Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как ни влияе стресът и можем ли да го преборим

Снимка: Радио ВИДИН

За много от българите стресът се е превърнал в неразделна част от ежедневието. Това важи в по- голяма степен за хората, живеещи в големите градове. Според данните от национално проучване 48% от българите усещат стрес от градския начин на живот всеки ден. По последни данни на Световната здравна организация, глобалната икономика губи всяка година 1 трилион долара от намалена производителност на труда вследствие на стресови състояния. Над 300 милиона души по света страдат от депресия, а над 260 милиона - от тревожни разстройства. Според психолозите, менталните усилия, които човек полага за предвиждане и контрол на дадена ситуация, се възприемат от организма като реално случващи се и го поставят в режим на справяне с проблема. Вътрешното напрежение, което изпитваме, се изразява в раздразнителност, агресия, загуба на концентрация, сухота в устата и дехидратация. През последните години зачестяват паническите разстройства като резултат от начина ни живот и на индивидуалните особености на характера, каза Кремена Станилова, психолог, психотелесен психотерапевт и преподавател в Български Институт по Неорайхианска Аналитична Психотерапия, който възприема човека в неговата цялост - тяло, душа и психика. 

"Стресът има различни проявления и той сам по себе си не е вреден. Това са нормални реакции за всеки жив организъм. По този начин ние се пазим от околния свят, ходим на работа и оцеляваме. Друг е въпросът, че съществува един мисловен стрес, който ни кара постоянно да мислим за бъдещето и правим организма си неспокоен. По този начин отключваме биохимични процеси и този стрес остава да циркулира в тялото ни с всички последствия от него. От особена важност е личният избор и това как да подходим към околния свят. По този начин ще избегнем натиска върху нашия организъм" - такава е примерната схема, по която трябва да градим приоритетите си в ежедневието, според психолога Кремена Станилова. Дори минимални нива на дехидратация могат да афектират работните резултати. Не бива да забравяме, че чувството за жажда се появява чак, когато дехидратацията вече е факт, а тялото и умът страдат. Крайните резултати са умора, намаляване на ефективността, раздразнителност, затруднение в осмислянето на информацията и увеличени нива на стрес.

Тони Трифонов от Видин, от десетина година живее под непрекъснат стрес. Днес той употребява антидепресанти и разказа за проблема си. 

"При мен нещата се случиха на лична основа. Преживях някои неприятности в семейството си и вследствие на това отключих постоянен страх и безпокойство. Живея под постоянен страх, даже в момента се стресирам и от прогнозата за времето. Когато чуя, че ще завали дъжд се притеснявам, че няма да мога да изляза навън и да отида да пазарувам. През годините нещата се успокоиха, но сега пак съм стресиран. Медикаментите са една помощ, но всичко е въпрос на вътрешно мислене, според мен" - сподели Тони Трифонов.


Постоянният стрес често води до адренална умора в надбъбречните жлези, в резултат на което се нарушава водно-солевият баланс в тялото и се появява дехидратация. Ето защо хора, които по характер са тревожни или притеснителни, е нужно по-често да приемат вода като начин да понижат нивата на стрес в организма. Има ли начин да бъде преборен стресът днес? Венцислав Величков попита видинчани как се справят с този проблем: 

"Мисля, че стресът идва преди всичко от напрегнатата обстановка между началници и подчинени, както и между колегите ... При нас няма стрес и се разбираме прекрасно на работа ... Най- важното да се преборим със стреса е като решим вътрешните си конфликти." 

Посетихме и видинското училище "Цар Симеон Велики", където разговаряхме с ученици от осмите класове за това чувстват ли се стресирани и как влияе стресът върху учебния процес: 

"Учителите се отнасят добре към нас и не мисля, че сме стресирани... Имаме контролни и домашни работи, така че понякога може и да сме стресирани... Слушаме музика и четем книги, както и се разхождаме, за да преборим стреса" - казаха учениците.


Какво казва традиционната медицина за стреса и лечим ли е той днес - това попитахме д-р Емил Мушанов, личен лекар от Видин: 

"Причините са строго индивидуални, както и лечението на стреса. Съществуват медикаменти, които помагат на пациентите, но като цяло всичко е в начина на мислене и вътрешната нагласа. Не можем да променим света и трябва да живеем живота си по- спокойно" - коментира д-р Мушанов

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40