Георги Паунов-Паунеца: "Ние сме обречени на изкуството"

В навечерието на професионалния празник на художниците- 18 октомври, в "Другата истина" представяме художници, дръзнали да зарежат удобството на познатата родна среда и да опитат късмета си в чужбина- нещо, което за много от тях се е оказала правилната стъпка в живота.

Днес се прехвърляме на един средиземноморски остров, наричан от французите "Островът на красотата". На остров Корсика от години живее известният в България и Европа Георги Паунов-Паунеца. Самият художник никога не е имал друго желание, освен да рисува и не е имал нито миг колебание в дългата си кариера, в която да е искал да спре. Роден е през 1944 година във Вършец. Работи живопис от 1960 година. Първата си самостоятелна изложба открива през 1962 година. Има четири златни медала от престижни изложби в страната. Негови творби притежават частни колекционери от Словакия, Германия, Франция, Англия, Австрия, САЩ. Има и над 20 самостоятнелни изложби в страната и в чужбина. Член е на творчесткия фонд на съюза на българските художници. Удостоен е със званието "Почетен гражданин на Вършец".

С Паунеца си говорим днес за връзката му с остров Корсика и живота му там:

Вие сте един от успелите художници от Северозапада, към чиито картини има интерес както от родни, така и от чуждестранни галерии. Кога за последно излагахте картини в чужбина?

До 27 август имах изложба във Франция- в продължение на около 25 дни. Бяхме аз и моят син. Около 60 картини, предимно правени от Корсика. Изложени бяха в зала "Христо Ботев" в Българския културен център в Париж.

Вие делите времето си между Вършец и остров Корсика. Там продължава и днес да живее Вашият син. Как се чувства?

Не само той. Там живеят също брат му, снахата и внуците. Аз също ходех от време на време, но с напредването на годините предпочитам да оставам вече повече вкъщи. Продължавам обаче да правя изложби в Европа. Сега последно изкарах 25 картини за Белгия. Имам там приятели, които имат галерии и участвам постоянно в изложби.

Каква е разликата при представянето на изложби у нас и в чужбина?

В чужбина хубавото е това, че сядаш и рисуваш- ако си добър художник и рисуваш на пленер например, те искат да видят майстора и картината завършена и веднага ти я купуват за 200-300 евро. Става работата. Човек може да се издържа и да живее така. Докато тук е по-трудно. Но ние сме българи, в края на краищата, и трябва да държим за държавата си. Тази година ми е юбилейна- навършвам 70 години и имах доста изложби- в Козлодуй, в Монтана и в София. Няма как, трябва да се работи.

А каква е ситуацията във Вършец?

Вършец е село Вършец. Какво да ви кажа? Тук са останали 2000-3000 души.

Нека се върнем на Корсика. Преди колко години заминахте за острова и защо?

Когато тук започваше демокрацията, за мен беше ясно какво ще бъде. И като видяхме какво става, решихме, че трябва да се махнем оттук. Казах: "Деца, я се стягайте." Преди

това там беше ходил синът ми и каза, че мястото е подходящо за живот. И заминахме... Първите дни беше трудно- спяхме по плажовете, докато намерим квартира. После вършехме всякаква работа. Аз ходех да рисувам катедралата в Калви и продавах картини. Лека-полека децата се съвзеха и останаха там. Внуците започнаха училище и синовете ми казаха: "Баща ми, ние тук също гледаме българска телевизия. Забрави, че някой от нас ще се върне там..." Просто децата са се отчаяли, защото виждат какво става. А и внуците вече така са свикнали с живота в другата страна, че дори когато се скарат, се карат на френски. Аз ходя при тях от време на време, оставям им картини и рисувам...

Единият от синовете Ви продължава семейната традиция- той също е художник...

Да. Той също се казва Георги, както баща ми и мен. Синът ми работеше в бригада към една фирма- слагаха табели, кастреха дървета, правеха алпинеуми и беседки по туристически пътеки. През останалото време обаче се занимаваше само с рисуване. Сега, доколкото знам, само рисува.

Там човек може ли да се издържа само с рисуване?

Там човек може да се издържа по всякакъв начин. Това е социална държава и дори нищо да не

работиш, пак ще живееш. Защото в събота и неделя месото е 5 евро, минал е срокът му предния ден и ето ти 5 кг. за 5 евро. Консерви също бол и човек може да си кара спокойно така. Само ако обича да си попийва и да пуши цигари, тогава трябва да се хване и да работи. Но българинът, щом отива в чужбина, той отива да работи и да спести някой лев.

Има ли и други българи на Корсика?

Преди нямаше, но сега са около десетина души в една бригада, която работи по строителни обекти. В събота и неделя се събират в едно заведение, ходят си и на гости. Синовете ми живеят в столицата Аячо- това е родното място на Наполеон Бонапарт. Самият град не е много голям, но е известна туристическа дестинация. Там целият остров се занимава само с туризъм. Вили има, яхти, ветроходни регати се правят, има и изложения на стари коли.

