Таня Кълцева: "Аз избрах да живея във Видин"

"Аз не просто останах, аз избрах да живея във Видин. Никога не съм искала да живея на друго място. Да, имам си любим град, който е Бургас, харесва ни заедно със съпруга ми и с дъщеря ми да гостуваме там, да си почиваме, да му се радваме. Но моят град е Видин. Тук живея. Тук расте дъщеря ми. Тук е моят дом. Тук се боря да се реализирам в професията си, защото смятам, че имам още много какво да постигам. Обичам този град и в него се чувствам добре. И да, мечтая да го видя по-оживен, с повече млади хора. Да, зная, че с магическа пръчка промени не стават. Да, парите са малко. Да, промишленост няма. Да, държавата като че ли е забравила за нашия край. Но все пак от нас- хората, най-много зависи какъв ще бъде животът ни. Просто трябва да не си сам", казва днешният ми събеседник в "Калейдоскоп" Таня Кълцева. Една млада жена- усмихната, уверена, намерила своята пътечка в живота.

Седнали сме с Таня на чашка топъл чай в нейната адвокатска кантора. Аз питам, а тя ми разказва- за шареното си детство, белязано от първите уроци по танци, получени във видинския пионерски дом от най-добрия хореограф и педагог в тази сфера- Цветан Лозанов; за първата й среща със спортните танци и с Анета Костова; за годините, които Таня посвещава на клуб "Аксел"; за цената на победите и за емоционалния заряд, който те дават; за уроците от победите и пораженията; за правилните и не толкова правилните избори, които правим; за способността човек да запази мечтите си, да ги следва и постига, независимо от всички очаквани и неочаквани промени, които времето и разместващите се социални пластове налагат в живота ни.

"Първите си уроци по танци получих от Цветан Лозанов- батко Цеци, както тогава го наричахме. Сега при него народни танци учи моята дъщеря Лили. А първата ми среща със състезателните танци, както тогава се наричаха, беше съвсем случайна. Още с влизането в танцовата зала в Младежкия дом бях спечелена завинаги и дълги години не излязох от там. Танците оставиха много трайна следа в живота ми. Помня всяка тренировка, помня всяко състезание, помня своите танцови партньори, треньорите, които са работили с нас тук, във Видин, и тези, които идваха да ни обучават от други клубове от страната. Беше много силно време за видинските спортни танци и за нашия клуб "Аксел". Първият ми златен медал беше с Ивайло, в Пазарджик. Състезанието беше много тежко- повече от 12 часа", спомня си Таня.

Високи постижения през онези години има и с другия си партньор в танците- Златко Борисов. Таня остава да помага като треньор и организатор в клуба и след като прекъсва активната си спортна кариера. Сега потребността си от движение Таня засища с йога.

"Нямаше случайности при избора ми да се занимавам с право. Това бе зряло решение. Първото ми висше образование е публична администрация. След дипломирането започнах работа в държавната администрация. Но не ми беше нужно много време да разбера, че това не е моето място. Нито аз съм за там, нито администрацията има нужда от мен. Тогава идеята за право изкристализира. Благодарение на семейството, което тогава бях започнала да изграждам, тази идея стана реалност- аз завърших право и станах адвокат. Когато се потопих в професията, със сигурност разбрах, че това е моята истинска сцена", разказва ми Таня.

Днес адвокат Таня Кълцева е на прага на следващото си предизвикателство- Лили вече е ученичка във видинската математическа- ППМГ "Екзарх Антим I", а Таня прие да помага на училището като се включи в конституирането на съвсем новия за българската образователна система модел за връзка на училището с общността- новоизградения Обществен съвет.

"Да, с влизането на моето дете във видинската математическа, аз се "върнах" в училище. Защо? Защото дъщеря ми е щастлива от факта, че е ученичка в Математическата, а аз съм щастлива от факта, че детето ми се чувства добре в новото си училище. Затова искам да помагам. А и всеки адвокат, за да стои добре в своята професия, трябва да си избере поне едно поприще, чрез която да е сред хората и чрез което би могъл да бъде полезен. Обществените съвети са нещо ново в българското образование. Надявам се, че освен контролен орган- каквито са неговите основни функции, всички ние- родители, общественици, бивши възпитаници на училището, които участваме в този Обществен съвет, ще намерим подходящ модел за това как да допринесем това училище да изпълнява пълноценно целта си- да подготвя едни истински, добри, родолюбиви, знаещи и можещи граждани на това общество. Конкретиката предстои да се случи", обяснява Таня.

В разговора ни отваряме темата и за това какви хора търсят помощ в кантората на Таня. А от тях- хората, идва и финалната реплика на Таня в предаването днес:

"Да, всички знаем, че Видин не е лесно място за живеене. Но аз никога не съм и помисляла да отида другаде. Вярвам, че Видин има бъдеще. Защото все пак от нас- хората, най-много зависи какъв ще бъде животът ни. За да се получи, просто трябва да не си сам."

Целия разговор чуйте в прикачения звуков файл.