Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Евросъюзът докладва за готовността ни при бедствени ситуации

Комисар Станислав Генчев: Превенцията, реакцията при бедствия и възстановяването трябва да са еднакво важни

Снимка: Радио ВИДИН

Какво показва анализът на доклада от партньорската проверка на готовността за защита на населението при бедствени ситуации и защо трябва да се реформира системата за реакция при екстремни положения? Темата дискутираме в "Посоките на делника" с комисар Станислав Генчев, директор на Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"- Видин.

В края на 2014 година правителството заяви интерес за подлагане на нашата система за управление при бедствия на партньорска проверка. Същата година 16 души загубиха живота си при наводнения, бяха нанесени щети на земеделието и бизнеса. Като част от реакцията при наводнения, България реши да реформира системата за управление при бедствия и пожела да използва партньорската проверка за подпомагане на реформите в тази дейност. Така, България стана първата страна, обект на проверка по програмата на Европейския съюз за партньорски проверки.

Снимка"Беше изпратен призив до страните- членки на механизма за гражданска защита на Европейския съюз и подходящите съседни на нашата държава страни, за номиниране на експерти. В резултат на това бяха избрани трима експерти от Гърция, Швеция и Обединеното Кралство и един експерт от Република Турция, които сформираха този екип, за да извърши проверката на принципите и политиките за управление на риска от бедствия в нашата страна. Тази партньорска проверка беше проведена в рамките на 10 дни- от 22 юни до 1 юли 2015 година. По време на тази 10-дневна мисия екипът се срещна и интервюира над 100 заинтересовани страни от различни организации. Тук се включват централни, областни, общински власти, държавни агенции, академични среди. И в резултат на тази проверка през месец януари беше организирана среща на тези заинтересовани страни, на която екипът представи доклада от тази проверка и беше направена дискусия по него", каза комисар Станислав Генчев.

СнимкаДокладът представлява анализ на ситуацията в България по отношение на оценката, планирането и управлението на риска. Комисията идентифицира много добри практики в системата за защита на населението, но и предлага серия препоръки.

"В резултат на тези изводи и препоръки от доклада, междуведомствена експертна работна група, назначена със заповед на министър- председателя на Република България направи предложения за изменения и допълнения на Закона за защита при бедствия, който вече е приет от Народното събрание и са публикувани в Държавен вестник, брой 51, от 5 юли 2016 година. Трябва да отбележим, че тези изменения и допълнения осигуряват в значителна степен изпълнението и реализацията на тези препоръки. Тяхната реализация, считаме, че ще допринесе за цялостното подобряване на системата за защита при бедствия. Колегите от партньорската проверка констатираха, че нашата силна страна е реакцията при извънредни ситуации. Всички ведомства и институции реагираме адекватно, своевременно, поради което и щетите, и загиналите при възникналите произшествия през годините са минимизирани. Трябва да преминем към система, която поставя под еднаква важност както превенцията, готовността за реакция, така и възстановяването след тези бедствени ситуации", допълни директорът на видинската пожарна.

СнимкаПредстои да се идентифицират рисковете, да се направи планиране, подготовка за реакция и да се вземат мерки за възстановяване. Това изисква фундаментални промени- с тях се цели да се провежда единна политика при реализиране на мерките за защита при бедствия. На първо място- институционално начално управление на риска. Предвижда се създаването на съвети за намаляване на риска при бедствия както към Министерския съвет, така и към областните управители и кметове на общини. Това ще позволи ангажирането на по- широк кръг от институции и неправителствени организации, които да участват в тези съвети. На територията на Видинска област има Областен съвет за намаляване на риска, с председател областният управител. В него влизат задължително кметовете на общини, по един представител на Общинските съвети, директорът на пожарната, директорът на полицията и представители на други институции, лица, които имат отношение към подготовката, планирането и защита при бедствени ситуации. Такива структури има и по общини.

Всяка община трябва да има план за защита при бедствия. На база тези планове се разработват Общинска и Областна програма за намаляване на риска от бедствия, която е за период от 5 години. Към момента всяка община и областната администрация имат такива разработки, но те търпят непрекъсната актуализация. При реализирането на тези мероприятия законодателят е предвидил във финансите, които са предвидени за Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване към Министерския съвет, 15% да бъдат предвидени само за превенция.

"Това е една доста сериозна сума, която ще бъде в помощ за дофинансиране на тези планувани мероприятия в годишните планове и тази 5-годишна програма за намаляване на риска от бедствия", уточни комисар Станислав Генчев.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Политическите кризи оставят усещането, че Преходът продължава

В навечерието сме на официалния старт на предизборната кампания, с която ще започне и обратното броене към 9 юни, когато ще гласуваме на националните и европейските избори.  Как ще се отрази натрупаното недоверие в изборния процес, засилило се от честите избори, от още по-честите промени в Изборния кодекс и информационната война по машинно-хартиенния..

публикувано на 25.04.24 в 10:00

На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща..

публикувано на 24.04.24 в 13:45

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00