Както разбирам, там умеят да привличат туристи и да печелят от това. Макар че природата на острова от това , което съм гледала за него, не е от най-богатите...

Има една основна разлика между Корсика и България- ние от хубавата природа правим пустиня, докато тия от камъните на острова правят райско място. Там всичко е изкуствено, но се поддържа. Въпреки това островът е много интересен- растат кестенови и кедрови дървета.

Отскачат ли вашите близки и до континента?

От време на време си правят по едно турне- отиват до Ливорно, Ница, Генуа, Кан, Монте Карло и до Марсилия ходят. От последната изложба са си купили една яхта и си правят излети с нея. Казват ми да ида и да видя всичко сам. Отвръщам им, че ще ида, но засега съм си тук, в България. Ще ида там да нарисувам някоя картина и пак да се върна. Вярно е, че тук неразбориите са много, но човек като работи се оправя.

Познавате ли и други български художници, които са се установили във Франция?

Никола Манев е шеф на групата на българските художници във Франция. При нужда помага.

Смятате ли, че в България през годините на прехода ролята на изкуството започна да се омаловажава, а средствата, предназначени за прояви в сферата на културата, не са достатъчни?

Напротив- всеки си търси средата, работи и прави изложби. Аз работя и в чужбина, и в България. За автора няма лоши места. Ние сме обречени хора. Аз ставам сутрин и правя по един-два етюда и се прибирам. После се захващам и с другата работа. Който се е хванал с живопис, трябва да знае, че това е нещо много сериозно. Нищо не може да го спъне- винаги ще намери повод да работи.

Още теми в предаването днес:


-Как започна новата учебна година в българските неделни училища в Мадрид, Атина и Чикаго;

-Седем смели и талантливи жени реализират изложба по наболялата напоследък тема за имиграцията;

-Кой е Никола Манев.

Подробности по темите и цялото интервю с Георги Паунов- в звуковия файл

Вижте още

Цирк! Цирк! Цирк! (В "Пица на парче")

Световен ден на цирка е днес! Цирк – пълен със станали преди изгрев слънце радиоводещи- акробатка, която ви пуска музика и жонглира, докато върти монобайк, и звероукротителка, скрила се в клетка - пред опасност от нападение от куче. Те ще търсят отговор на въпроса кой се "дресира" по-лесно – мъжете или жените? И ако трябва да избирате, каква циркова..

публикувано на 20.04.19 в 08:51

В "Музикална зона" на 18 април 2019 слушаме Леополд Стоковски

На днешния 18 април се навършват 137 г. от рождението на Леополд Стоковски – британски и американски диригент, оркестратор, станал известен с редица иновации – дирижиране с ръце, а не с диригентска палка, разместване на оркестровите групи за постигане на по-добро звучене, имитиране на възникналата по-късно стереофония още през 30-те г. на..

публикувано на 18.04.19 в 09:00

Плажът на Видин - един от символите на града

Географското разположение на нашия уютен и малък Видин съвсем закономерно оправдава твърдението " на Дунава вечер страж ". По това си прилича с Виена, нали? Крайдунавският парк е вдъхновен от красивите дворцови паркове в австрийската столица. Дотук обаче със сравненията, за да не става нелепо. Градът, в който живеем, изпълващ съзнанието с познатия..

публикувано на 17.04.19 в 16:17

Младите българи живеят до късна възраст с родителите си

Младите българи предпочитат да живеят в един дом с родителите си до по-късна възраст от тази на своите връстници в Европа. Това показва проучване на Евростат, където е посочено, че българинът напуска семейния дом на 29-30 години, докато средно в Европейския съюз, възрастта на младежите, напускащи родителското семейство, е била малко над 26..

публикувано на 15.04.19 в 18:02

В "Музикална зона": Тоше Проески- Балканският ангел

Той е най-познатият македонски певец, и един от най- обичаните на Балканите. Това, че Тоше Проески е бил гениален певец и творец, е само минимална част от нещата, заради които е наречен „балканският ангел“. Той е бил най-младият посланик на УНИЦЕФ в света и на 26 години става носител на наградата „Майка Тереза“ за безбройните си благотворителни концерти..

публикувано на 15.04.19 в 09:41

"Неделник" от 14 април 2019 година

Ето го новият "Неделник" брой 253- ти! Преглеждаме старите вестници и поемаме към интересните теми. За начало ще продължим разходката си в отдел "Екзотика" в Регионалния природонаучен музей в Пловдив за да разберем от Александър Петров още интересни неща за пеперудите. В часа на "Ние от Северозапада" се пригответе за весели хора,..

публикувано на 14.04.19 в 13:05

Покаянието извисява човека до Бога

Спасението на душата е крайна и върховна цел на християнския живот. Спасението има две страни: обективна и субективна. Ярък пример в това отношение е днес честваната в Петата неделя на Великия и спасителен пост - преподобна Мария Египетска . "И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша..

публикувано на 14.04.19 в 08:00