6 години с човешките истории от „Новите приказки на Северозапада”

На 30 ноември се навършиха шест години от началото на рубриката „Новите приказки на Северозапада”. Шест вълнуващи години, в които срещнах невероятни хора, а те отвориха сърцата си за мен. Дава ми се много, както обичам да казвам, за това аз съм длъжна да дам на вас. Припомням ви мъничка част от хората, на които пиша Отличен шест - за достойнство, сила, вдъхновение.

Първият ми гост е Калинка Томова- майка, решила да се пребори за своя син Божидар, страдащ от детска церебрална парализа. Кали е от смелите майки, които избраха да живеят с кръста си, а не да оставят детето си на държавата. А Божидар - той вече е младеж и има голямо подобрение в развитието си. Говорим си за трънливия път на майка с такова дете, говорим си и за мечтите. 

Точно от нея ще разберем колко могат да са различни мечтите на хората, уважаеми приятели на Радио ВИДИН! Мечтите на Кали са истински и красиви. А Кали е една от многото силни, останали анонимни майки, които са осъзнали едно от най-важните неща- че да живееш истински, трябва сам да напишеш своята приказка. 

Вторият  ми гост вече не е между нас. Когато направих това интервю, беше на 85 години, а още носеше духа на юноша и работеше към Българската академия на науките. Преживял беше три обществено-политически системи, сложили драматичен отпечатък върху съдбата му. Историите на живота му са покъртителни и невероятни. 

Той е Георги Евстатиев. Няма нищо по-вдъхновяващо от съприкосновението с такива хора- които те държат здраво на земята, но в същото време те карат да вярваш в невъзможното и да мечтаеш.

През изминалите шест години не спрях да търся чудаци, мечтатели, луди глави, хора, които не се отказват да  се борят, за да изживеят живота си достойно. Млади и стари, деца, жени, мъже- не знам точния им брой, са заставали пред диктофона ми и са обогатявали нашия ефир- с опита, с изкуството си, с жаждата за истинско живеене, с принципите и постиженията си.

Един от последните ми гости беше Йордан Димитров Радичков- внук на големия наш писател от Калиманица. Младежът представи в Берковица своите два сборника с разкази- „Малка човешка мелодия” и „Игра на гъски”. Сладкодумен, скромен, иносказателен- точно като дядо си. Точно като него говори- просто и честно. С нетърпение очаквам следващата му книга, защото той тепърва ще ни изненадва- в това няма съмнение!

Завършваме празничния цикъл с едно непослушно седемдесетгодишно момче, изживяло сякаш няколко живота. Найден Кирилов е резбар от берковското село Слатина. Щедър, широк, прям до болка, ментор. Той е от най-обичаните резбари в Монтанско и член на дружеството на художниците "Тенец". Цял живот е бил бунтар и новатор, на двадесет години се опитва да избяга в Париж, мечта, която се сбъдва през 90-а година. Там успява да се докаже като творец и да участва в изложби и къпе душата и очите си в изкуство. През последните шест години организира пленер по живопис и дървопластика в родната Слатина. Няма дума, която да не си заслужава да се чуе. Това, което мен ме впечатли най-много, са две негови мисли:

"Дори и само един процент да е останал оптимизъм, аз казвам, че ще стане!" и любимото ми:

Достойно завършваме празничните рубрики. Благодаря ви, че сме заедно. Благодаря ви!