"Не след 10, а след 25 години България ще догони средноевропейските доходи"

Снимка: Радио ВИДИН

Ако България запази същите темпове на икономически ръст, до десетина години ще достигне средните доходи на Европейския съюз. Това обяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на синдикален форум за интеграцията на Западните Балкани:


"Ние сме пазарна икономика работеща, истинска от не повече от 15 години, но сме в правилната посока и съм убедена, че ако запазим същите темпове на развитие, същите темпове на икономически ръст, както за миналата година имаме повече от 11,5 процента ръст на доходите в България (което е един от най-високите в Европа, може би най-високият). С такива темпове, много по-бързи от средните за Европа, до десетина години ще достигнем и средните доходи на ЕС."


Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че в региона заплатите са приблизително еднакви, независимо че част от държавите, включително и България, са членки на ЕС.


За коментар по темата потърсихме народния представител от БСП, избран от Враца, Николай Иванов:



"Това, което беше споделено на този форум, вероятно е по-скоро с пожелателен характер. Не смятам, че има ясна стратегия на сегашното управление за повишаване на доходите. Разчитат на подобряване на икономическата ситуация, което да доведе по естествен път до увеличение на доходите на заетите в реалната икономика. Въпреки розовите анализи, животът показва, че хората живеят все по-бедно и че нивото на доходите е доста под елементарния минимум за едно нормално съществуване. Трябва да има повече държава, която със своята сила на инструментите, с които разполага, да постави на първо място повишаването на доходите. Това е напълно възможно, стига да има политическа воля и реални политики за това. Ако разчитаме единствено на пазарни механизми, а това го виждаме от началото на членството ни в ЕС, няма да се случи нищо и хората ще живеят все по-бедно. Хората не искат да чуват за решения за след 5 или 10 години, те искат днес. Омръзна им да чакат и нямат сили вече да чакат."


Дори след 11 години пълноправно членство в ЕС, България си остава с най-ниски доходи в общността. Увеличава се и дисбалансът между богати и бедни българи. Европейската комисия се тревожи от ниските доходи и застаряващото население. Това заяви еврокомисарят по заетостта и социалната политика Мариан Тейсен. 



Снимка"Мисля, че 10-годишен хоризонт не е достатъчен на база на сегашните постижения, които имаме в икономиката, за да достигнем средните нива на доходите и средния стандарт на живот в ЕС. Българската икономика с темповете на растеж, които има през последните няколко години, с обема на Брутния вътрешен продукт (БВП), с Брутния вътрешен продукт на глава от населението, който е доста под средния за Европа, има много повече да наваксва. Така че, на мен ми се струва, че този хоризонт ще бъде недостатъчен. По-скоро в рамките на следващите 24-25 години евентуално България ще достигне до средното ниво на доходи в ЕС. Като трябва да се има предвид, че държавите в ЕС също се движат напред, също увеличават своите икономики, увеличават своите доходи. Ние трябва да се развиваме значително по-ускорено, отколкото сега. Трябва да имаме по 7-8% ръст на БВП на година, трябва да преминем над 10 000 евро БВП на глава от населението, трябва да си увеличим доходите, които са повече от 50% по-ниски сравнени със средните доходи в ЕС, и тогава можем да кажем, че в по-обозримо бъдеще бихме могли да ги настигнем. Хоризонтът, пак казвам, е по-скоро 25 години от сега. Повишението на доходите трябва да е национален приоритет, още повече, че заявихме кандидатстване за еврозоната и от догодина подаване на заявление за членство в предверието на еврозоната. Ако искаме да ни разгледат като кандидат за това предверие, ние със сигурност трябва да имаме по-високи доходи и да си увеличим доходите във времето, в което ще бъде там- преди да станем пълноправни членове на еврозоната. Трябва да нарасне и производителността на труда ни, защото България продължава да е с най-ниското ниво на производителност на труда в ЕС, а от това до голяма степен зависи нарастването на доходите. Другото, от което зависи, е ускорено да увеличим инвестициите в България. Тук също не се представяме добре. Не можем да преминем над 1 милиард евро, което е много ниско на фона на по-големия обем на БВП, т.е. трябва да имаме по 4-5 милиарда евро преки инвестиции годишно в икономиката", обясни икономистът Румен Гълъбинов



Аналитичен доклад на институт "Отворено общество" също показва, че България ще има средноевропейски доходи, не след 10, а след 24 години- през 2042 г. 



