

Наскоро препрочетох трите тома на Яна Язова – „Левски“ „Бенковски“ и „Шипка“. Тя има прекрасен език. Аз също пиша поезия, детски приказки, също така и подготвям книга. Обичам българския език. Дори сега, когато се разхождам из Варна ми е много мило да слушам българския език.

-  Имате ли амбиции за изява и в сферата на музиката, с кавала?

Аз съм перфекционист, свиря любителски, но имам желание за изява. Когато завърша „Кавал парк“ ще започна турне с филма, защото има много деца, които дори не знаят как изглежда кавалът. Мисля, че има нужда от свирачи. Понякога си казвам „Богдане, защо си се захванал с този кавал“, обаче продължавам и знам, че трябва да продължавам.

-  Който има интерес към Вашия филм „Там“ как може да го гледа?

В момента може да се гледа само по кината. Обсъждам с някои от варненските читалища дали е възможно да направим още една прожекция. Може да посетите bogdandarev.com или на фейсбука ми – Богдан Дарев. Там има информация. Ще може да се гледа и онлайн, но чак на 24 май смятаме да го пуснем - послучай големия празник.

Цялото интервю с Богдан Дарев може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Наталия Николова

Наталия Николова: Рециклирането е важно, но по-важно е да не генерираме отпадък

На 18 март отбелязваме Световния ден на рециклирането. Тази година денят ще се чества с акцент върху рециклиращите герои, отдавайки заслужено внимание на отделните хора, обществата и организациите, които задвижват промяната към по-устойчиво използване на ресурсите чрез рециклиране. Сред тях е и Академията за рециклиращо изкуство "Recycle..

публикувано на 18.03.24 в 10:50

Pedro Faria (GODIVA): Искаме хората да мислят

Интервю с Pedro Faria и André Matos (GODIVA) На 21 март чешката банда HONORIS CAUSA, британците VOODOO и португалците GODIVA ще направят концерт във Варна по покана на „Bombheart Booking”. Вече представихме HONORIS CAUSA. Сега е ред да надникнем в света на GODIVA от Португалия. За това ще ни помогнат вокалистът Pedro Faria и китаристът André..

публикувано на 17.03.24 в 13:29

Проф. Магдалена Легкоступ: Мечта на патриарх Неофит беше предметът "Религия" да стане част от задължителната училищна подготовка

Днес изпращаме Негово Светейшество - блажено починалия българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. "Неговата благословия носеше много силен печат върху човека, когото благославяше", коментира в интервю за Радио Варна  богословът проф. д-р Магдалена Легкоступ, декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет "Св. св...

публикувано на 16.03.24 в 07:00
Капитан Димитров в църквата на връх Атон

Капитан Димитър Димитров: Когато човек вярва, Господ му дава това, което му е необходимо

Капитан Димитър Димитров, председател на Европейската асоциация на морските капитани и един от известните морски хора на Варна, ни повежда по пътеките на Атон. Всяка година минимум по два пъти в продължение на 10 години той посещава българския манастир „Свети Георги Зограф“. За вярата и харизанството, дарителство чрез труд за българския манастир на..

публикувано на 15.03.24 в 08:05

Здравец Хайтов: Изложбата от конкурса по "Диви разкази" във Варна е впечатляваща

Честването на 105-годишнината от рождението на Николай Хайтов ще бъде съсредоточено в Пловдив. Това съобщи за Радио Варна най-малкият син на писателя Здравец Хайтов, който е архитект по професия и  председател на Управителния съвет на фондация "Памет". Здравец Хайтов е член на журито в конкурса за дърворезба по "Диви разкази", който фондацията..

публикувано на 14.03.24 в 08:00
Бела Бенова, откриване на изложбата

Бела Бенова и любовта ѝ към фаровете, морето и колелото

Пътешественичка, фотографка и авторка на пътепис "По пътя на пулсиращата светлина", Бела Бенова представя изложба със снимки на фарове от цял свят. Експозицията ще остане до 22 март в отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна. За 17 години Бела Бенова е посетила над 20 държави с колелото си на име Трактор,..

публикувано на 13.03.24 в 08:05

Проф. Димитър Райков: Има нужда да се увеличи практическата подготовка на студентите по медицина

Новият ректор на Медицинския университет във Варна проф. д-р Димитър Райков беше избран от членовете на Общото събрание на учебното заведение на 7 март 2024 г. "За мен лекарската професия е най-ефективна, когато се залага на колегиалност, емпатия и новаторство. Това ще бъдат и нашите водещи принципи. Медицинският университет във Варна не е просто..

публикувано на 12.03.24 в 14:55