Колко (не)свободни са медиите в България

Любомир Йорданов, журналист: Свободата на словото стана стока

Снимка: Радио ВИДИН

За свободата на словото в Международния ден на свободния печат говорихме в "Посоките на делника". Има ли цензура в българските медии, използват ли се те за политически и икономически поръчки, защо страната ни е в дъното на класацията за свобода на словото?


20 април се отбелязва като Международен ден на свободния печат от 1991 г. по инициатива на организацията "Репортери без граница", а от 1992 година е обявен и от ЮНЕСКО. Свободата на словото е признак и за свободно общество, подчертават от световната организация. Но има ли свобода на медиите в България?





Снимка"Ако говорим за свобода на словото в днешно време в България, мисля, че е много сложно от гледна точка на това, че много се размиха границите, много е неясна собствеността на голяма част от медиите, а когато не знаем кой стои зад една медия, можем само да гадаем доколко свободно тя отразява това, което се случва около нас. Много често ставаме свидетели на дезинформации. Обществените медии, като Радио ВИДИН, остават най-свободните медии в България в момента. Докато има обществени медии, които си позволяват да казват това, което мислят, позволяват си да излъчват мнението на различни хора, ще има и свобода на словото", смята дългогодишният журналист и кореспондент на вестник "24 часа" от Видин Ваня Ставрева.

Снимка"Свободата на словото се влияе от много други показатели: доколко е богато населението- България е най-бедната страна в Европейски съюз; по ниво на корупция сме на едно от първите места- това са все показатели, които влачат със синджир след себе си показателя "свобода на словото". Цензура ще има винаги, защото медиите ни са икономически зависими, не са достатъчно силни, за да си позволят да застанат срещу някой управляващ, срещу някой силен консорциум. Светлината в тунела ще се появи тогава, когато нашата журналистика, нашите издатели, редактори разберат, че собственият им имидж е най-важен и трябва да продават своя имидж, а не имиджа на този, който си плаща. Надявам се, че ще направим така, че българската журналистика да бъде припозната като истинска журналистика", обясни журналистът от вестник "Знаме" в Пазарджик Тодор Гроздев.

България заема 113-о място по свобода на медиите от общо 180 страни в последната класация на "Репортери без граници". Страната е за пореден път най-ниско класираната държава-членка на Европейския съюз. За сравнение- съседна Румъния е на 49-а позиция, а Сърбия - на 59-а.

Спадът на България започна след 2006 година, когато страната беше на най-добрата си позиция- 35-о място, и оттогава се движи само надолу. Обективна ли е тази класация- попитахме Любомир Йорданов- дългогодишен журналист и кореспондент на вестник "Труд" от Монтана:

Снимка"Не се съмнявам в обективността на организацията. Предполагам, че ако друга организация направи класация, пак ще сме около това място. Класациите, които се правят, отразяват по-скоро нагласите, чувствата на хората. Мисля, че това е отношението и на журналисти, и на граждани, и на читатели, слушатели към категорията "свобода на словото". Нещата в България не са за завиждане и има какво още много да се прави, за съжаление, много години след като се смятаме за демократична държава. Спадът ни в класацията започна, когато пазарното стопанство се възцари в България и всичко започна да става стока- образованието, здравето, свободата, включително и на слово, също стана стока, а стоката се купува. Ако на един кмет му трябва манипулация или влияние, той си купува съответната медия или парче от нея. У нас има концентрация на медиите в малко ръце, което вече създава опасността от цензура, от необективна картина, от манипулация на общественото мнение. Моето впечатление е, че местните регионални медии, които са изключително затруднени и са все по-малко, стават все по-зависими, защото ако една Община не си даде рекламите в местното издание, то това издание трудно съществува, ако местните бизнесмени не си пуснат поздравленията за съответния празник или просто не спонсорират изданието, то ще загине..."

Политическият контрол върху медиите, търговското влияние и влиянието на собствениците върху редакционното съдържание са най-големите проблеми за медиите в България. Това показва анализът за медийния плурализъм, направен от Фондация "Медийна демокрация".

Повече по темата можете да чуете в прикачения звуков файл.

Вижте още

Генади Събков, кмет на Мездра: "Изпращаме една успешна година"

В "Посоките на делника" гостуваме на Мездра с изнесено студио на Радио ВИДИН. Срещнахме се с ръководството на общината и проверихме какво е мнението на местните жители за живота в "железничарския" град. Кои са основните проблеми за решаване според мездренчани, проверихме в анкета: " Има много, което би могло да се желае, но жалкото е , че не стигат..

публикувано на 15.12.17 в 14:16

Тревожни тенденции при нарушенията на пътя (видео)

Мерките, които взима Пътна полиция, дават положителен резултат. Това отчете по време на работен семинар с журналисти началникът на отдел "Пътна полиция" в Главната дирекция "Национална полиция" комисар Бойко Рановски . Той представи данни за пътнотранспортните произшествия от първите 10 месеца на тази и миналата година. П рез ноември станаха..

публикувано на 14.12.17 в 13:47

Станаха ли по-щедри работодателите

Българската търговско-промишлена палата проведе анкета сред членовете си за работния режим около коледно-новогодишните празници и предоставянето на бонуси на служителите. Допитването беше извършено в края на ноември с участие на представители на бизнеса. Резултатите от проучването показват, че при 38% от компаниите дните между Коледа и Нова година ще..

публикувано на 13.12.17 в 11:54

Кои са демотивираните българи?!

И защо над 300 000 души в трудоспособна възраст не си търсят работа? В "Посоките на делника" гост в студиото е социологът Любен Добрев . Темата коментират и Николай Иванов , народен представител и член на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание, и писателят и публицист Мартен Калеев . "Преброяване“ на демотивираните българи...

публикувано на 12.12.17 в 16:57

Защо градски хора сменят дома си с къща на село

20 646 души са се изселили от градовете в селата през 2016 година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за вътрешната миграция на населението. 23 696-ма са избрали да сменят селото с града, а 9 073-ма- едно село с друго. Според статистиката 30 570 души през миналата година са се изселили от страната. В градовете живеят 5 204..

публикувано на 11.12.17 в 16:30

За трудолюбивите и борбени хора в село Вълчек

Днес ви представяме малкото и закътано видинско село Вълчек , близо до общинския център Макреш. Толкова закътано, че и табелата при отклонението от главния път към населеното място едва се вижда, обрасла в храстите на банкета. До 1966 г. се е наричало Вълчак. През селището минава река Видбол. Днес жителите там не са много, застаряващо население, но с..

публикувано на 08.12.17 в 12:07