Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Всички депутати са еднакви през погледа на хората от Северозапада

2
Снимка: БГНЕС
В часа за политика в "Посоките на делника" този вторник говорим за преференциите, за нарушенията, на които никой не обърна достатъчно сериозно внимание, и познават ли хората новите депутати от Северозапада. Новите избраници на народа заработиха, а за първи път в Народното събрание има осем парламентарни групи.

Екип на Радио ВИДИН посети преди дни едно малко видинско село- Търняне, и попита малкото останали хора, познават ли си депутатите. Пред Ани Цекова те откровено споделиха:

"Въобще не ми е зор да ги познавам...Всичките са еднакви, все мошеници... Едни и същи лица, трябва да има млади хора, старите да се махат... Имаме демокрация, ние си ги избираме депутатите, а всъщност, не ги избираме, а ги купуваме."


"Мнозина анализатори подложиха на унищожителна критика преференциалния вот на последните извънредни парламентарни избори. Въпреки всичките му кусури обаче, именно заради конкретното предпочитание на личности, а не на спуснатите от партиите кандидати, VІ Многомандатен избирателен район във Враца получи по-различно представителство в 43-ото Народно събрание". Така започва коментара си Жоро Александров и продължава:

"Засега е още рано да се каже дали новите лица, които влязоха като депутати в парламента са по-добри от предишните- нали все пак трябва да им се даде време да се докажат. Факт е обаче, че ако нямаше преференции, от ГЕРБ нямаше да бъде избран Красен Кръстев от Бяла Слатина, а бившият социален министър и екскмет на Враца Тотю Младенов. Кръстев беше сложен на трета позиция в листата, но благодарение на преференциалните 3 284 гласа измести втория Младенов, за когото гласуваха само 2 717. Размествания щеше да има и в листата на БСП, тъй като третият Тома Томов събра най-много преференции на този вот- 3 762, а втората в листата Цветелина Дамяновска имаше по-малко от него или 2 096. Тъй като червените не събраха повече от нужното за един мандат, в парламента с рекордния 7-ми мандат влезе Георги Божинов, а Томов ще гледа заседанията на Народното събрание само по телевизията. Известно напрежение с преференциите имаше и при кандидатите от коалиция "България без цензура", където Веселина Борисова събра 1 968, а водачът- Явор Хайтов- 1 511. Това обаче се оказа недостатъчно за Борисова да измести първия. При ДПС вторият в листата Айхан Етем получи доверието на 1 935 души, което също не стигна за депутатско място. Все пак Етем стана депутат, тъй като водачът Камен Костадинов предпочете да е народен избраник от Великотърновския избирателен район и освободи квотата от Враца. Изобщо интригата с преференциите беше една от най-важните на отминалите парламентарни избори. Не съм сигурен, че всички са разбрали тънкостите, но съм убеден, че хората с гласа си направиха по-добрия избор за депутати. Защото новата избирателна система показа на политиците, че суверенът предпочита да гласува мажоритарно, т.е. за личности, а не за партийни креатури. И тъй като веднага се заговори за промени в избирателния кодекс, не е зле точно това да имат предвид следващите, които се заемат да пишат новия изборен закон. Иначе покрай преференциите във Враца и региона имаше доста интересни и не дотам любопитни моменти в предизборната надпревара. За да не се обидят новоизбраните депутати, а и онези, които загубиха изборите, няма да цитирам имена. Все пак един от кандидатите беше отпечатал около 5 000 образци на бюлетини, в които нагледно беше обяснил на избирателите си как да гласуват за неговата политическа сила и с неговия номер за преференция. Това не стигна, та поръча и лепенки, които казват, че са раздавани в деня на изборите и са се слагали на китката, за да може да се контролира доверието. Е, този кандидат не влезе в парламента, но поне ще запомни кампанията като едно от малкото му участия в политиката, от които е излязъл на минус. В друга листа пък имаше явно неглижиране на един от претендентите и това доведе до неговото неизбиране. В същата листа кандидатите работеха един срещу друг, като си правеха мръсни номера по време на кампанията и разцепиха листата на два основни лагера. В друга листа пък това разединение повиши резултата, тъй като менторите на втория в нея надуха крайния резултат на цялата коалиция.

Снимка: Жоро АлександровСпирам с общите приказки, като за финал съм подготвил най-големите издънки от предизборната кампания. Едномесечното агитиране наложи турнирите по шахмат на открито като задължителни. Сигурно защото политиците най-сетне разбраха, че България е една от 7-те държави в света, които имат шампион на планетата и мъж, и жена. Комичното беше, че не за всички турнири имаше състезатели, та се налагаше някои от кандидат-депутатите да местят фигурите. А както се видя, това не им беше толкова привично и познато. Друга типична форма за агитация беше раздаването на флаери. Този път лепенето на плакати не доведе до войни, но флаерите с отбелязаните в тях преференции бяха на мода. Предизборните концерти този път не бяха много. Сигурно трагедията в Горни Лом обърка не един и два плана за ударно агитиране в последните дни от кампанията. В моето съзнание обаче се е запечатал концертът на трио "Тенорите", който една политическа сила, която обикновено залага на кебапчета и бира, подари на симпатизантите си във Враца. Не че на концерта дойдоха повече от 50 души… Обидно малко хора гледаха и пяха на площад "Христо Ботев" с Веселин Маринов, докато фолкзвездата Нелина събра стотици на откритата сцена в ж.к. "Дъбника". Но, както се казва, за всеки концерт си има почитатели."
 

От преференциите към изборните нарушения. В протокол със сто процента гласували в монтанско село се оказа, че своя вот са дали едва половината от имащите право на глас. И след проверка се оказа, че броят на гласоподавателите в село Аспарухово е 430, а не както е отбелязано в протокола 230 и един дописан. За парадоксалния случай и влияе ли тази грешка на изборния резултат, разказва репортажа на Биляна Борисова- в звуковия файл.

СнимкаПо темата за новите депутати, преференциите и изборните нарушения, се свързахме по телефона и с врачанския общественик и политик Огнян Пищиков.

"Всички партии по същество предлагат едно и също. Хората трябва да се замислят, като отиват да гласуват, какво всъщност искат да направят. Моделът при нас е обърнат. Тези партии, които се оказват леви, са десни- в тях са парите. И десни партии, които нямат пукнат лев и с леви лозунги печелят избори, за да правят дясна политика. За да си защитят парите, непрекъснато будалкат народа и се опитват да печелят избори. Печелят ги за по една година, точно такъв е и сегашният модел. Нали виждате какво направиха преференциите- те се купуваха, като изключим тези, които по погрешка попаднаха в Народното събрание, защото номерът им съвпадна с номера на бюлетината. А и тези избори минаха под лозунга "Не е необходимо да купуваме избирателите, достатъчно е да купим избирателните комисии"
, заяви Огнян Пищиков.

Така или иначе, в резултат на изборите на 5 октомври България получи най-пъстрия парламент в своята най-нова история. В него са представени 8 партии, включително 2 националистически. Това е парламентът, избран с най-ниската избирателна активност за последните 25 години. За 240-те нови народни представители са гласували около 50% от имащите право на глас български граждани.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща..

публикувано на 24.04.24 в 13:45

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00