Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Родна реч, омайна, сладка

Снимка: Радио ВИДИН

В навечерието на най- българския празник- 24 май, в сутрешния блок "Посоките на делника" с ученици, учители и директора на ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин говорихме за уникалността на нашия език, грамотността, призванието да си учител.

Деси Сашова и Нина Петрова са ученички от 11 "г" клас на ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин. Има ли трудности, които срещат с изучаването на българския език?

"Имам го като знание, но на всеки се случва да допуска грешки, колкото и малки да са те. Нашият език е един от най- трудните в света и не на всеки му се отдава. Едно от притесненията ми е за матурата догодина и изучаването на тези наши величествени български автори... На тестове допускам грешки, но това е нещо нормално... Трудно започна да става запазването на езика като граматика. С навлизането на технологиите повечето хора не пишат на кирилица, а с латински букви, което заличава езика... Един човек е грамотен, когато лексикалният му речник е богат...", смятат Деси и Нина.

СнимкаКакъв език говорят видинчани? Това попитах Мими Тодорова и Анжела Ангелова, учители по български език в училището.

"Книжовният език принципно се изгражда върху диалектите, които съществуват на територията на цялата страна. Нашият език, дори и да ни се струва, че е правилен, е част от северозападните диалекти и си има своите диалектни особености, които могат да доведат до езикови грешки. Най- характерната грешка е в използването на глаголите от 3 лице, множествено число от трето спрежение. Само те завършват на ме, всички останали глаголи не завършват по този начин. Ние във Видин можем да кажем "говориме", което е езиково неправилно. Езиково правилното е "говорим". Това понякога не го забелязваме като грешка... Много често в медиите можем да видим дори изтъкнати политически и културни дейци, дори и учени, които, за да покажат високото си ниво, в крайна сметка използват прекалено много чуждици и тази тенденция се прехвърля и върху младите хора, които след това в речта си наподобяват техния пример. Аз имам примера на моите професори, когато бях студентка, и с интерес слушахме лекциите на най- изявените български езиковеди, които говореха на правилен, разбираем български език и той беше интересен за всички нас. Сега тенденциите са по- различни, времената се промениха..."


Учениците най- често срещат грешки при писането и езиковата грамотност. Често, в бързината да напишат нещо, пропускат да проверят как се пише. Коментирахме и матурите- защо учениците срещат трудности с писането по зададена тема?

"Получава се така, защото висшите учебни заведения отвориха много широко врати и предишният стремеж на учениците да знаят, за да получат висока оценка, с която да влязат в добри специалности, сега някак си се изкриви, тъй като вратите са отворени, те могат да влязат и с по- ниска оценка. По- ниската оценка могат да получат и без да работят по последния- 41 въпрос... Максимумът, който могат да получат, е 70 точки, ако безупречно е решена тестовата част, което е малко повече от петица."

СнимкаБългарските учители имат повод за гордост, защото учителската професия е призвание и мисия. Стремежът да се търси материалното във всичко, вероятно е една от причините за липсата на интерес към тази професия, смята Мариета Георгиева, директор на ПГ "Проф. д-р Асен Златаров":

"Много е трудно да се каже кога един учител е добър. Може би това личи от резултатите, от това, което завършилите усещат като резултат от работата. Дали, когато успяваш в нещо, си даваш сметка, че за това принос има учителят. Общата оценка идва с времето, когато завършилите могат да направят анализ какво се е случило. А ние просто се опитваме да бъдем максимално обективни, търсейки определени критерии, определена цел."

Мариета Георгиева каза още, че е много важно училището да се съобразява със съвременните технологи и потребности на учениците.

"Имаме предизвикателството да сме в условията на изключително интересни времена- на прага между техническата революция и епохата на информационното общество. Образователната система търси правилното решение, не само технологично, не само като организация, а най- вече като методи и подходи на работа. Защото това, което се е случило в последните 50-100 години в училище, трябва да бъде коренно променено, за да може да бъде в съответствие с това, което имаме днес като характеристики на младите хора."

Още по темата може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40

Северозападна България с трайно присъствие на туристическата карта

Седемнадесет проекта са одобрени за финансиране в конкурса "Развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав" на Фондация "Америка за България". Финансирането на всички тях е за 1 312 000 лева. Средствата ще подкрепят развитието на туристически продукти и услуги в регионите с цел да удължат престоя на посетителите. Над 150..

публикувано на 15.04.24 в 15:38
Цветан Ценков, кмет на община Видин

Цветан Ценков: С булевард "Панония" се случва това, което се случва и в държавата (видео)

До края на април се очаква да завърши ремонтът на първото платно на бул. "Панония" във Видин . Следващата седмица Народното събрание трябва да гласува окончателно останалите 3,5 млн. лева за завършването на проекта. Това обясни в "Посоките на делника" кметът на Община Видин д-р Цветан Ценков в отговор на въпроса "Какво се случва с бул...

публикувано на 12.04.24 в 13:03
Марая Цветкова

Марая Цветкова: Превърнахме демокрацията ни в елитарно хоби за глупаци

Кабинетът "Главчев" положи клетва и встъпи официално в длъжност, с което 103-тото правителство в историята на България е факт.  Президентът Румен Радев насрочи за 9 юни националните и европейските парламентарни избори.  Кои са причините, поради които отново ще се отправим към урните?  Може ли предизборната кампания да предложи решения, а не битовизми..

публикувано на 11.04.24 в 10:00

Проф. Светослав Малинов: При обща кампания евроизборите няма да бъдат видени и чути

Провеждането на избори 2 в 1 има както позитиви, така и негативи, коментира политологът и два мандата евродепутат проф. Светослав Малинов. Според него, от една страна може да се прогнозира, че сливането на двата вота ще доведе до рекордна за нашата страна активност на евроизбори, същевременно е възможно кампанията за евровота да бъде погълната..

публикувано на 10.04.24 в 15:21