Колко (не)свободни са медиите в България

Любомир Йорданов, журналист: Свободата на словото стана стока

Снимка: Радио ВИДИН

За свободата на словото в Международния ден на свободния печат говорихме в "Посоките на делника". Има ли цензура в българските медии, използват ли се те за политически и икономически поръчки, защо страната ни е в дъното на класацията за свобода на словото?


20 април се отбелязва като Международен ден на свободния печат от 1991 г. по инициатива на организацията "Репортери без граница", а от 1992 година е обявен и от ЮНЕСКО. Свободата на словото е признак и за свободно общество, подчертават от световната организация. Но има ли свобода на медиите в България?





Снимка"Ако говорим за свобода на словото в днешно време в България, мисля, че е много сложно от гледна точка на това, че много се размиха границите, много е неясна собствеността на голяма част от медиите, а когато не знаем кой стои зад една медия, можем само да гадаем доколко свободно тя отразява това, което се случва около нас. Много често ставаме свидетели на дезинформации. Обществените медии, като Радио ВИДИН, остават най-свободните медии в България в момента. Докато има обществени медии, които си позволяват да казват това, което мислят, позволяват си да излъчват мнението на различни хора, ще има и свобода на словото", смята дългогодишният журналист и кореспондент на вестник "24 часа" от Видин Ваня Ставрева.

Снимка"Свободата на словото се влияе от много други показатели: доколко е богато населението- България е най-бедната страна в Европейски съюз; по ниво на корупция сме на едно от първите места- това са все показатели, които влачат със синджир след себе си показателя "свобода на словото". Цензура ще има винаги, защото медиите ни са икономически зависими, не са достатъчно силни, за да си позволят да застанат срещу някой управляващ, срещу някой силен консорциум. Светлината в тунела ще се появи тогава, когато нашата журналистика, нашите издатели, редактори разберат, че собственият им имидж е най-важен и трябва да продават своя имидж, а не имиджа на този, който си плаща. Надявам се, че ще направим така, че българската журналистика да бъде припозната като истинска журналистика", обясни журналистът от вестник "Знаме" в Пазарджик Тодор Гроздев.

България заема 113-о място по свобода на медиите от общо 180 страни в последната класация на "Репортери без граници". Страната е за пореден път най-ниско класираната държава-членка на Европейския съюз. За сравнение- съседна Румъния е на 49-а позиция, а Сърбия - на 59-а.

Спадът на България започна след 2006 година, когато страната беше на най-добрата си позиция- 35-о място, и оттогава се движи само надолу. Обективна ли е тази класация- попитахме Любомир Йорданов- дългогодишен журналист и кореспондент на вестник "Труд" от Монтана:

Снимка"Не се съмнявам в обективността на организацията. Предполагам, че ако друга организация направи класация, пак ще сме около това място. Класациите, които се правят, отразяват по-скоро нагласите, чувствата на хората. Мисля, че това е отношението и на журналисти, и на граждани, и на читатели, слушатели към категорията "свобода на словото". Нещата в България не са за завиждане и има какво още много да се прави, за съжаление, много години след като се смятаме за демократична държава. Спадът ни в класацията започна, когато пазарното стопанство се възцари в България и всичко започна да става стока- образованието, здравето, свободата, включително и на слово, също стана стока, а стоката се купува. Ако на един кмет му трябва манипулация или влияние, той си купува съответната медия или парче от нея. У нас има концентрация на медиите в малко ръце, което вече създава опасността от цензура, от необективна картина, от манипулация на общественото мнение. Моето впечатление е, че местните регионални медии, които са изключително затруднени и са все по-малко, стават все по-зависими, защото ако една Община не си даде рекламите в местното издание, то това издание трудно съществува, ако местните бизнесмени не си пуснат поздравленията за съответния празник или просто не спонсорират изданието, то ще загине..."

Политическият контрол върху медиите, търговското влияние и влиянието на собствениците върху редакционното съдържание са най-големите проблеми за медиите в България. Това показва анализът за медийния плурализъм, направен от Фондация "Медийна демокрация".

Повече по темата можете да чуете в прикачения звуков файл.

Вижте още

Жителите на Княжева махала събират дарения за параклис

Княжева махала е село от северозападната община Брусарци. Разположено е на десния бряг на река Лом. Покрай него минава удобна ж.п. връзка с областния град Монтана. Не е тайна, че почти половината от населението е от малцинството. Това създава грижа на кмета заради това, че са безработни и понякога посягат към имуществото на другите. Иначе, хората..

публикувано на 20.10.17 в 13:33

Неизлечимо ли е общинското здравеопазване

19 октомври се отбелязва като Ден на българския лекар - чества се от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците свети Иван Рилски. Редица проблеми обаче съпътстват българското здравеопазване. В последно време все по-често се заговори за фалит на големи болници. На този фон още по-ярко изпъкват проблемите в общинското..

публикувано на 19.10.17 в 13:54
Крайдунавската алея във Видин

Видин- безпътният кръстопът (част 2)

В "Посоките на делника" ви представихме втората част от поредицата теми за обезлюдяването на Видинския регион . Има ли вина за състоянието на региона местното ръководство или всичко се диктува от централната власт? Потърсихме кметове, общински съветници и депутати от видинския район през годините на прехода.   През 90-те години на миналия..

публикувано на 18.10.17 в 11:10

Недоволството на пенсионерите

В "Посоките на делника" говорим за недоволството на пенсионерите- кога и защо излизат на протест. Гледната точка е на председателите на областния и общинския съвет на Съюза на пенсионерите 2004 във Видин, Малинка Башлийска и Надежда Гъжева , и на Витко Виденов , председател на пенсионерски клуб "Бързица" в Димово. Защо е необходим закон за..

публикувано на 17.10.17 в 16:18

Напрежение заради приемно дете във видинска детска градина

Във видинска детска градина родители не приемат дете от приемно семейство в групата на децата им. Казват, че проявява агресия към другите. Според приемната майка, реакцията на родителите е заради произхода на детето. Настоява, че случаят не е изолиран. За него се разбра от съобщение на Националната агенция за приемна грижа, а темата беше представена..

публикувано на 16.10.17 в 12:57

Подмяна на водопровода искат в Киреево

Киреево е малко, китно, полупланинско село, в което са останали малко над стотина работливи хорица. Правят впечатление подреденият център и спретната църква. Освен няколкото обичайни посетители на кафенето, хората, които срещаме са забързани - да вземат хляба и да продължат по пътя си, улисани в ежедневието. Някога селото било оживено, жителите му..

публикувано на 13.10.17 в 12:23