Какво донесоха на Северозапада 10-те години еврочленство?!

Снимка: Колаж на Радио ВИДИН
Днес одобрението сред българските граждани за членството на България в Европейския съюз (ЕС) е по-високо в сравнение с годините непосредствено след присъединяването през 2007 г., а доверието към европейските институции е устойчиво високо. Това поне сочат анализите и проучванията.


Така ли е обаче за Северозапада?


Гледната точка е на народни представители, кметове и общински съветници. Станахме ли повече европейци- мненията и коментарите са на слушателите на Радио ВИДИН.



По думите на госта в студиото Павел Паунов, общински съветник от Реформаторския блок и председател на постоянната комисия "Европейски фондове, проекти и международно сътрудничество", "е изключително важно, че присъстваме в ЕС като пълноправен член и че можем да ползваме облаги на това богато европейско семейство. За Видин видяхме доста европейски средства, друг е въпросът как бяха усвоени и изпълнени. Някъде около 200 млн.лв. влязоха, това е една колосална сума. Във Видин очакваме тази прословута помпена станция за 22 милиона лева, която толкова вече изостава, да бъде изградена. Това е шансът на Европа- те ни подариха възможността да сменим канализацията и да пием чиста вода. Естествено е, че има и много минуси, но те са свързани с местната администрация и местната изпълнителна власт. Докато възможностите, които ползваме са неограничени, за съжаление, не ни достига административен капацитет. Равносметката ми е изцяло положителна, с уточнението, че голяма част от вините са си чисто български."



"Станахме членове на ЕС, но като че ли постепенно с времето тази надежда, че ще заживеем по-добре от начина, по който сме живели преди този период, започна да се изпарява и показаха се някои от грешките, и проблемите в ЕС. В крайна сметка тази глобализация на икономиката и на всичко, което произтича от законодателството на ЕС, доведе в немалка степен и особено на Северозапада и до фалити на предприятия, доведе и до налагане на големи корпорации и в търговията, и в земеделието, и в много сфери на обществения живот. Това пък доведе до отказ или до невъзможност на много наши сънародници, особено от нашия регион, да продължат да развиват своя бизнес, своята дейност. Но да не бъда краен в изказването си, естествено по отношение на европейските субсидии, проекти и програми бяха подпомогнати много от дейностите в страната. Един от най-често задаваните въпроси от хората е как може да се кандидатства по различни програми, какви възможности дава това и какъв бизнес може да се започне. Смятам, че въпреки всички усилия, държавата ни не направи максимално възможното да даде шанса на хората да достигнат по-бързо до информацията. Отделен въпрос е, че една от порочните практики в България е европарите да не достигат до хората, които наистина биха се възползвали по правилния начин от тях. За това оценката ми за 10-годишното членство на България в ЕС е противоречива. Приемам нашето еврочленство, има много позитивни неща, без които няма как да продължим да функционираме като държава, но задължително България трябва да отстоява своите национални интереси и в рамките на ЕС", заяви Красимир Богданов, народен представител от Патриотичния фронт от Врачанския регион.


Кметът на Монтана Златко Живков, който е и член на Европейския комитет на регионите, каза, че е свършена огромна работа, огромна капиталова програма за всичките тези години: 


"Монтана е променена като инфраструктура, като подземен кадастър, безброй проекти, които нямаше да се случат по никакъв начин, ако чакахме само на държавния бюджет. В миналата година изпълнявахме над 42 проекта, преобладаващата част с европейско финансиране, все още то е безценно за нас. Личната ми преценка е за една изключително тежка, но много силна година, говоря за общината като цяло, която се надявам да продължи в 2017 година."


Още по темата за 10-годишното ни членство в ЕС чуйте в звуковия файл.

print Отпечатай
Вижте още

Кметът на Майор Узуново: Опитваме се да живеем нормално

Днес рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Майор Узуново. То се намира на 13 км от Видин и е едно от съставните населени места на общината. Въпреки близостта му до големия град, проблемите, които съпътстват живота на местните, не се отличават от тези в повечето населени места на Видинския край - безработица, ниски доходи, лоша..

публикувано на 21.07.17 в 15:17

За боновите книжки и финансовата грамотност

Какво се случва с акциите, които близо 3 милиона българи придобиха преди 20 години чрез бонови книжки? Как да проверим кой холдинг ги управлява и можем ли да спечелим от тях? Отговорите потърсихме в "Посоките на делника". Голяма чacт oт бългapcкoтo нaceлeниe пoмни т.нap. мacoвa пpивaтизaция от преди точно 20 години, когато бяха раздадени бонови..

публикувано на 20.07.17 в 14:00

Как се е променял обликът на Видин

Ако ние сме свикнали с ежедневните гледки на сградите и пространствата около тях и не се замисляме как се строи и как трябва да изглежда една сграда- дали да е самостоятелно решена или да подхожда на ансамбъла около нея, то всичко това прави впечатление на туристите. Във Видин си съжителстват стари сгради и ново строителство. Част от добре..

публикувано на 19.07.17 в 14:48

Продължаваме да се топим като нация- ще изпаднем ли от цивилизационния ход

Само преди седмица отбелязахме Световния ден на населението - 11 юли, който е обявен в чест на рождението на 5-милиардния жител на планетата през 1987 година. Дали обаче ние, българите, имаме повод да отбелязваме този ден, особено през последните години ? През 2016 г. населението на страната ни отново е намаляло, сочат данните на националната..

публикувано на 18.07.17 в 11:20

Законодателни промени ще направят ли по-сигурна работата на лекарите

Има ли случаи на агресия от пациенти към медици във Видинско? "Навреме въобще не идват. Аз, когато съм имала болки, те са дошли след един час. И аз съм си викнала такси и съм отишла със силни болки... Навреме си идват хората. Аз съм с високо кръвно. Като ги викна, веднага идват. Да, идват хората. Некои ги чакат тука... Идват. Аз съм тука на..

публикувано на 17.07.17 в 12:39

Илиян Бърсанов: Трябва да се преборим за ремонта на църквата в Ракитница

Днес пътуваме до Ракитница- малко село, близо до Брегово, основано от средногорски бежанци от Копривщица, Тетевенско и Габровско. През 1900 г. наброявало 1125 жители. През 1926 г. в селото има близо 1800 души с 280 домакинства. Картината в днешни дни е коренно различна, както и в повечето села в региона- запустели къщи, тревясали улици, застаряващо..

публикувано на 14.07.17 в 12:35