Редно ли е да има роднински връзки във властта?!

В "Посоките на делника" говорят кметът на Белоградчик Борис Николов, бившият народен представител Вили Лилков и журналистката Мариана Асенова.


Какво се случва във властта? Как може да се премахне порочният модел на срастване на централна и местна власт? Може ли нещо в тази държава да се промени към добро? И какво може да се очаква от народ, който се е примирил с шуробаджанащината? На тези и други въпроси със събеседниците търсехме отговорите.


"От законова гледна точка все пак тези неща са регламентирани. Имаме закон за конфликт на интереси, закон за държавния служител, кодекс на труда и т.н. От морален аспект и разбира се, ако работодател извършва такива нарушения и не спазва тази нормативна база, трябва да има отговорности. И трябва да има наказуемост- един голям дефицит в нашата държава. От морален аспект това тормози обществото. При всички положения трябва да има цедка, трябва да има мярка. Не можеш да се възползваш с лекота и да използваш своите властови възможности, за да реализираш приятелски, роднински и други връзки в управлението. Лично аз не го одобрявам! За щастие или не, при мен не са се случвали никога такива неща. Винаги съм гледал близките да ги държа по-далече от мен като работодател. Това е въпрос на морал и на ценностна система! Не виждам и енергия в обществото, която да принуждава политическата класа да се заеме с болезнените проблеми в държавата. Въпросът с роднинските връзки във властта си остава и ще го има много, много дълго време", коментира Борис Николов.


По думите на Вили Лилков, въпросът за шуробаджанащината не се е появил в последните седмици, а стои трайно в българското общество като начин на употреба на властта от една страна и начин на уреждане живота на хората от друга страна. 


"Този модел на използването на връзки е за абсолютно всичко, не само за назначения. Проблемът е, че всяка една власт, която идва, налага този модел по определен начин. Няма нищо лошо един роднина, съученик или какъвто и да било близък на някой политик да започне работа в държавно учреждение, но задължително при спазване на правилата. За съжаление на много места тези правила се прескачат, конкурсите се правят формално. Да не говорим за обществените поръчки, които се правят непрекъснато в угода на определени кръгове, които стоят около политическите партии. Това явление е придобило вече уродливи форми и е много хубаво, че започва този разговор, но той не трябва да се води персонално с цел очерняне на един или на друг политик. Този модел вече не носи само характеристиките на една или друга политическа сила. Всяка една партия, която идва на власт започва да го доусъвършенства по някакъв начин. От друга страна той се води от журналистите с една особена настървеност, при положение, че нашата журналистика изцяло пък се е превърнала в поръчкова. Когато говорим за шуробаджанащина, трябва да имаме предвид, че цялото общество и медиите са включени в този модел. В момента на всички нива в нашето общество, от парламента до низините, виждаме байганьовци, които с лакти разбутват абсолютно всичко. Интелигентните хора стоят отстрани, коментират и нищо не се променя."



Според журналистката Мариана Асенова думи като "почтеност", "справедливост", "морал", "личен пример" и "отговорност" отдавна са изчезнали от ежедневието ни. 


"Властта е такава, каквато ние като общество позволяваме да бъде. Фалшът е нещото, което обезсърчава хората, липсата на модел, който е публично достъпен. От някъде трябва да се започне и това някъде за мен е училището. Крайно време е да се поема и отговорност. Не е редно роднинските връзки да са водещият принцип на назначения където и да било- и във властта, и в най-малкото предприятие. За съжаление, в нашето общество преобладават примерите за липса на морал и почтеност."

А хората обичайно избират с вяра и надежда. Освен в случаите, когато зависят, слугуват или се продават!

Още по темата чуйте в звуковия файл.

Вижте още

В Бутан мечтаят да ги посети европейска делегация

Бутан е част от община Козлодуй. Голямо село, чисто и поддържано, такова впечатление прави на новодошлите. Макар, че е оживено, а жителите му са над 3000, казват, че живеят тихо и спокойно. Това, което не достига са парите и възможностите за развитие на младите хора. Получихме разнопосочни мнения- и оптимистични, и по-негативни. Заедно с Красимир..

публикувано на 23.02.18 в 14:07

Черната страница, наречена "Народен съд"

Сякаш кошмарът от Втората световна война не е достатъчен. В навечерието на края на ужаса, който се вихри из Европа, започват още кървави времена в историята на България. Времената на хаоса, който цари в страната, имат още по-смущаващ епилог: организирането на Народен съд, който не цели просто да потърси отговорност на политици и личности, направили..

обновено на 22.02.18 в 16:52

Ще подменя ли държавата касовите апарати в търговските обекти

Преди дни в общественото пространство се появи информация за необходимост от масова подмяна на касовите апарати у нас. Това стана ясно от скандал в бюджетната комисия в парламента, когато представители на Националната агенция за приходите обявиха пред депутатите, че ще се наложи подмяна на всичките около 400 000 устройства у нас до 31 декември 2018..

публикувано на 21.02.18 в 11:43

Социално справедливи ли сме българите?!

В Световния ден на социалната справедливост- 20 февруари темата коментираме с анализатора Любен Добрев и правозащитника Петър Кичашки . Гледната точка е и на хора от малки населени места в Северозапада . От 2009 г. в списъка с празници влиза и Световният ден на социалната справедливост - 20 февруари. Въведен е съвсем не на майтап с решение на..

публикувано на 20.02.18 в 16:39

Знаят ли родителите какво правят децата им в училище

Доколко родителите познават училището на своите деца? Споделят ли учениците как минава денят им там?  Татяна Николова е майка на третокласник. Казва, че винаги намира време да поговори с детето, съумяла е да научи сина си да разказва какво му се е случило през деня в училище. "Правилният подход на всеки един родител е не да стоиш над главата на..

публикувано на 19.02.18 в 14:06

За обичаите и традициите в Златия

Златия се намира в Северозападна България и е част от община Вълчедръм. Разположено е на десния бряг на река Цибрица, на разстояние около 5 км от река Дунав. Селото се намира в едноименната местност "Златията", известна като една от най-плодородните в България. Преди години селото било многолюдно, над 2300 били жителите му. В избирателните списъци днес..

публикувано на 16.02.18 в 13:03