Христо Блажев: "За мен книгите са страст, въздух, всичко!"

Снимка: Радио ВИДИН

В нашия шарен Северозападен сборник с истории за живота пишем с широкия размах и свободата на младостта. Гост в "Калейдоскоп" е Христо Блажев, роден и израснал  във Видин. Възпитаник на видинската природоматематическа гимназия „Екзарх Антим I“. Поводът  за идването му във Видин е поканата за гостуване във  „Видински особи“ на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“, едно начинание, което дава среща на видинските ученици с успели млади хора, тръгнали от нашия град. 


Христо изключително много обича книгите и съвсем естествено те от негово хоби се превръщат в негова професия. Сега работи като заместник главен редактор на най-голямото българско издателство, създател на най-големия блог за книги у нас - "Книголандия", както и на най-шумната и луда група за четене във фейсбук - "Какво четеш...".  За да се случи всичко това, работи дълго време като барман, има два неуспешни опита за частен бизнес, след което продължава във вестник, а после в едно добро книгоиздателство.


Определя себе си като „книгофреник“, защото за него „книгите са водещи, те правят всичко, за да бъда себе си.“ И добавя:


"Наистина всичко, което правя е много свързано със самото четене, с книгите, с тази общност, която я има. И всеки мой ден е свързан с тези неща – с книгите, независимо какво се случва. Винаги книгите са водещи, те правят всичко, което е нужно, за да бъда себе си."


Прекарва детските си години на село, което за онези времена е напълно нормално. 


„Работел съм на полето, копал съм царевица, рано сутрин ставаш, тръгваш с една каруца да събираш съчки. ... Това са дяволски ценни спомени за мен, защото работата си е работа и не бива по никой начин да губиш връзка с онова Аз, което не беше много доволно от тези неща, няма как да лъжа, че това ме е правило радостен. Беше гадно, но когато имаш чувството за някаква мяра, ти можеш да качваш и да правиш хубави неща.“


Най-щурите му години са в ПМГ „Екзарх Антим I“.


"Най-ценните ми спомени са тези, когато спечелим някой важен мач. Това са малките неща. Всички можем да се дуем какво сме правили, накъде сме тръгнали, какви кариери имаме, но онази чиста емоция, която имаш къмто онзи момент – това се помни винаги и топли. Това е истината, това не са общите приказки, които всички можем да сипем.“


Днес живее и работи в столицата.


„Винаги се радвам, като се махна от София. Тя е хубав град да си правиш своите неща, но мисля, че всички правим нужното, за да я напускаме колкото се може по- често. Тя не е дом в този смисъл, в който всички влагаме.“


Още на 25 години знае с какво иска да се занимава.


„Още в мига, в който влязох в самия бранш, книжния, и започнах да се уча, схванах колко много дяволски смисъл има. Може би моето поколение ще бъдем последните, които влагат толкова много емоция в самите книги, в самото четене."


По време на следването си в Софийския университет работи много, трупа знания, научава се да комуникира с много и различни хора. Придобива опитност и се научава на много неща като това „че моят говор не е голямата драма – това е положението и трябва да се справяш през него. Хубави години бяха наистина, научих много. Не че си вадя хляба пряко от това, но получих знания, които ми помагат да правя книги, които обикновено не се правят.


Сблъсъкът между вестника и самата книга, като вещи, ми показа кое ми е по-ценно. Статията се чете и се забравя, докато книгата е винаги с теб и винаги можеш да се връщаш към нея, когато пожелаеш.


В живота му се появява много важна книга за него, която оформя мирогледа му и в която вярва много силно. Това е книгата на Бен Голдейкър „Псевдонауката“, която показва в какви глупости и измислици вярват хората. 


„Науката е за това да елиминира нашия уклон да вярваме в това, което харесваме, в това, което ни се иска да бъде истина. Кошмарното е, че тези лесни лъжи са много вкусни лъжи, хората просто обичаме тези неща, мозъкът ни се храни с тях."


Пътувайки към Видин в автобуса, който е пълен, се оказва, че само двама души четат, останалите просто си седят, спят или гледат в смартфоните. 


