Колко струва да си картофопроизводител у нас

публикувано на 13.01.15 в 18:35

Снимка: Радио ВИДИН

''Земята, която ни храни''- 13.01.2015 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Земята, която ни храни", се срещаме с Асен Еленков от белоградчишкото село Салаш- той е картофопроизводител от 20 години- Иванка Петрова разговаря с него за трудностите и проблемите в сектора; в предаването гостува и Илия Томов-кмет на видинското село Градец, но в свободното си време се занимава със зърнопроизводство. Ще има ли условия земеделците да довършат работата си на полето- агропрогнозата е от началника на метеорологичната станция в Монтана Леночка Ангелова.

Помощ от държавата поискаха в края на миналата година картофопроизводители- през есента изкупната им цена се срина до 27 стотинки за килограм, което според хората от бранша е предпоставка за фалит на много от тях. Проблем е и вносната продукция, която подбива пазара. Съвсем не е оптимист за развитието на бранша и първият гост в "Земята, която ни храни". От края на 90-те години отглежда картофи и за тези почни 20 години е намалил отглежданите декари четири пъти, а изкупната им цена не е помръднала със стотинка. С Асен Еленков от белоградчишкото село Салаш се срещна Иванка Петрова:

"През 1997 година започнахме да се занимаваме със семепроизводство- гледахме 85 декара, 1998 година завишихме декарите на 100 и от тогава- надолу. При нас условията за отглеждане на картофи са добри, развиват се, но..."

Към днешна дата Асен отглежда 25 декара картофи- различни сортове. Обработката на земята и засаждането са механизирани, само събирането е на ръка, а в региона има недостиг на такава. За засаждането на 1 декар са необходими 200 кг картофи.

"Като ги умножиш по 3 лева- 600 лева е само семето, с торовете и препаратите- около 700 лева"- набързо прави сметката Асен.

По думите му пред бранша стоят много трудности, една от които е ниската изкупна цена и вносът на продукция от други страни. Продукцията му отива на видинския пазар, и нищо, че е стар производител, няма сигурни клиенти. Не е оптимист за развитието на бранша и заради недостатъчното подпомагане на сектора:

"Преди 3 години ни дадоха 140 лева на декар, а разходите ни са над 600 лева. През 1997 година картофите бяха по 40 стотинки, сега са пак толкова, а торовете и препаратите са пет-шест пъти по-скъпи, семената от 1,20 - на 3 лева, надницата- от 7 на 20 лева. Всичко се вдигна, а изкупната цена- същата..."- казва Асен Еленков от белоградчишкото село Салаш, който се надява да дойде и по-доброто време за производителите на картофи.

В "Земята, която ин храни" гостува и Илия Томов- кмет на видинското село Градец, който наскоро се прочу с това, че подпомага раждаемостта в селото и дава лични средства за всяко новородено. Градец е най-голямото село от община Видин, с 1 400 жители, за не малка част от тях единствената алтернатива е земеделието. Едно от заниманията и на кмета Илия Томов е именно земеделието- заедно със семейството си обработват земя- 600 декара и с това си докарват и допълнителен доход. От дълго време е в сектора и има какво да каже:

"Трудно е, има хора, които биха се занимавали предимно със земеделие. Не е лъжа, че субсидиите са малки, би трябвало да има някакви по-нормални изкупни цени, които да стимулират производителите. Трябва да се промени и Закона за земеделската земя, във връзка с подаването на декларации по чл.69, че земята ще бъде обработена от собственика. Ако не подадеш декларация- земята ти се разпределя служебно, а не трябва да е така- земята е частна собственост, лична и неприкосновена."

Миналата стопанска година не беше добра за нито един от браншовете, закъсня и есенната сеитба, но това, което е запланувано, е засято, каза още Илия Томов. Според кмета на видинското село Градец, проблем пред немалка част от производителите е смяната на системата при регистрацията на земята- премахнати са анкетните карти, а информацията се подава на магнитен носител. Това води до объркване сред по-възрастните, а така се получават застъпвания, налагат се и санкции.

Една от болките на кмета е, че водата на една от изворните чешми край Градец, не е годна за пиене, защото от известно време има завишено съдържание на амониеви йони. Според Илия Томов, това е от наторяването на обработваемите земи, които се намират в непосредствена близост до чешмата. Затова и апелира към земеделските производители да използват колкото е възможно по-малко торове и препарати. Това е Илия Томов- освен кмет, той е и буден общественик, който не престава дори и за миг да мисли за хората и за това, да направи животът им на село малко по-уреден, доколкото зависи от него:

"Искам да направя нещо за селото. Ако не успея- това за мен ще е загубено време!"

Типичен януари, казват синоптиците- нищо необичайно не се случва. Слънчевите и облачни дни, както и количествата валежи до края на месеца ще са в нормите. Ще има ли условия земеделците да довършат работата си на полето- Любо Андреев разговаря с началника на метеорологичната станция в Монтана Леночка Ангелова. Агропрогнозата за януари чуйте в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Колко струва да си картофопроизводител у нас

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

„Музикална зона“: Сръбски песни с женски имена

За БНР

Радио Видин