Стоян Николов - Торлака: "Колкото по-висока летва си поставяш, толкова повече се иска от теб"

2
Снимка: Радио ВИДИН


Днес в предаването  "Калейдоскоп"  ви представяме писателя Стоян Николов – Торлака. Роден в  Монтана, отраснал в село Говежда,  той с гордост заявява, че е торлак и го доказва със своя живот и своите произведения. Завършва история и културна антропология. Години наред работи като журналист. Пише разкази, публицистични коментари за различни медии. Мнозина го определят като едно от явленията в съвременната българска литература.  Едно е сигурно- Торлака е един  истински, ярък и пълнокръвен представител на нашия Северозапад.

Той  е лудо влюбен в своя Северозапад, разказва за него и ни го представя в цялата си неподправеност, колоритност  и самобитност. И понеже е отраснал в торлашкия край, закърмен е с торлашкия говор, усещал е здравата и силна енергия на местните хора, връзката му с рода е много силна. Затова се връща отново и отново в родния край, за да поеме от живителната енергия на земята. 

"В Говежда наистина е красиво. Има много силен дух. Планината е красива, реката е красива, горите са красиви, хората са чепати, ръбати, но и искрени, приятни, отзивчиви. И това е моят земен рай." 

Освен че усилено твори, Торлака е и баща на три момчета, които отглежда  в духа на традициите, в които той е израснал. Опитва се всяко лято да води децата си на село, сред природата. Възпитава ги  в  смелост, честност, отговорност, уважение към възрастните, любов към българските традиции и към българската природа.

"Ние с жена ми бяхме решили, че трябва да има българчета в тая държава и да имаме три деца. Живи и здрави да са. Благодаря на Вселената, иначе ние сме вършили това, което вършат всички. Аз се опитвам да не ги възпитавам, опитвам се да ги навеждам на разни мисли, които ги карат да се радват на нещата, които правят. Когато вкарваш обратна психология,нещата се получават доста добре."

Когато решава да се занимава с писане, всички негови познати му казват, че с писане не може да се живее. Той пък противно на всички предупреждения започва да се занимава основно с писане и в момента е професионален писател.

Първият му роман е трилогията "Северозападен романъ", книга за живота в торлашкия край. Романът е  написан изцяло на торлашки диалект, изпълнен с много хумор и смях, с ярки и открояващи се образи на местните хора. Причината за появата на романа е напълно прозаична – носталгията към родния край.

"Аз разбрах колко обичам Северозапада, когато се махнах от  Северозапада. Когато отидох да студентствам в Търново, после в София. Северозападната трилогия винаги си е била написана в главата ми."

За три години той успява да представи своята Северозападна  трилогия в цяла България, като има над 150 представяния,  70 са само в нашия регион.

"Виждам различни неща, но като цяло виждам един много силен дух и се гордея с хората от родния си край. Обикалял съм  цяла България, но наистина северозападните хора имат нещо специфично за себе си, не казвам, че всички го имат, но северозападните хора са хора, с които се гордея. Гордея се, че съм част от Северозапада." - споделя писателят и добавя: "Винаги това, което ми е помагало е, че имах много топла връзка с хората. Никога не съм ги приемал като читатели, почитатели, винаги сми си говорили като хора. Те са мои приятели."

Според автора Северозападът е непознат сегмент за България и затова интересът към нашия край е огромен.

"Затова когато отида на представяне в Бургас, Варна, Пловдив или Стара Загора  и идват 70-80 човека, които ме гледат със захлас и се радват на нещата, които четат. Това за мене е наистина голямо удоволствие."

Торлака  приема  като своя лична кауза  да запази колкото може и както може това невероятно словесно богатство - торлашкия диалект.  Не само че твори на този език, но и учи децата си на него, разговаря с тях на торлашки и им създава радост и усещане за родова принадлежност.

"Смятам се за типичен торлак до мозъка на костите си. ...Прадядо ми е живял 27 години в Канада и е строил железниците в Канада. Връщал се е три пъти в България - за Балканската война, за Първата световна война, за Втората световна война, за която е дал рушвет, за да бъде в обоза, защото е бил прекалено възрастен. Умрял е на 97 години, защото е объркал виното с бензин. Прадядо ми е бил наистина такъв характер, какъвто аз харесвам – чепат, много див, човек, който през целия си живот не се е спрял на едно място и е положил изключителни усилия да съгражда някакви неща и след това да си ги разрушава сам. Преди това знам седем поколения назад в рода ми. Всички са били от тоя край, чистокръвни торлаци. Чак аз размесих гена." - разказва творецът.

