Божията благодат е способна да възроди и най-грешната душа

Евангелското четиво разказва за беседата на Христа със самарянката, за живата вода или за благодатта на Дух Светий и за поклонението Богу с дух и истина. Веднъж Иисус седял при Якововия кладенец. Там била и самарянката, наречена по-късно Фотина. Той започнал беседа с нея за живата вода, която очиства греховете, утолява жаждата на безсмъртната душа с Бога. Така Иисус просто и мъдро довел самарянката до съзнанието за нейните собствени грехове и нуждата да се покае и обнови живота си.

Обхваната от спасителната вяра в Избавителя, тя се покаяла за миналите си тежки грехове. Започнала да води добродетелен живот и се проникнала от такава пламенна любов към Господа, че както разказва Свещеното предание, не се побояла открито да изповядва Неговото име пред юдеите и езичниците и да изстрада много заради Него. Самарянката получила мъченически венец при гонението на християните от римския император Нерон.

Светата Църква е увековечила нейната памет, прославяйки я под гръцкото име Фотина, т.е. просветителка. Светото предание съобщава поучителни подробности за нейния живот като самоотвержена благовестница за Христа. Проповедта й се разнасяла в такива важни центрове на древната култура като Коринт и Рим. Когато Нерон я призовал на съд, тя така твърдо изповядвала вярата си в Храста, че довела императора до неописуема ярост. Той заповядал да подложат нея и цялото й семейство (четири сестри и двама сина) на най-жестоки мъчения и люта смърт. Самата Фотина след ужасни изтезания била хвърлена в кладенец.

Какъв знаменателен край! При кладенеца някога тя получила от Христа своето първо духовно озарение и изпила първата чаша "жива вода", течаща във вечния живот. И пак кладенецът и послужил като врата, през която тя действително преминала във вечния живот! Дали хората разбрали урока на Иисус? И колко от нас го помнят и изпълняват днес?

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Деянията на светите апостоли/Деян. 11:19-30/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан /Ин 4:5-42/.

В рубриката "Съвременна Библия" - да си спомним за светите равноапостоли Кирил и Методий! Днес водим децата ни да празнуват празниците посветени на писмеността, културата и българската книжовност - 11 май, 24 май, 1 ноември. Но ние не учим децата ни да приличат на Кирил и Методий. Единственото, което искаме от тях е да завършат Магнаурската школа и да си оправят, в кавички, живота. Искаме те да имат пълни кесии и празни души, да бъдат,пак в кавички, като всички хора. Точно това Константин Кирил философ не е пожелал да направи. Той не питал хората, а попитал Бога какво да направи с живота си. Бог посочил Кръста и рекъл: "Философи има достатъчно! Няма такива като Него!" Така Кирил философ се превърнал в апостол и светия. От кого има нужда този свят? В кого е Божието благоволение - в Константин Кирил философ или в свети равноапостол Кирил? Ако четете това, то вие имате вече отговора! Бог е предал в ръцете ни писменост, грамотност и книжовност, чрез ръцете на светии и апостоли. Това не ви ли говори нещо?