Поздрави от Шарана

За мен казват, че съм  силен, умен, предпазлив и борбен. Да, такъв съм си аз, но голямото ми нещастие е, че съм и вкусен. Поради този кулинарен факт, аз съм на първо място като риболовен обект в света. Е, донякъде деля трона си със сьомгата, но понеже в България сьомга не вирее, за вас си оставам номер 1 и съм обект на най-страстните риболовни сънища не на един рибар. Поради изключителната ми адаптивност и устойчивост, съм най- разпространеният рибен вид в света. Няма майтап, така е. Дал съм и името си на голямо рибно семейство, много рибоци са от семейство шаранови. Не, не съм проста риба аз. Знаете ли, че след близо 5 века селекция съществуват безброй раси и породи шарани. Чува ли сте за това, че от японския многоцветен вид „Хай гой”,  най-скъпият екземпляр е продаден на колекционер през 1997 година за умопомрачителните 300 хиляди долара. Какво ще кажете? Нямате думи, нали! Е, вярно, този който вие купувате за Никулден от кварталната рибарница е на поносима цена, но все пак подхождайте с нужното уважение към мен. 300 хиляди долара си е яка цена, този мой събрат си е като цял кадилак. 

В ихтиологията е прието да се говори за три основни раси шарани: диви, които са изцяло люспести, с удължено тяло, огледални – по-малобройни, с много едри люспи и прочутият гол шаран, който направо е покрит с кожа, по която само инцидентно може да има няколко много големи люспи. Исторически са възникнали два центъра за създаване на културни шаранови раси – далекоизточната – Китай и Япония, и средноевропейската – Чехия, Унгария, Италия, Германия и Австрия. Интересно е да се знае, че в Далечния изток аз съм селекциониран главно по естетически и философски подбуди. И до ден днешен, когато в Китай и Япония се роди момче, близките му пожелават да расте здраво, силно и умно... като ШАРАН. Умно като шаран, а? А, Вие тук какво – „Лапни шаран!”, „Мълчи като шаран!” и така нататък. Ала не сте прави, виждате ли. 

Европейският подход към моето отглеждане обаче е далеч по-прагматичен от азиатския – още от древния Рим, когато първите мои събратя  са били донесени от Азия, към мен са се отнасяли като към изискан и невиждан кулинарен деликатес. После, вече през Средните векове, католическата църква ме е извадила от списъка с блажните храни. Така при многобройните пости в календара, монасите от ордените в Средна Европа започнали да си отглеждат мои събратя шарани за собствената трапеза в изкуствени водоеми. С течение на времето, като най-добри селекционери на тлъсти породи шарани, се очертали монасите от областта Бохемия в Чехия. Там именно търпеливо са били обособени новите породи шарани, които все повече отговаряли на кулинарните изисквания и очакванията на готвача. Най-напред тялото на тези мои роднини било силно увеличено във височина, като в същото време главата си останала малка. Така било увеличено и количеството месо в една риба. После дошъл ред да се премахнат и досадните за чистене люспи и се появили голите шаранови раси. Днес Чехия продължава да е най-големият световен износител на жив шаран. 

Сравнително късно обаче аз открих Америка. През 1876 година чешките, унгарските и немските емигранти пренасят моего брата в Америка. А последният континент, покорен от мен е Австралия. Моите дебели и вкусни роднини пристигат там в началото на 20 век. 

Общо взето, всеки рибар може да си фантазира за моите размери колкото си иска, но малцина допускат, че аз мога да достигна до 120 сантиметра дължина и тегло 30–35 кг. От миналото достигат сведения и за двойно по-големи парчета, но изглежда, че времето на тези мои прадядовци е отминало безвъзвратно. Все пак през 1998 година риболовната гилдия дочака изключителен съвременен световен рекорд. Австрийският майстор Кристиян Балдеман улови на протеиново топче в арендния водоем на Робърт Радута в съседна Румъния мой събрат исполин с тегло 37,3 кг и дължина 115 см.