Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще заработи ли моделът на индустриалната зона във Видин?!

Индустриалната зона на Видин е на мястото на т. нар. Свободна безмитна зона.
Снимка: Национална компания Индустриални зони
В "Посоките на делника" дискутираме по темата с народния представител Росен Живков и с общинския съветник Павел Паунов, след като стана ясно, че индустриалната зона във Видин е сред икономическите приоритети в управленската програма на кабинета. При представянето на програмата, министърът на икономиката Емил Караниколов изтъкна, че развитието на вече съществуващите индустриални зони и създаването на нови е много важен аспект от успешното стимулиране и привличане на инвестиции в страната ни. Една от важните зони, която трябва да се развие е тази във Видин. С решение на Министерския съвет от края на месец юли т.г., е премахната разпоредба, която датира още от преди 1987 година. Разпоредбата е забранявала продажбата на терени и отстъпване право на строеж във видинската индустриална зона. Според министър Караниколов това е била и пречката към момента тази зона да не се развива. Ето защо Министерският съвет е гласувал за промяна на това решение, обясни министърът и допълни, че има голям интерес към индустриалната зона във Видин.


"Има проведени разговори с голям инвеститор, да се развие един завод за производство на автомобилни части. На следващ етап възнамеряваме да има и цял един завод за сглобяване на автомобили. Има вече проявен интерес, а когато се подпише споразумението, стигне се до закупуването на терени, тогава плановете са в ръцете на инвеститорите. Изграждането на завод или на цех за производство не е нещо, което може да стане с магическа пръчка, може да стане до 1-1,5 година, на завод до 3 години. Във Видин, за съжаление, бясната и чисто печалбарска приватизация на терени доведе дотам, че нямаме обособени парцели от 100-150-200 дка., които да се закупят на едно място. Има едни терени, които са прилежащи, до Дунав мост 2, това са два парцела около 670 дка. Те трябва да се прехвърлят от Министерството на земеделието и горите към Министерството на икономиката, за може да се получи един голям индустриален парк от близо 1 000 дка.", каза народният представител Росен Живков. 


По думите на заместник председателя на Общинския съвет във Видин Павел Паунов, "в начина за развитие на една индустриална зона първо- да бъде инвестирано от държавата в инфраструктура и след това да се дава един готов терен, който да може да отговаря на европейските изисквания за настаняване на завод или на група заводи, наречена клъстер със сходни производства. Така ще може да се покрие цялата територия и ще има сериозен икономически ефект. Очакваме Правителството и Националната компания индустриални зони да съдействат за намиране на такъв голям инвеститор. Надявам се моделът да проработи и във Видин."  


Ако е вярно, че славното минало е предпоставка за бляскаво бъдеще, за видинската индустриална зона всичко хубаво предстои!


Още за това, може ли индустриалната зона във Видин да е част от едно устойчиво развитие на града и региона, да създава нови работни места и да генерира приходи- чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40