Древен манастир във Видинско и хората в него се нуждаят от помощ (снимки+видео)

 

Манастирът „Света Троица“ край Добри дол е още от девети век и на няколко пъти е опожаряван и издиган отново. В сегашния си вид е от близо 170 години, когато за пореден път е възстановен, разказва архимандрит Антим, протосингел на Видинската митрополия:

„В 1610 година свети преподобни Пимен Зографски възобновява манастира, Добридолския манастир, но в 1828 година той отново е разрушен. Впоследствие в дните на българското Възраждане градивният български дух не е оставил да отлети в мълчанието на вековете спомена за тази древна светиня и будни българи и духовници са възкресили този манастир от пепелищата.“

За да се стопанисва, са нужни много средства, с които църквата не разполага. Подготвят проект, за да кандидатстват по европейска програма.

„Това в момента се осъществява- прочуването, проектирането, съгласуването на проектните книжа с всички институции“- обяснява архимандрит Антим.

Освен сградата, трябва да бъдат спасени и хората, намерили убежище край Добри дол. От скоро сред тях е архимандрит Харитон, който се грижи и за приютените, и за манастира:

„Всеки един от тях, по един или друг начин, е загубил мястото, където може да живее, дома си. По една или друга причина, прогонен от близки роднини, хора много изстрадали. Хора, за които животът не е майка, а е мащеха. Имаше един такъв момент, когато бяха останали само на четири-пет пакета от помощите с  вафли, с четири-пет пакета от помощите макарони и два-три килограма брашно. Благодаря на хората, които помогнаха, които отделиха от своя залък и помогнаха тези хорица да се почувстват равноправни, да се почувстват отново хора.“

Манастирът е единствен дом за шестима- двама мъже и четири жени, нямащи друга закрила. Трябва им още помощ, за да оцелеят през зимата, казва архимандрит Харитон:

„Ако могат, някой да ни помогне със стотина килограма картофки, с 20-ина килограма леща, 20-ина килограма лук, това са най-необходимите неща, които са ни необходими, за да изкараме зимата.“

Хората, които даряват, върнали вярата в доброто на приютените в светата обител.

„Като дойдох тук, повярвах в чудеса, защото всеки ден Господ изпращаше добри хора и ни помагаха"- казва Калина, която помага за домакинството в манастира.

Трябва помощ, за да не рухне и сградата. Усилията на хората от манастира не стигат, казва архимандрит Харитон.

„Но на първо място трябва ни ремонт на покрива. Започната и недовършена е реконструкцията. Второто нещо, което ми трябва- не на мен, говоря за манастира, ми трябват работна ръка- хора, доброволци, които да дойдат и наистина да ни помогнат.“

В манастира са без всякакъв транспорт, а до тях и пътят е труден, защото никога не е ремонтиран. Въпреки това светата обител продължава да привлича поклонници:

„Очаквах да е по-гостоприемно, сега е тъжно е, тъжно е, че го виждаме в това състояние... Нищо не е същото, е само природата. Тя не се е предала, природата. Тя си е още така.“

Край манастира има извор, за който се смята, че водата е лековита, а в двора са няколко вековни дървета. Преди години в кухината на едно от тях монаси видели образа на свети Йоан Рилски. Поставили там икона на светеца. Храмът към манастира пък е известен с дърворезбата, дело на майстори от Дебърската школа и затова е паметник на културата.

Хората, които желаят да помогнат с продукти или материали за манастира, могат да го направят на място или да потърсят контакт чрез митрополията. В района на Добридолския манастир само на места има покритие на мобилните оператори, затова връзката по телефона е трудна. На светата обител помага и архимандрит Йоан, познат като отец Иван с благотворителната си дейност и приютите в Нови хан и монтанското село Якимово. От година той е и игумен на Добридолския манастир.