Георги Паунов-Паунеца: "Ние сме обречени на изкуството"

В навечерието на професионалния празник на художниците- 18 октомври, в "Другата истина" представяме художници, дръзнали да зарежат удобството на познатата родна среда и да опитат късмета си в чужбина- нещо, което за много от тях се е оказала правилната стъпка в живота.

Днес се прехвърляме на един средиземноморски остров, наричан от французите "Островът на красотата". На остров Корсика от години живее известният в България и Европа Георги Паунов-Паунеца. Самият художник никога не е имал друго желание, освен да рисува и не е имал нито миг колебание в дългата си кариера, в която да е искал да спре. Роден е през 1944 година във Вършец. Работи живопис от 1960 година. Първата си самостоятелна изложба открива през 1962 година. Има четири златни медала от престижни изложби в страната. Негови творби притежават частни колекционери от Словакия, Германия, Франция, Англия, Австрия, САЩ. Има и над 20 самостоятнелни изложби в страната и в чужбина. Член е на творчесткия фонд на съюза на българските художници. Удостоен е със званието "Почетен гражданин на Вършец".

С Паунеца си говорим днес за връзката му с остров Корсика и живота му там:

Вие сте един от успелите художници от Северозапада, към чиито картини има интерес както от родни, така и от чуждестранни галерии. Кога за последно излагахте картини в чужбина?

До 27 август имах изложба във Франция- в продължение на около 25 дни. Бяхме аз и моят син. Около 60 картини, предимно правени от Корсика. Изложени бяха в зала "Христо Ботев" в Българския културен център в Париж.

Вие делите времето си между Вършец и остров Корсика. Там продължава и днес да живее Вашият син. Как се чувства?

Не само той. Там живеят също брат му, снахата и внуците. Аз също ходех от време на време, но с напредването на годините предпочитам да оставам вече повече вкъщи. Продължавам обаче да правя изложби в Европа. Сега последно изкарах 25 картини за Белгия. Имам там приятели, които имат галерии и участвам постоянно в изложби.

Каква е разликата при представянето на изложби у нас и в чужбина?

В чужбина хубавото е това, че сядаш и рисуваш- ако си добър художник и рисуваш на пленер например, те искат да видят майстора и картината завършена и веднага ти я купуват за 200-300 евро. Става работата. Човек може да се издържа и да живее така. Докато тук е по-трудно. Но ние сме българи, в края на краищата, и трябва да държим за държавата си. Тази година ми е юбилейна- навършвам 70 години и имах доста изложби- в Козлодуй, в Монтана и в София. Няма как, трябва да се работи.

А каква е ситуацията във Вършец?

Вършец е село Вършец. Какво да ви кажа? Тук са останали 2000-3000 души.

Нека се върнем на Корсика. Преди колко години заминахте за острова и защо?

Когато тук започваше демокрацията, за мен беше ясно какво ще бъде. И като видяхме какво става, решихме, че трябва да се махнем оттук. Казах: "Деца, я се стягайте." Преди

това там беше ходил синът ми и каза, че мястото е подходящо за живот. И заминахме... Първите дни беше трудно- спяхме по плажовете, докато намерим квартира. После вършехме всякаква работа. Аз ходех да рисувам катедралата в Калви и продавах картини. Лека-полека децата се съвзеха и останаха там. Внуците започнаха училище и синовете ми казаха: "Баща ми, ние тук също гледаме българска телевизия. Забрави, че някой от нас ще се върне там..." Просто децата са се отчаяли, защото виждат какво става. А и внуците вече така са свикнали с живота в другата страна, че дори когато се скарат, се карат на френски. Аз ходя при тях от време на време, оставям им картини и рисувам...

Единият от синовете Ви продължава семейната традиция- той също е художник...

Да. Той също се казва Георги, както баща ми и мен. Синът ми работеше в бригада към една фирма- слагаха табели, кастреха дървета, правеха алпинеуми и беседки по туристически пътеки. През останалото време обаче се занимаваше само с рисуване. Сега, доколкото знам, само рисува.

Там човек може ли да се издържа само с рисуване?

Там човек може да се издържа по всякакъв начин. Това е социална държава и дори нищо да не

работиш, пак ще живееш. Защото в събота и неделя месото е 5 евро, минал е срокът му предния ден и ето ти 5 кг. за 5 евро. Консерви също бол и човек може да си кара спокойно така. Само ако обича да си попийва и да пуши цигари, тогава трябва да се хване и да работи. Но българинът, щом отива в чужбина, той отива да работи и да спести някой лев.

Има ли и други българи на Корсика?

Преди нямаше, но сега са около десетина души в една бригада, която работи по строителни обекти. В събота и неделя се събират в едно заведение, ходят си и на гости. Синовете ми живеят в столицата Аячо- това е родното място на Наполеон Бонапарт. Самият град не е много голям, но е известна туристическа дестинация. Там целият остров се занимава само с туризъм. Вили има, яхти, ветроходни регати се правят, има и изложения на стари коли.

