Творческа среща с дипломата-писател и почетен гражданин на Варна Анатолий Щелкунов

Община Варна организира вечер, посветена на 140-годишнината на дипломатическите отношения между България и Русия и представяне на новата книга на Анатолий Щелкунов „Ангел милосердия”

Като логично доказателство и нагледен пример за плодотворността и синергията на установените на 7 юли 1879 г. българо-руски дипломатически отношения, интернационалното славянско литературно турне на дипломата-писател Анатолий Викторович Щелкунов продължава с нарастващ интерес. След успешните премиери на художествено-историческия му роман „Ангел милосердия” в Москва, матинето в негова чест в Генералното консулство на Руската федерация и Средното училище „Гео Милев” във Варна, представянията на книгата в Разград и в Европейската столица на културата Пловдив, жителите и гостите на морската ни столица ще имат възможността да се насладят на сладкодумното слово на руснака, който пише книги за България и активно да участват в творческата дискусия.

Анатолий Викторович Щелкунов е Генерален консул на Руската федерация във Варна от 2005 г. до 2009 година. По време на неговия мандат, през 2007 година, в българската морска столица се полагат основите на проекта Международен фестивал на поезията “Славянска прегръдка”, който е още едно доказателство за това, че Черно море не разделя, а обединява и трябва да бъде море на приятелството и мира, свързващият мост на кръстопътя на културите!

Художествено-историческият роман “Ангел миросердия” е гласът на сърцето на неговия автор руският дипломат Анатолий Викторович Щелкунов.

Книгата поставя пред читателите фундаменталният въпрос: Човешкото сърце бие ли в унисон с потренсоттите и реалностите на времето? Ще могат бли писателите и учените някога да отговорят на този въпрос?

Философът и дипломатът Анатолий Щелкунов, с присъщата му авторска смелост и честност, още в самото начало на книгата поставя въпроси, които засягат всяко човешко сърце и трогват човешката душа:

– Милосърдието е най-благородното качество на човека във всички времена, но то толкова много не достига в съвременния ни живот.

– Защо днешните творци почти никога не обръщат своя поглед към възвишеното и прекрасното в човека, особено към милосърдието?

– Защо днес в художествените произведения, особено в литературата и кинематографията, авторите по-скоро се обръщат към антигероите?

– Защо съвременните творци едва ли не изпитват удоволствие и се наслаждават на злодеянията и мерзостта в живота?

Образът на главната героиня Екатерина Николаевна Игнатиева, която всички в двореца са наричали Екатерина Прекрасната, е така завладяващ, че не можеш да устоиш на изкушението да прочетеш романа на един дъх. Освен с всичките й личностни черти, Катя грабва моето сърце като читател и като почитател на Психоанализата и Позитивната психотерапия с още нещо: с огромната духовна сила на героинята и способността й да трансформира психическата травма, нанесена й от руския монарх, който прекъсва любовта на 23-годишната руска красавица.

В психоанализата този процес е известен като един от методите за психическа защита – сублимация, когато човек превръща болката, страданието, депривацията и фрустрацията в нещо по-възвишено. Този психоаналитичен метод е в основата на хиляди прекрасни произведения на музиката, литературата, поезията, изобразителното изкуство.

Именно девическата мечта на Катя стои в основата на величавия житейски подвиг, който извършва военната милосърдна сестра, благородницата, графиня Екатерина Игнатиева. По бойните полета от Китай, през България и до Полша, прекрасната Катя трансформира чрез мечтите си прекършената по царска воля несподелена Любов в най-възвишеното човешко качество: Милосърдието! Това е един достоен личностен урок за човешката цивилизация.

Графиня Екатерина Николаевна Игнатиева. посвети живота си на милосърдието като Юлия Петровна Вревская и Даша Севастопольская (Дарья Лаврентьевна Михайлова), като стотици други военни милосърдни сестри.

Като военна милосърдна сестра Катя спасява ранените бойци  в четири войни, тя е истинска Евразийска военна мисосърдна сестра, получава четири кръста за храброст, участва като доброволка в Балканската война – лазаретът на Свято-Троицката община е в Пловдив.

Историята е съхранила едно писмо на Екатерина Леонидовна до Мария Бурмова от 16 март 1915 г., което е издирено от Калина Канева, видна изследователка на Граф Игнатиев и неговата фамилия, което е цитирано от Анатолий Щелкунов в неговия роман „Ангел милосердия”:

- Изпращам Ви последната снимка на моята скъпа покойна дъщеря, която с такава радост през 1912 година отдаваше своя труд, за да облекчи Вашите доблестни ранени войници. Тя умря като воин на своя пост и до края работеше на санитарния влак, в който беше старша сестра. Силно вярвам, че сегашното недоразумение в политиката на Вашето правителство по отношение на Вашата велика Освободителка е явление съвсем преходно, а не израз на народното чувство. Пред гроба на верния приятел на България вярвам и се надявам на по-добро бъдеще.

В заключение трябва да подчертаем, че в романа „Ангел на милосърдието” се съдържат огромни възможности за разширяване на възпитателната работа в българското училище и обществото чрез повече Милосърдие.

9 юли, вторник, Арт салон на Радио Варна, 17.00 часа