Какво донесоха на Северозапада 10-те години еврочленство?!

Снимка: Колаж на Радио ВИДИН
Днес одобрението сред българските граждани за членството на България в Европейския съюз (ЕС) е по-високо в сравнение с годините непосредствено след присъединяването през 2007 г., а доверието към европейските институции е устойчиво високо. Това поне сочат анализите и проучванията.


Така ли е обаче за Северозапада?


Гледната точка е на народни представители, кметове и общински съветници. Станахме ли повече европейци- мненията и коментарите са на слушателите на Радио ВИДИН.



По думите на госта в студиото Павел Паунов, общински съветник от Реформаторския блок и председател на постоянната комисия "Европейски фондове, проекти и международно сътрудничество", "е изключително важно, че присъстваме в ЕС като пълноправен член и че можем да ползваме облаги на това богато европейско семейство. За Видин видяхме доста европейски средства, друг е въпросът как бяха усвоени и изпълнени. Някъде около 200 млн.лв. влязоха, това е една колосална сума. Във Видин очакваме тази прословута помпена станция за 22 милиона лева, която толкова вече изостава, да бъде изградена. Това е шансът на Европа- те ни подариха възможността да сменим канализацията и да пием чиста вода. Естествено е, че има и много минуси, но те са свързани с местната администрация и местната изпълнителна власт. Докато възможностите, които ползваме са неограничени, за съжаление, не ни достига административен капацитет. Равносметката ми е изцяло положителна, с уточнението, че голяма част от вините са си чисто български."



"Станахме членове на ЕС, но като че ли постепенно с времето тази надежда, че ще заживеем по-добре от начина, по който сме живели преди този период, започна да се изпарява и показаха се някои от грешките, и проблемите в ЕС. В крайна сметка тази глобализация на икономиката и на всичко, което произтича от законодателството на ЕС, доведе в немалка степен и особено на Северозапада и до фалити на предприятия, доведе и до налагане на големи корпорации и в търговията, и в земеделието, и в много сфери на обществения живот. Това пък доведе до отказ или до невъзможност на много наши сънародници, особено от нашия регион, да продължат да развиват своя бизнес, своята дейност. Но да не бъда краен в изказването си, естествено по отношение на европейските субсидии, проекти и програми бяха подпомогнати много от дейностите в страната. Един от най-често задаваните въпроси от хората е как може да се кандидатства по различни програми, какви възможности дава това и какъв бизнес може да се започне. Смятам, че въпреки всички усилия, държавата ни не направи максимално възможното да даде шанса на хората да достигнат по-бързо до информацията. Отделен въпрос е, че една от порочните практики в България е европарите да не достигат до хората, които наистина биха се възползвали по правилния начин от тях. За това оценката ми за 10-годишното членство на България в ЕС е противоречива. Приемам нашето еврочленство, има много позитивни неща, без които няма как да продължим да функционираме като държава, но задължително България трябва да отстоява своите национални интереси и в рамките на ЕС", заяви Красимир Богданов, народен представител от Патриотичния фронт от Врачанския регион.


Кметът на Монтана Златко Живков, който е и член на Европейския комитет на регионите, каза, че е свършена огромна работа, огромна капиталова програма за всичките тези години: 


"Монтана е променена като инфраструктура, като подземен кадастър, безброй проекти, които нямаше да се случат по никакъв начин, ако чакахме само на държавния бюджет. В миналата година изпълнявахме над 42 проекта, преобладаващата част с европейско финансиране, все още то е безценно за нас. Личната ми преценка е за една изключително тежка, но много силна година, говоря за общината като цяло, която се надявам да продължи в 2017 година."


Още по темата за 10-годишното ни членство в ЕС чуйте в звуковия файл.

Вижте още

Протестите преди и сега

В "Посоките на делника" гледната точка е на Петър Кичашки , участник в редица обществено-политически протести и акции, на Иво Иванов , бивш лидер на СДС в Монтана (емблематична за прехода партия, която събираше стотици хиляди българи на Орлов мост) и на писателя Мартен Калеев . За последните 27 години в България са се провели много протести...

публикувано на 19.09.17 в 16:44

Пенсионерите зад волана- опасни ли са

Три пътни инцидента през последните дни в Северозапада станаха по вина на 80 и повече годишни шофьори. Шофьор на около 80 години предизвика верижна катастрофа в участъка Мездра- Враца; 83- годишен не заобиколил спрелия пред него лек автомобил и ударил стоящите зад него двама видинчани; в Монтана 82-годишен водач с постоянен адрес в белоградчишкото село..

публикувано на 18.09.17 в 15:07

В село Благово искат ремонт на улиците

В "Добро утро, кмете!" днес разказваме за монтанското село Благово. Намира се на около 6 км от областния център. Селото е едно от "младите" села в областта. Първите заселници идват след разгрома на Чипровското въстание. Постепенно мястото се превръща в средище на бежанци от съседни села, потърсили избавление от турците. Около 550 са жителите на..

публикувано на 15.09.17 в 13:05

Готови ли сме за първия учебен ден

Редица са промените в образованието преди новата учебна година. Основните училища вече ще обучават до 7-и клас. Има и изменения в подзаконовата нормативна уредба, с цел да се облекчи административната тежест на учителите. Новите учебници за II, VI и VIII клас ще бъдат при децата най-късно на 18-и или 19-и септември, съобщиха от образователното..

публикувано на 14.09.17 в 13:44

Готово ли е обединеното видинско училище "Отец Паисий" за новата учебна година

В началото на лятото, по предложение на кмета на Видин Огнян Ценков бе разгледан въпросът за сливането на училищата "Христо Ботев" и "Отец Паисий" във Видин, като приемно учебно заведение да стане "Отец Паисий". Тогава директорите им бяха  категорични и лаконични, че сливането дори е закъсняло и ще се отрази положително за всички. Такива ли са обаче..

публикувано на 13.09.17 в 12:08

Земе(вла)делие по български

Възможно ли е да ти откраднат земеделската земя? Оказва се, че в България дори и това е възможно. През последния месец собственици и арендатори в Северозапада разбраха, че без да са давали съгласие, земите им са отдадени на други фирми, които твърдят, че операцията е напълно законна. Проблемът възниква след направена промяна в Закона за арендата..

публикувано на 12.09.17 в 14:13