Кой кого изпитва на Ивановден

И така, избираме за отправна точка на нашия разговор вчерашния ден- Богоявление, когато на брега на река Дунав, където бяхме заедно с момичетата и където ни хрумна идеята днес в "Калейдоскоп" да сме с разменени роли, 20 човека нагазиха във водите на реката, за да спасят Богоявленския кръст. При температура на въздуха минус 5 градуса, интензивен снеговалеж и дебелина на снежната покривка поне 20 сантиметра...

"Винаги съм имал късмет през годините, когато съм скачал за кръста. Студент съм, но си идвам винаги за Богоявление. Преживяването е страхотно! От 23 години скачам за кръста. Здрав съм и силен, щастлив съм! За пети път скачам, три пъти съм го хващал. Здраве, късмет, хубав живот да имат всички", споделиха и пожелаха смелчаците, на възраст от 20 до 50 години, които се готвеха да спасяват кръста.

Викарият на Негово Високопреосвещенсво видинския митрополит Дометиан- Белоградчишкият епископ Поликарп, в празничния ден отслужи водосвет под стените на крепостта "Баба Вида" и хвърли кръста във водите на Дунав.

Пръв до реликвата стигна 17-годишният Николай Милчов, на когото епископът пожела здраве и поръча да занесе кръста в дома си, да гостува с него на приятели и близки, за да им е здрава и пълна годината.

Именно това пожелание на Богоявление даде началото на днешния ни разговор с Алиса, Симона и Патриция. Разговор, в който въпросите задават те, а аз отговарям. Така, като обещах- откровено и точно, дори когато младежкото им любопитство навлиза в личните ми територии... И като се започна! Чие е името, което нося; какви са били детските ми мечти и постигнала ли съм някоя от тях; до къде най-далече съм пътувала; защо толкова обичам да коментирам спортни събития... И още: какви са най-големите ми страхове, на кого вярвам, как избирам темите и хората, за които пиша... Е, не пропуснах и аз да ги поизпитам- какво биха променили във връзката учител-ученик, за да бъдат по-увлекателни уроците в класната стая?

"Страхът е много важен негативен фактор в моя живот, който много пъти ме е стопирал, който много пъти ме е разколебавал, който много ми пречи и сигурно ще продължава да ми пречи. Негативен фактор, който аз се опитвам да подчиня, но не успявам до край... Казват, че страхът е рефлекс, който помага на човека да взема бързо важни за оцеляването му решения и че само глупакът не се страхува. Но си мисля, че все пак страхът трябва да бъде контролиран. Управляван по някакъв начин. Нека бъде първи фактор при вземането на решения, но в никакъв случай да не е единствен...", ето това от моите отговори реших да цитирам от нашия разговор с момичетата. Който иска да научи повече- нека слуша предаването в прикачения звуков файл.