Поздрави от Шарана

Снимка: Красимир Каменов
Здравейте! Нека ви се представя кой съм аз. Приятно ми е, аз съм Cyprinus carpio- така се казвам на латински. Да, имам си и латинско име, а иначе съм бате ви Шаран. Но не прибързвайте да си мислите, че ме познавате добре. С повечето от вас се срещаме само по Никулден, и то в доста гореща обстановка- аз във фурната, а вие на трапезата, очаквайки ме позапечен и зачервен. Но, все пак мисля, че не е лошо да се опознаем малко по-добре и без това сме трапезни приятели от години. Нали!
За мен казват, че съм  силен, умен, предпазлив и борбен. Да, такъв съм си аз, но голямото ми нещастие е, че съм и вкусен. Поради този кулинарен факт, аз съм на първо място като риболовен обект в света. Е, донякъде деля трона си със сьомгата, но понеже в България сьомга не вирее, за вас си оставам номер 1 и съм обект на най-страстните риболовни сънища не на един рибар. Поради изключителната ми адаптивност и устойчивост, съм най- разпространеният рибен вид в света. Няма майтап, така е. Дал съм и името си на голямо рибно семейство, много рибоци са от семейство шаранови. Не, не съм проста риба аз. Знаете ли, че след близо 5 века селекция съществуват безброй раси и породи шарани. Чува ли сте за това, че от японския многоцветен вид „Хай гой”,  най-скъпият екземпляр е продаден на колекционер през 1997 година за умопомрачителните 300 хиляди долара. Какво ще кажете? Нямате думи, нали! Е, вярно, този който вие купувате за Никулден от кварталната рибарница е на поносима цена, но все пак подхождайте с нужното уважение към мен. 300 хиляди долара си е яка цена, този мой събрат си е като цял кадилак. 
В ихтиологията е прието да се говори за три основни раси шарани: диви, които са изцяло люспести, с удължено тяло, огледални – по-малобройни, с много едри люспи и прочутият гол шаран, който направо е покрит с кожа, по която само инцидентно може да има няколко много големи люспи. Исторически са възникнали два центъра за създаване на културни шаранови раси – далекоизточната – Китай и Япония, и средноевропейската – Чехия, Унгария, Италия, Германия и Австрия. Интересно е да се знае, че в Далечния изток аз съм селекциониран главно по естетически и философски подбуди. И до ден днешен, когато в Китай и Япония се роди момче, близките му пожелават да расте здраво, силно и умно... като ШАРАН. Умно като шаран, а? А, Вие тук какво – „Лапни шаран!”, „Мълчи като шаран!” и така нататък. Ала не сте прави, виждате ли. 
Европейският подход към моето отглеждане обаче е далеч по-прагматичен от азиатския – още от древния Рим, когато първите мои събратя  са били донесени от Азия, към мен са се отнасяли като към изискан и невиждан кулинарен деликатес. После, вече през Средните векове, католическата църква ме е извадила от списъка с блажните храни. Така при многобройните пости в календара, монасите от ордените в Средна Европа започнали да си отглеждат мои събратя шарани за собствената трапеза в изкуствени водоеми. С течение на времето, като най-добри селекционери на тлъсти породи шарани, се очертали монасите от областта Бохемия в Чехия. Там именно търпеливо са били обособени новите породи шарани, които все повече отговаряли на кулинарните изисквания и очакванията на готвача. Най-напред тялото на тези мои роднини било силно увеличено във височина, като в същото време главата си останала малка. Така било увеличено и количеството месо в една риба. После дошъл ред да се премахнат и досадните за чистене люспи и се появили голите шаранови раси. Днес Чехия продължава да е най-големият световен износител на жив шаран. 
Сравнително късно обаче аз открих Америка. През 1876 година чешките, унгарските и немските емигранти пренасят моего брата в Америка. А последният континент, покорен от мен е Австралия. Моите дебели и вкусни роднини пристигат там в началото на 20 век. 
Общо взето, всеки рибар може да си фантазира за моите размери колкото си иска, но малцина допускат, че аз мога да достигна до 120 сантиметра дължина и тегло 30–35 кг. От миналото достигат сведения и за двойно по-големи парчета, но изглежда, че времето на тези мои прадядовци е отминало безвъзвратно. Все пак през 1998 година риболовната гилдия дочака изключителен съвременен световен рекорд. Австрийският майстор Кристиян Балдеман улови на протеиново топче в арендния водоем на Робърт Радута в съседна Румъния мой събрат исполин с тегло 37,3 кг и дължина 115 см. 
И още нещо, аз спадам към изключително бързо растящите риби. Причината е в моя постоянен и ненаситен апетит. Аз спирам да се храня само през най-горещите летни дни, но и тогава всъщност чакам хладните вечерни часове, за да си наваксам пропуснатото. Да, лаком съм и там, където ме отглеждат изкуствено, съм нещо като рибния вариант на бройлера. Е, надявам се, вече ме опознахте по- добре и виждате, че не съм толкова обикновена риба. И сега, покрай Никулден, съм готов да ви погостувам и заедно с вас да участвам на празничната трапеза. И не забравяйте да си запазите люспа от мен, за да ви е пълна кесията през годината. Запасете се добре и с напитки,  защото съм перфектен и печен, и пълнен, и пържен. Честит празник, а с рибарите ще се срещнем като се позатопли.   


