Арчар - от римско време до днес

Автор:
Снимка: Радио Видин
В "Добро утро, кмете!" днес разказваме за Арчар - селището е възникнало още по времето на Римската империя под името Рациария. От античния град започвал важен път през Ниш за Адриатика и бил процъфтяващ. През 1832 г. е открито килийно училище, а през 1898 г. е учредено читалище. След 9.9.1944 г. селото преживява своя подем и се нарежда сред най-големите културни центрове в областта. След промените през 1989 г. голяма част от от населението емигрира в големите градове или извън страната. По-голямата част от хората остават без работа и дълги години се препитават предимно с иманярски набези, довели до унищожаването на историческото културно наследство на селото - разрушен е римският град Рациария. Ситуацията днес е идентична- няма поминък, нито развитие, казват хората.

"Усилията трябва да се насочат към справяне с тази безработица, да не висят по цял ден тук безцелно, а да им се намери заетост. Виждате центъра, коне, каруци- насядали и нищо не вършат. Останаха повече от малцинството, земеделие няма, нищо не се развива. Всеки ден пропадаме, всичко е над 60-70 години и нагоре. Изместват се от махалата към нас, купуват къщи, кражби, мръсотия. Навсякъде коне, кучета ... Работа трябва за младите, за всички..."
, искат хората от Арчар.

Венелин АтанасовВ кметския кабинет на Венелин Атанасов питаме каква е демографската ситуация в Арчар през 2018 година, осигурява ли им спокойствие постоянното полицейско присъствие и какви ремонти ще има.

"Имаме около 600-700 души в чужбина. Околните села обаче станаха безлюдни. След десет години няма да има жители в тях. Говорим за Държаница, Мали Дреновец, Владиченци, Септемврийци, Ярловица"

Полицейският участък в Арчар и дежурните екипи помагат за спокойствието в селото. Все още се случват кражби, но не в такъв размер, както преди години, когато масово се крадяла и продукцията от зеленчуковите градини.

Кметът казва, че е непростимо това, че се стигна до там да говорим за изгубеното богатство на археологическия обект "Рациария":  

Снимка"Хващат ги иманярите, после ги пускат. Навремето ако не бяха допуснали тази грешка масово да се разкопава с трактори може би щеше да бъде най-голямата атракция на територията на България. Всичко беше оградено с мрежа, имаше археологическа база, всяко лято идваха италиански археолози. Имаше кухня на обекта с персонал, заседателна зала, спални помещения, зала за откритите експонати. За три години нищо от това не остана. Сега са едни лунни пейзажи. Всяка нощ излизаха по 20 верижни трактора"



Разговорът с кмета на Арчар продължава около работещите институции в селото, които не са много и не осигуряват достатъчно заетост и поминък на населението. Освен държавните институции и мелницата, тук има и цех за бутилиране на трапезна вода. Това не задоволява нуждата на 2500-то население от работа, казва Венелин Атанасов. Инвеститорският интерес е слаб, а нуждата от работа огромна, допълни той.

СнимкаВенелин Атанасов разказа още за ремонта на читалището, който ще започне съвсем скоро, както и ремонта на най-важната улица, по която по думите на кмета "всички минават"- улицата до гробищния парк.

"Спечелихме проект за 350 000 лв., имаме избран изпълнител и ще започне всеки момент. Смяна на покрива, саниране, смяна на дограма, ново обзавеждане"


Проблеми им създава и трафикът по главния път до Монтана, който минава през Арчар. Хората казват, че от минаващите тежки камиони и тирове шумът и вибрациите са неописуеми, за амортизацията на пътя да не говорим.

Около 800 души е ромското население в Арчар, казва Венелин Атанасов. Интересуваме се с какво се занимават и дали и те емигрират както останалите си съжители.

"Повечето от тях се занимават с бране на билки. Сега е сезонът на божура, след това е липата, шипки, и така си изкарват прехраната. Иначе няма начин да изкарат месеца с 43 лв социални помощи. И от тях има по чужбина, и то доста", обясни кметът.

Още за Арчар може да чуете в звуковия файл.

Вижте още

Пазим ли направеното от Общините в зоните за отдих и спорт

Местата, където живеем, се променят с годините, малко или много. Редица от нас ги напускаха, други пък се завръщаха. Едни бяха доволни от облика на родните си места, а други - не. Бяха открити някои придобивки, а други пък бяха заличени и премахнати. Каква е ролята на всички нас при опазването на направеното от общинска и централна власт през..

публикувано на 17.10.18 в 12:15

Спазват ли работното си време кметските наместници

Грижат ли се назначените кметски наместници за хората в малките населени места, спазват ли работното си време, знаят ли какви нужди има преобладаващото там възрастно население? Защо голяма част от кметските наместници са пенсионери и може ли да се каже, че младите пък нямат достатъчно опит и познания да се справят с работата? Помагат ли те при решаването..

публикувано на 16.10.18 в 13:57

Как е най-изгодно да се отопляваме

Въпреки че все още се радваме на топло време през деня, вечерите са хладни. И все по-често поглеждаме към отоплителните уреди. Сезонът на "топлото" наближава, затова и решихме да попитаме кой е най-изгодния начин за отопление- хем да е по-евтино, хем да е топло? Анкетата сред видинчани показва, че през студените месеци всеки се отоплява според..

публикувано на 15.10.18 в 17:25

Паметна плоча на писателя Емил Коралов откриват в село Славотин

Днес разказваме за монтанското село Славотин , намиращо се на около 20 км от Монтана. Там е роден писателят Емил Коралов. Кметската управа е заета с организацията на голямо събитие- отбелязване на 90 години от основаването на читалище "Просвета" и поставянето на паметна плоча с името на българския писател, дебютирал с драматични романи през 30-те..

публикувано на 12.10.18 в 13:19

Повече пари от ЕС за изоставащите региони, но и по-строг контрол как се харчат

Граждански диалог за бъдещето на кохезионната политика като визия за развитието на област Видин или по-просто казано как и за какво да се използват средствата от Европейския съюз през следващия програмен период за развитието на региона, се състоя в крайдунавския град. Организатор на форума е Областният информационен център. В него се включиха..

публикувано на 11.10.18 в 13:37

Вярваме ли, че даренията помагат

Малко над  101 милиона  лева са  дарени  в България през 2017 г. от индивидуални дарители, компании и фондации. Това са данните от годишния анализ на Български дарителски форум. Ръстът в сравнение с предходната 2016 г. е малко над  5 млн . лв. Най-много средства през 2017 г. са дарили фондациите - приблизително  54 млн . лв., следвани от компаниите с..

публикувано на 10.10.18 в 11:00