"Това е много тъжно. Ок, нямаш време, но като имаш път и просто да седиш ей така и да не правиш нищо, това ме стряска. Скуката за мен, като понятие, е абсолютно непонятна.“


А за това какво е за него работата Христо посочва:


Работя почти през цялото време. Като работя е много широко понятие, много рядко работата ми в този смисъл включва четене, чистото четене. Има огромно количество преговори  със страшно много хора, дали преговаряш за права на бъдещи книги, дали разговаряш с някой преводач, някой коректор, особено с някой, който прави корица. Прекарвам буквално часове, пишейки мейли. Страхотна работа е, най-хубавата работа. В моята работа не можеш да правиш винаги това, което искаш, просто се налага да чуваш хората какво искат.


Вярвам, че трябва да се влагат усилия в целия процес – от селекцията през правенето на книгата, през корицата до разшумяването на тази книга, което смея да кажа правим много добре. В това ми е силата.“


Години наред се бори да откупи правата на една от ценните книги според него. Книгата е „Бог не е велик“ на Кристофър Хичънс, велик хуманист и атеист. Според Христо много важна книга на нашето време – честно се обяснява защо вярата в наше време е нещо безумно.


„Атеизмът няма шанс в нашето време, защото на хората им е гадно. Вярват,че има смисъл от тяхното гадно, ами няма. Гадно е по принцип. Моите убеждения ме карат аз самия да го пълня със смисъл и го намирам за адски важно. Наясно съм, че с тази книга няма да правим пари, тази книга е от тези важните, които могат да променят живота на десет души, които овреме ще поемат в една смислена посока и тези хора могат да направят чудеса, с които да ни променят живота. Това  ме кара да вярвам в смисъла на моята работа, защото книгите променят“- категоричен е Христо Блажев.


"Не приемайте нищо на чиста вяра, наистина търсете фактите зад красивите лъжи. Когато нещо е лесно, обикновено не е вярно", е пожеланието на книгоиздателя Христо Блажев към слушателите на Радио ВИДИН.

  

Целия разговор може да чуете в звуковия файл.


Вижте още

"Неделник" от 20 януари 2019 година

Уважаеми слушатели, "Неделник" брой 241 вече е на сайта. Разлистваме старите вестници за началото на предаването за да разберем, какво е ставало във Видин реди години. След това можете да чуете една интересна тема! Който е минавал по площад "Бдинци" знае, че тече ремонт, но не знае, че този ремонт във Видин е включен в номинациите на..

публикувано на 20.01.19 в 13:00

Благодарността е придобивка, която трябва да украсява нашите взаимоотношения

Неделята, в която се намираме днес е утвърдена като Дванайсета неделя след Неделя подир Въздвижение – на десетте прокажени . Това означава, че богослужебният ред ни предлага Евангелска сцена, в която Христос изцелява десет човека, болни от проказа. "Свети апостол и евангелист Лука свидетелства, че когато Иисус Христос отивал..

публикувано на 20.01.19 в 08:00

Социализацията- важен момент за хората с интелектуални затруднения

Желанието да помогнат на собствените си деца преди почти 30 години събира родители от Видин с обща съдба. Създават Регионално дружество за подкрепа на лица с умствени затруднения , което е сред първите в страната. Част е от мрежата на Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения и сега предлага социални услуги в Дневен..

публикувано на 18.01.19 в 17:35

Възпитават ли "възпитателните" шамари

Тормозът над най-малките и невинни създания е изключително сериозен проблем, значимостта на който се определя, както от неговото разпространение, така и от тежките последици, които може да окаже върху детското развитие.  Именно този проблем се оказва и един от основните, с който се сблъскват немалко малчугани и в нашата мила родина...

публикувано на 18.01.19 в 17:30

Симона Стойкова представя стихотбирката си "Малка тишина"

Симона Стойкова ще представи дебютната си стихосбирка "Малка тишина" във Видин . Събитието ще се състои в 17:30 ч. в залата за изяви на отдел "Заемна за възрастни" на Регионална библиотека "Михалаки Георгиев".  "Започнах да пиша на 12-13-годишна възраст, но не съм търсила поезията, тя сама ме намери" , каза в "Цветовете на деня" младата..

публикувано на 18.01.19 в 17:01

Ново село събира жени от общината на Бабинден

Уважението към бабата, помогнала за раждането на нов живот, новоселянките традиционно поднасят в навечерието на 21 януари. Затова днес, 18 януари, в салона на кооперацията във видинското село  Ново село ще се съберат жените от цялата община, за да пресъздадат обичая „Поливане на бабата“ и да отпразнуват Деня на родилната помощ, Бабинден ...

публикувано на 18.01.19 в 09:57