Стоян Николов има няколко основни опорни точки в живота:

"Много е важно да знаеш какво искаш, много е важно да спазваш законите на Вселената и Конституцията на Република България.  Оттук нататък всичко, което искаш ти е позволено и можеш да дръзнеш да го постигнеш. Ако не дръзнеш, правиш грях спрямо себе си. Ти сам пречиш на това, което ти е позволила Вселената да постигнеш. Ако не си следваш мечтите, трябва да се оплакваш сам от себе си."

Най-новата му творба, която представя пред българска публика, е Иваил цар“  исторически роман, съвсем различно произведение от познатите ни досега книги на колоритен торлашки диалект:

"Когато казах на моите близки, че ще пиша исторически роман, всички се учудиха. Ивайло е чепата личност, непримирим човек, който минава като комета през българската история, който е изключително интересен и размества пластовете в обществото в един момент, който изглежда сложен и от вътрешна и от външна политическа политическа гледна точка. Беше ми голямо предизвикателство да се захвана с него. А когато нещо ми е предизвикателство, аз обичам да го правя."

А за сегашния объркан исторически момент, в който живеем, Стоян Николов смята:

"Днес нещата са различни – идеята ми е, че трябва да има много силно гражданско общество. Не е необходимо една личност да застане начело и да се върви след нея. Тая държава ни е завещана от дедите ни и ние дължим морално да я оставим в сравнително прилично състояние на децата си. А ние в момента не го правим."

Толкова хубаво,  че има такива българи като Стоян - Торлака. Хора, които харесват своята различност и не се притесняват да я показват. Хора,  които обичат родния си край и съхраняват родовите си корени, хора, които създават деца и ги възпитават в духа на българското, хора, които тежат на мястото си, тук, в България. Щом има такива хора, ще ни бъде...

Цялото интервю със Стоян Николов - Торлака чуйте в звуковия файл.


Галерия

Вижте още

"Неделник" от 13 октомври 2019 година

Новият "Неделник" вече е тук. Насладете му се. Преданието ни разказва, че новата къща няма да пребъде, ако в основите и не се направи жертвоприношение. Жертвата за новият градеж е нещо сложно.За да не умре човек от домакинството, се коли животно, което всъщност заменя домакина, който пръв трябва да влезе в новия дом. Етнографа от видинския..

публикувано на 13.10.19 в 13:49

„Музикална зона“ в памет на Карел Гот

Карел Гот, чешкият Франк Синатра, почина на 80-годишна възраст. Тенорът беше един от най-известните изпълнители по време на комунизма и остана на върха дори и след нежната революция през 1989-та. Наречен "Синатра на изтока" от германската преса по време на турнето му през 1967-ма, 42 пъти Гот е бил определян за най-обичан изпълнител на Чехословакия и..

публикувано на 07.10.19 в 09:46

"Неделник" от 6 октомври 2019 година

Есен. Прекрасен сезон. "Неделник" брой 277 вече е на сайта. За начало преглеждаме старите видински вестници, а след това... Нов параклис "Свети дух" и два паметника на герои от Първата световна война откриха преди седмица в брусарското село Василовци . Изградени са с даренията и труда на местните жители, а в съботния ден бяха осветени от..

публикувано на 06.10.19 в 13:20

Восъчни кърпи за настроение и грижа към природата

Восъчни кърпи с приложение в домакинството изработват Калина Мазгалова и Петър Захариев. Кърпите са алтернатива на фолиото, пластмасовите изделия и найлонови торбички. Калина и Петър са привърженици на природосъобразния начин на, обичат природата и се интересуват от алтернативи на замърсителите на природата.  Восъчните кърпи са познати по света,..

публикувано на 03.10.19 в 15:35

Ще има ли наказани за мъртвите лешояди

Броят на отровените белоглави лешояди в района на Искърското дефиле може да достигне до 15 птици. В планината над гара Бов преди две седмици бяха намерени на едно място три мъртви екземпляра от защитения вид и в съседство- труп на теле. Вече е потвърдено, че птиците са погълнали фосфатна отрова. От години дирекцията на Природен парк "Врачански..

публикувано на 03.10.19 в 15:10

Да пием по кафе

Всеки сам избира своята напитка, но има една без която почти никой не може - кафето. И не е чудно, че има Международен ден на кафето - то ни събужда сутрин, ободрява ни през деня и ни събира на приятни срещи с приятели. На кафе са се решавали и важни политически и икономически проблеми. Много първи любовни срещи са започвали на по чаша кафе...

публикувано на 01.10.19 в 14:51

"Неделник" от 29 септември 2019 година

Новият "Неделник" вече е на сайта. Преглед на старите вестници ще направим за начало. Един приятел от Гюргич , Красимир Златков ми изпрати едно клипче в което друг човек от селото Бисер Ангелов бе озвучил с един прекрасен разказ наречен "Възхвала на отеловото вино" . Оказа се, че е част от книгата на Проф. Тодор Михайлов Маринов "По..

публикувано на 29.09.19 в 13:05