Вижте още

Какво означава атрактивната дата 18.08.2018

Цифрите са подредени симетрично, но какво означава тази символика, потърсихме мнението на астролога Георги Терзиев , който преди време ни разказа за символиката на комбинацията от цифри на датата 08.08.2018 година. Редуцираното число от сбора на 18.08.2018 е единица. Тя е символ на началото, на старта на нещо, обясни астрологът. Цялото..

публикувано на 18.08.18 в 08:00

Проучват потребностите от кадри в Северозапада

Започна второто за годината проучване на потребностите от работна сила в страната. То се провежда от Агенцията по заетостта с цел да се получи информация за търсените от бизнеса професии. Работодателите могат да посочат и очакванията си за кадрите, които ще са им необходими след 3 години. Проучването се извършва онлайн, но работни групи подпомагат..

публикувано на 17.08.18 в 15:17

89-годишният Вельо Лозанов: "Кой в днешно време защитава българския интерес?!"

В "Думата имат старейшините" среща с 89-годишния Вельо Лозанов от видинското село Жеглица. Понастоящем живее в Ямбол. От пръв поглед си личи, че има много енергия. Намерил е и в какво да я вложи- прави проучване на родовите връзки в селото. Преди да се впусне в разказ за родови истории обаче, си спомня за ученическите години, белязани от Втората..

публикувано на 17.08.18 в 13:29

В Синаговци събират пластмасовите шишета разделно

Във видинското село Синаговци бутилките от пластмаса се събират на четири места в селото, извън контейнерите за отпадъци. Идеята е на кмета Иван Иванов. Преди три години му направило впечатление, че контейнерите се пълнят с пластмасови шишета и заемат много място.  "Засега имаме три места направени, в трите махали и една на центъра, ограждения с..

публикувано на 16.08.18 в 16:53

Видински археолог с книга за необичайни погребални практики

Излезе от печат книгата "Необичайни погребални практики, специални мъртви и опасни мъртви през късния енеолит" на археолога от Регионален исторически музей- Видин Ваня Ставрева . Книгата е адаптиранa за широката публика, вариант на магистърската й теза по археология. В същото време тя е първото подобно изследване в българската археологическа наука,..

публикувано на 15.08.18 в 19:25

120 години Видински панаир

Днес се навършват 120 години от откриването на първия Видински панаир. Първоначално той се провеждал от 15 август, а след въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година - от 28 август. Началото му е предхождано от селскостопански конкурс. Той бил посрещнат с голям интерес и насърчил местната управа да организира ежегоден видински..

публикувано на 15.08.18 в 10:04