Иванеса Илиева: "Приятелите ми в Холандия обожават нашата баница със сирене"

* Да си българин в Холандия
* Испанското Социално осигуряване пусна нов портал в интернет
* Как пази традициите си  банатската общност у нас.

По неофициални данни в в Холандия живеят повече от 25 000 български граждани. А според официалната справка, изготвена по поръчка на МВнР, те са около 7000...

Въпреки трудностите, пред които е изправен българският емигрант в Холандия, той се аклиматизира добре. Във всеки по-голям град може да бъде намерена информация за училищна дейност, насочена към деца на емигранти, които искат да запазят езика и бита на българите. Все повече може да се чуят и добри думи за българските работници, които са успели да си намерят работа и живеят легално, спазвайки правилата на тази държава.

За много българските емигранти Холандия е поредната спасителна жилетка, която избират като възможност за живот, прокудени от България по ред причини. За други- това е съдба. Такава е тя и за Иванеса Илиева от Видин, която от две години живее в Лелистад, централен град на островната провинция Флеволанд, на около 100 км от Амстердам. Какво прави най-силно впечатление на една млада жена от Видин, попаднала в Холандия, има ли много българи вече и там, и какво може да каже за тях?

"Във Флеволанд има доста българи, но аз избягвам контакт с тях. Ние- българите, сме малко завистлива нация... Точно затова избягвам контакти с тях. По принцип нямам нищо против никоя нация- контактувам с всички, но ако исках да си общувам само с българи, щях да си остана в България. Освен българи, в Холандия има много суринамци, мароканци, турци… Не съм забелязала да има някакъв вид дискриминация към нас от страна на холандците, въпреки че те имат някои бариери. Това е заради нещата, които са се случвали преди години. Днес българите тук работят в оранжериите за лалета, в строителството или в различни заводи и фирми. Има дори и българка, която работи в затвора в нашия град...", разказва Иванеса Илиева. И продължава:

"Иначе холандците са точни като работодатели. При назначаването се подписват трудови договори, заплащането е добро, няма забавяния или увъртания за парите. Минималната заплата в страната е 1 500 евро. Друг е въпросът, че начина на живот в Холандия е доста по-различен от този в България. Например ние, българите, сме по-освободени, предпочитаме свободното си време да прекарваме по барове, заведения, дискотеки и кръчми, на разходки по паркове. Докато хората там работят прекалено много и предпочитат свободното си време да прекарват вкъщи- да си почиват, да гледат телевизия и да са със семействата си. Заведенията тук затварят рано, защото няма кой да седи в тях, в дискотеките също има ограничения- за да те пуснат в тях, трябва да си навършил 22 години. Там също не се събират така, както ние правим- по пейките в парковете или по съседски. Ако искаш да отидеш на някого на гости, задължително трябва предварително да го информираш в кой ден и час ще направиш това. Там хората си плануват времето занапред и ако дойдеш неканен, можеш да им провалиш плановете. На мен първоначално ми бе много трудно да свикна с този начин на живот, но после разбрах, че там хората живеят много спокойно. Няма го напрежението, както е в България и забързаното ежедневие, което ние сами си създаваме. Бих казала, че вече се чувствам много добре в Холандия- виждам се от време навреме с приятели, отиваме в някой ресторант, говорим си, пийваме по нещо, хапваме и това е. През останалото време съм заета с децата.   

Аз съм здравноосигурена и около раждането никой не ми е искал пари за нищо- нито за самото раждане, нито за престоя ми в болницата, нито за храната. Ако ми се наложи да отида при личния ми лекар, пак не плащам нищо- нито за прегледа. За лекарствата, които ми изписват, също не винаги се плаща- най-много да се доплати някаква минимална сума. Не се плаща и такса за консултацията. Майчинството е 4 месеца. Детските се дават на три месеца, като сумата градира в зависимост от възрастта на децата. Аз получавам по 191 евро за всяко от децата ми. На зъболекар също не плащаш нищо", разказва за новия си живот в Холандия Иванеса Илиева от Видин.

И още в предаването: 

Испанското Социално осигуряване пусна нов портал в интернет, в който всеки може да получи персонализирана информация за актуалната си ситуация по отношение на осигуряване и пенсия, както и достъп на момента до най-популярните услуги, които институцията предлага като сертификат за право на ползване на здравни услуги, европейска здравна карта, формуляр Е104, удостоверяващ осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или периоди на пребиваване, и др. Рекламиран е като най-големият офис на Социалното осигуряване, "отворен" е 24 часа, 365 дни в годината за удобство на всеки и представлява по-модерна форма за връзка с гражданите. Ако все още работите, в портала може да намерите информация за броя на дните с платени осигуровки, даващи ви право на обезщетения, както и за времето, което ви остава до момента, в който може да подадете документи за пенсия. Ако пък вече сте пенсионери, може да получите информация за пенсията, която получавате, както и справка с колко се е повишавала през годините. Също така може да си свалите и разпечатите различни видове сертификати, свързани с положението ви на пенсионер.

В община Бяла Слатина, има едно малко, но доста известно село, заселено с банатски българи. До Бърдарски геран води само един път, но всеки, който е стигнал там, запазва дълбоко в сърцето си срещата с невероятния свят на тази малка общност. В момента в селото живеят едва 635 жители, но животът, който кипи, е достоен за определянето му като "столица на банатските българи в България". Наскоро колектив от местното читалище участва в поредната проява на банатската общност у нас. За нея в "Другата истина" разказва кметът на Бърдърски геран Светлана Караджова, която е и председател на Сдружението на банатските българи.

Целите интервюта и подробностите по темите в предаването- в звуковия файл.