Както разбирам, там умеят да привличат туристи и да печелят от това. Макар че природата на острова от това , което съм гледала за него, не е от най-богатите...

Има една основна разлика между Корсика и България- ние от хубавата природа правим пустиня, докато тия от камъните на острова правят райско място. Там всичко е изкуствено, но се поддържа. Въпреки това островът е много интересен- растат кестенови и кедрови дървета.

Отскачат ли вашите близки и до континента?

От време на време си правят по едно турне- отиват до Ливорно, Ница, Генуа, Кан, Монте Карло и до Марсилия ходят. От последната изложба са си купили една яхта и си правят излети с нея. Казват ми да ида и да видя всичко сам. Отвръщам им, че ще ида, но засега съм си тук, в България. Ще ида там да нарисувам някоя картина и пак да се върна. Вярно е, че тук неразбориите са много, но човек като работи се оправя.

Познавате ли и други български художници, които са се установили във Франция?

Никола Манев е шеф на групата на българските художници във Франция. При нужда помага.

Смятате ли, че в България през годините на прехода ролята на изкуството започна да се омаловажава, а средствата, предназначени за прояви в сферата на културата, не са достатъчни?

Напротив- всеки си търси средата, работи и прави изложби. Аз работя и в чужбина, и в България. За автора няма лоши места. Ние сме обречени хора. Аз ставам сутрин и правя по един-два етюда и се прибирам. После се захващам и с другата работа. Който се е хванал с живопис, трябва да знае, че това е нещо много сериозно. Нищо не може да го спъне- винаги ще намери повод да работи.

Още теми в предаването днес:


-Как започна новата учебна година в българските неделни училища в Мадрид, Атина и Чикаго;

-Седем смели и талантливи жени реализират изложба по наболялата напоследък тема за имиграцията;

-Кой е Никола Манев.

Подробности по темите и цялото интервю с Георги Паунов- в звуковия файл

Вижте още

От пациентска организация се срещнаха с хора на хемодиализа във Видин

От Федерация "Български пациентски форум " се срещнаха с пациенти на диализа във Видин заради сигнал, че животоподдържащата за тях терапия в местната болница се извършва некачествено. Техниката, с която се работи е морално остаряла, не се провежда качествено диализа, а персоналът не предоставя адекватни грижи, обявиха пациенти...

публикувано на 13.11.18 в 17:15

Инициативният комитет от Дунавци поиска защитна зона от свинеферма

В град Дунавци се проведе поредната среща на инициативния комитет, който се обяви против възстановяването на дейността на свинефермата в града. Поводът е решение от миналото събрание за ангажиране на депутатите от региона за законодателна промяна с цел връщането на защитната зона между обекти, излъчващи вредни емисии и жилищната среда...

обновено на 13.11.18 в 17:12

БЧК-Враца помага на бездомни хора

"Шанс за хората без дом" е поредната кампания на Български червен кръст- Враца , с която помагат на нуждаещи се. Вече 6 години организацията дарява хранителни пакети на бездомни от града. Хуманната кауза продължава и тази година, като от 1 ноември 6 души получават храна всеки вторник и петък и е възможно броят да нарасне, каза председателят на..

публикувано на 13.11.18 в 12:25

Ученичка от Вършец се нареди сред най-добрите в конкурса "Будителят си ти"

Дванадесетокласничка от Средно училище "Иван Вазов" във Вършец е сред 10-те най-талантливи автори, отличени в националния конкурс "Будителят си ти" , който се проведе в София. Мария Митрова участва с есе на тема "Добрите дела са около нас". "Не трябваше да говориш за старите будители, а как самият ти си будител. Повечето хора казват, че..

публикувано на 13.11.18 в 10:45

Михаил Белчев- 50 години на сцена

Тази година Михаил Белчев отбеляза 72-ри рожден ден. А миналата седмица на именния си ден - "Св. Архангел Михаил"- отпразнува 50г. на сцена. Неговите песни завинаги ще останат в сърцата на публиката. Автор е на музика за театрални постановки и филми. Два пъти е носител на Голямата награда на фестивала "Златният Орфей". За песните си получава първи..

публикувано на 12.11.18 в 09:29

Млади български артисти с концерт-спектакъл във Враца и Мездра

За пръв път във Враца и Мездра на 12-ти и 13-ти ноември ще бъде представен концерт-спектакъл "А сега накъде... Младите в музиката" . В инициативата се включва оркестъра на Симфониета Враца, а младежкият проект е финансиран от Фонд „Култура“ Община Враца, Община Мездра и Национален Фонд „Култура“.  Концертната изява е по идея на Илона..

публикувано на 11.11.18 в 15:02