Памет за опълченците от Белоградчик

„Начумереният 18 май на 1877 г. в Плоещ, Пьотър Алабин, връчвайки Самарското знаме на българското опълчение, произнася следните думи: „Вървете под сянката на това знаме. Нека то бъде залог на Русия към вас. Нека то бъде знак за мир, спокойствие и просвета, които да настъпят във вашата многострадална земя” – започва разказа си Кинка Михайлова. Под това знаме тръгват да воюват за свободата на България около 7500 опълченци. Сред тях са и смелите мъже от Белоградчишко – Първул Станков от с. Стакевци, инициатор на въстанието от 1850 г., Тодор Илиев от с. Върбово, който участва и в Ботевата чета, Живко Трифонов от Белоградчик, един от защитниците на града, Живко Петров – Мънич, роден в с. Боровица, който за проявен героизъм по време на Шипченската епопея е награден с орден за храброст IV –та степен, а по–късно става кмет на Белоградчик.

„Александър Живков Янин, взел участие във всички бойни подвизи на IV-та опълченска дружина. Иван Тодоров от с. Боровица. За изнасяне на ранени и осигуряване на вода по време на шипченските боеве- награден с бронзов медал. За съжаление, загинал” – продължава да изрежда уредникът имената на героите. Десетки са имената на местните герои, дали живота си за свободата на отечеството по време на Руско – турската война. 

„На този ден- 25 февруари 1878 г., преди 140 години, Белоградчик посреща своите освободители – ескадрон руски казаци, предвождани от Дмитрий Вукович Караджич и румънски войски, начело с музика. На този ден бие църковната камбана, ечи българското „ура”. Скалите подемат онова неистово „Да живей!”. Отекват 21 топовни салюта. Денят е понеделник. Според българския фолклор – хубав ден за едно ново начало на нашия град, на нашия Белоградчик” – завършва разказа си Кинка Михайлова.