Който иска да види Бог, никой и нищо не може да го спре

Този евангелски разказ ни свидетелства, че за онзи, който търси Бога и иска да постигне духовно просвещение и спасение на душата си, няма нещо, което да го спре. Дори не би имало и човешка сила, която да му попречи да стори това.

Закхей ни учи, че когато човек осъзнава своята греховност и усилено със смирение се стреми да постигне своите духовни цели - да бъде близо до Бога, никой и нищо не може да го спре да стане истинско чедо на Твореца и да наследи Царството небесно.

Евангелското четиво ни казва:

"След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Първото посланието на свети апостол Павел до Тимотей /1 Тим. 4:9-15/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк. 19:1-10/.

В рубриката "Съвременна Библия" - 13 януари, събота, осем часа и седем минути – всички жители и гости на Хавайските острови получават съобщение от местния клон на управлението за извънредни ситуации: "Заплаха от балистична ракета, идваща към Хавай. Потърсете незабавно убежище. Това не е учение". Ядрената опасност, родена от конфликта между САЩ и КНДР е политическа реалност. Хаваите отстоят само на 20 минути ракетна дистанция. В един миг, земният рай застива в очакване на ядрен ад. 37 минути, дълги като вечността изтичат, докато се появи новото съобщение. Фалшива тревога. Всичко е наред. Допусната е човешка грешка. Хайде да се престорим, че сме там! Искам да задам един интересен въпрос: Какво бихте си мислили през тези 37 минути, в които очаквате ядрения край? Мислите, които минават в човешката глава в мигове като този, са фундаментално важни за естеството и разбирането на живота. Точно тези мисли, които ще открием в главата си през хавайските 37 минути, ще покажат ясно дали живеем с надежда или живеем без надежда. За надежда говорят само хората. Животните не познават този термин.