Слепецът чрез послушанието си към Спасителя получи светлината

От двете четива, които четем на Светата Литургия, виждаме, че Бог обича и благоволи към човеците, както и никога не отстъпва от милосърдието си, насочено към страдащото човешко същество. Той винаги се отзовава на онези, които имат нужда от помощ, като чрез това, тях наставлява към Боголюбие, а и останалите, и на нас дава урок, как трябва да Го обичаме, следваме и бъдем достойни Негови чеда.

Евангелското четиво ни напомня: "И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света. Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал. А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм. Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах. Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра. Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си. Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте. Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици? А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е. Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо. Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън. Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Деянията на светите Апостоли /Деян. 26:1-5, 11-20/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан /Ин. 9:1-38/.

В рубриката "Съвременна Библия" - "Който не е ходил в морето, той не се е молил на Бога!" Тези думи принадлежат на д-р Васил Куртев. Той акостира в родната си България след почти двегодишно самотно околосветско плаване. По време на плаването, той се сблъсква с много трудности. Думите му ни откриват една част от човешката ни природа, в която Бог неминуемо присъства, дори и да не сме в близки взаимоотношения с Него. В окото на бурята д-р Куртев се молил, така както много други хора на негово място. Какво се случва и за какво копнеем, когато се намираме в стихията на живота? Има ли неща, които можем да открием само там?