Темите от 2016-а, които не/намериха решение

Снимка: Радио ВИДИН

В "Посоките на делника" си припомнихме, за да не забравяме и повтаряме грешките, част от темите, които ви вълнуваха през изтеклата година, а Радио ВИДИН отрази, коментира и анализира в рубриката "Общество".

И през 2016 година Северозападна България си остана в дъното на класациите за социално-икономическо развитие, сочи анализът на Института за пазарна икономика. В тази връзка с надежда бе посрещната заявката да се изготви и приложи Целенасочена програма за развитие на изоставащите региони в България, сред които Видин, Враца и Монтана. Към днешна дата обаче тази стратегия все още не е приета от Правителството и не действа. Изграждането на скоростен път от Видин до Ботевград, който да поеме натоварения трафик от и за Дунав мост 2, си остава нерешен проблем, а министър Лиляна Павлова обясни, че пари за този проект засега няма.

Друг от основните проблеми в Северозапада си остава демографската криза. Заради тежкото икономическо състояние младите хора се страхуват да имат и гледат повече деца. Демографската криза се отрази и на училищната система във Видин. Заради това се заговори вече открито за закриването на учебни заведения. Сформирана е работна група, която да прецени как това да стане най-безболезнено. Всички тези проблеми са причина все по-малко млади хора да остават в родните места в Северозападна България.

Мигрантският натиск не слизаше от новинарските емисии на медиите през цялата година. От него пострадаха и граничните видински села. Мигрантите влизат незаконно в България от южната граница с Турция, каналджии ги превозват до вътрешността на страната и след това до границата със Сърбия, защото тяхната цел е Западна Европа. През лятото обаче сръбските власти засилиха охраната на своята граница. Останали в безизходица, чужденците търсят храна, подслон и телефон от хората в най-близкото село. Случаите вече са ежедневие, казаха първо пред Радио ВИДИН жителите на видинското гранично село Киреево.

Коментари предизвика и състоянието на средата, в която живеем. Няколко проекта очакват реализация по интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Видин през тази година. Най-разнородни реакции предизвика обновяването на пешеходната зона в централната градска част. Спешни спасителни реставрационни и консервационни дейности се наложи да бъдат извършени в замъка "Баба Вида". Горната тераса пропуска влага и по тази причина се рушат тухлените зидове, с които е надстроявана старата крепостна стена.

"За необходимостта от реставрация алармираме от години, а от 2009 година има и изготвен технически проект", припомни директорът на Регионалния исторически музей във Видин Фионера Филипова. Нерешен остана въпросът и със сградата на еврейската синагога във Видин, която от десетилетия се руши. Един нов паметник във Видин също предизвика силна реакция през изтеклата година. В началото на парк "Рова" бе монтирана фигурата на последния владетел на второто българско царство- Иван Срацимир. Жители и специалисти от Видин се възмутиха от несъразмерната с постамента фигура и от факта, че са вградени светещи елементи. Паметникът на Иван Срацимир е дело на скулптора Александър Хайтов, който е автор и на монумента на Самуил в София. Оказа се и че от Община Видин не е искано разрешение за поставянето на паметника, обясни главният архитект Ангел Недялков.

В рубриката "Общество" говорихме и за още един паметен знак. Навръх Деня на независимостта, македонци строшиха демонстративно паметна плоча на загиналите български офицери и войници на връх Каймакчалан. Този вандалски акт, естествено, разбуни духовете у нас и предизвика вълна от искрено възмущение. Отношение по темата взе Емилия Кожухарова- правнучката на един от героите на Първата световна война, родения във Видин полк. Стефан Илиев, командир на 15-ти пехотен Ломски полк, загинал също на територията на днешна Македония.

Годината не мина и без протести. Главният път Е-79 бе ремонтиран, след като жители на Димово блокираха движението. Българските превозвачи пък протестираха заради безкрайните опашки по граничните пунктове, сред които и Дунав мост 2 Видин-Калафат. Браншовите организации в международния транспорт заплашиха, че ще поискат оставки, ако проблемите не бъдат решени. Причина за протеста им е бавното обслужване на товарните превози на граничните пунктове.  

