Бог желае всички да сме едно и да наследим неговото Царство

От двете четива, които четем на Светата Литургия, виждаме, че Господ Иисус Христос се моли за своите духовни чеда, като желае да са едно с Бога, да бъдат запазени в единство и да станат наследници на Неговото Царство.

Евангелското четиво ни напомня: "Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Деянията на светите Апостоли /Деян. 20:16-18, 28-36/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан /Ин. 17:1-13/.

В рубриката "Съвременна Библия" - атентатът в "Манчестър Арена" може само да затвърди убеждението ни, че срещу нас се е изправил истински враг. Проблемът е, че ние не вярваме в нищо истинско. Дефинирането на понятието "истина" е изоставено като невъзможно и подвластно на субективност. Така се оказва, че живеем в свят, в който истина не съществува, но пък съществуват истински врагове. Този парадокс определено ни обърква. Ако разпознаваме истински врагове, то вероятността да има истина все пак е голяма. Ще ви разкажа историята на една вдовица, която е преживяла опустошението на ислямския тероризъм. В тази история ще откриете, че в света наистина имаме истински враг, но има и истински Приятел. Има истинска битка, но и истинска победа. Когато оставим истината да определя живота ни, ще се изпълнят думите на Спасителя! Истината ще ни освободи!