Във Видин от години дишаме най-мръсния въздух в страната, а и в Европа, сочат анализите. Така например през 2015 година във Видин въздухът е бил най-прашен в България- 188 пъти уредите са отчели превишавания на лимита за фините прахови частици във въздуха. Видинчанката Василена Петрова публикува снимка в социалните мрежи с текст към нея: "Над Видин е паднала димна завеса" и изрази мнението си в "Посоките на делника".

Проблемът с неправилното паркиране, който определено вълнува видинчани, също бе отразен неколкократно. Освен че пречат на движението, колите рушат тротоарите и плочите в центъра, които бяха подменени по проекта "Зелена и достъпна градска среда".

Духовете миналата година разбуни и концертната програма за деветте вечери на традиционния видински панаир- видинчани и гости на града имаха възможност да видят и чуят само изпълнители от поп-фолк жанра. Христо Иванов, от трупата на видинския куклен театър, потърси Радио ВИДИН, за да изкаже своето възмущение от избора на изпълнители.

В Олимпийската година говорихме и за спорт. Едва 3 медала и 65-о място в крайното класиране записа България на Олимпиадата в Рио. Има ли светлина в тунела на българския спорт? Чухме мнението на многократната медалистка от световни, европейски и републикански състезания в борбата, джудото и самбото и успешен треньор- видинчанката Габриела Кирилова.


print Отпечатай
Вижте още

Кметът на Майор Узуново: Опитваме се да живеем нормално

Днес рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Майор Узуново. То се намира на 13 км от Видин и е едно от съставните населени места на общината. Въпреки близостта му до големия град, проблемите, които съпътстват живота на местните, не се отличават от тези в повечето населени места на Видинския край - безработица, ниски доходи, лоша..

публикувано на 21.07.17 в 15:17

За боновите книжки и финансовата грамотност

Какво се случва с акциите, които близо 3 милиона българи придобиха преди 20 години чрез бонови книжки? Как да проверим кой холдинг ги управлява и можем ли да спечелим от тях? Отговорите потърсихме в "Посоките на делника". Голяма чacт oт бългapcкoтo нaceлeниe пoмни т.нap. мacoвa пpивaтизaция от преди точно 20 години, когато бяха раздадени бонови..

публикувано на 20.07.17 в 14:00

Как се е променял обликът на Видин

Ако ние сме свикнали с ежедневните гледки на сградите и пространствата около тях и не се замисляме как се строи и как трябва да изглежда една сграда- дали да е самостоятелно решена или да подхожда на ансамбъла около нея, то всичко това прави впечатление на туристите. Във Видин си съжителстват стари сгради и ново строителство. Част от добре..

публикувано на 19.07.17 в 14:48

Продължаваме да се топим като нация- ще изпаднем ли от цивилизационния ход

Само преди седмица отбелязахме Световния ден на населението - 11 юли, който е обявен в чест на рождението на 5-милиардния жител на планетата през 1987 година. Дали обаче ние, българите, имаме повод да отбелязваме този ден, особено през последните години ? През 2016 г. населението на страната ни отново е намаляло, сочат данните на националната..

публикувано на 18.07.17 в 11:20

Законодателни промени ще направят ли по-сигурна работата на лекарите

Има ли случаи на агресия от пациенти към медици във Видинско? "Навреме въобще не идват. Аз, когато съм имала болки, те са дошли след един час. И аз съм си викнала такси и съм отишла със силни болки... Навреме си идват хората. Аз съм с високо кръвно. Като ги викна, веднага идват. Да, идват хората. Некои ги чакат тука... Идват. Аз съм тука на..

публикувано на 17.07.17 в 12:39

Илиян Бърсанов: Трябва да се преборим за ремонта на църквата в Ракитница

Днес пътуваме до Ракитница- малко село, близо до Брегово, основано от средногорски бежанци от Копривщица, Тетевенско и Габровско. През 1900 г. наброявало 1125 жители. През 1926 г. в селото има близо 1800 души с 280 домакинства. Картината в днешни дни е коренно различна, както и в повечето села в региона- запустели къщи, тревясали улици, застаряващо..

публикувано на 14.07.17 в 12:35