А за да започне процесът на повишаване на доходите в България, е нужно да се извършат реформи в редица сектори, това е мнението на Румен Гълъбинов:



"Без реформи няма как това да стане. Имаме доста нереформирани сектори. Не сме извършвали структурна реформа в самата българска икономика от гледна точка на стимулиране на инвестициите и увеличение на производителността на труда. Не сме направили необходимите реформи в здравната система, в образователната, в пенсионната, не сме направили достатъчна реформа на пазара на труда и най-важното- не сме направили нужната демографска реформа, която да ограничи ускореното намаляване на населението. От тази гледна точка, България трябва да направи значително повече усилия и приемането ни в предверието на еврозоната ще даде възможност тези реформи да започнат и да се случат, защото в друго време и при други обстоятелства те не можаха да стартират- отлагат се, не са популярни, управленията на държавата ги избягват по една или друга причина. С кандидатстването в еврозоната обаче те придобиват неотложен характер. Трябва да започнем реформите, да започнем промените, защото иначе се вижда резултатът какъв е- България продължава да е на опашката на ЕС по доходи."



През първото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата в страната e 1 077 лв. и намалява спрямо последните три месеца на 2017 г. с 1.6%. Това сочат данните на Националния статистически институт. Средното трудово възнаграждение за март във Видин обаче е 723 лева, с 354 лева по-малко от средното за страна. В същото време по данни на Евростат България е членката на Европейския съюз с най-голямо неравенството в доходите. При това увеличението му през изминалата година е най-голямото в рамките на блока.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

Вижте още

Пазим ли направеното от Общините в зоните за отдих и спорт

Местата, където живеем, се променят с годините, малко или много. Редица от нас ги напускаха, други пък се завръщаха. Едни бяха доволни от облика на родните си места, а други - не. Бяха открити някои придобивки, а други пък бяха заличени и премахнати. Каква е ролята на всички нас при опазването на направеното от общинска и централна власт през..

публикувано на 17.10.18 в 12:15

Спазват ли работното си време кметските наместници

Грижат ли се назначените кметски наместници за хората в малките населени места, спазват ли работното си време, знаят ли какви нужди има преобладаващото там възрастно население? Защо голяма част от кметските наместници са пенсионери и може ли да се каже, че младите пък нямат достатъчно опит и познания да се справят с работата? Помагат ли те при..

публикувано на 16.10.18 в 13:57

Как е най-изгодно да се отопляваме

Въпреки че все още се радваме на топло време през деня, вечерите са хладни. И все по-често поглеждаме към отоплителните уреди. Сезонът на "топлото" наближава, затова и решихме да попитаме кой е най-изгодния начин за отопление- хем да е по-евтино, хем да е топло? Анкетата сред видинчани показва, че през студените месеци всеки се отоплява според..

публикувано на 15.10.18 в 17:25

Паметна плоча на писателя Емил Коралов откриват в село Славотин

Днес разказваме за монтанското село Славотин , намиращо се на около 20 км от Монтана. Там е роден писателят Емил Коралов. Кметската управа е заета с организацията на голямо събитие- отбелязване на 90 години от основаването на читалище "Просвета" и поставянето на паметна плоча с името на българския писател, дебютирал с драматични романи през 30-те..

публикувано на 12.10.18 в 13:19

Повече пари от ЕС за изоставащите региони, но и по-строг контрол как се харчат

Граждански диалог за бъдещето на кохезионната политика като визия за развитието на област Видин или по-просто казано как и за какво да се използват средствата от Европейския съюз през следващия програмен период за развитието на региона, се състоя в крайдунавския град. Организатор на форума е Областният информационен център. В него се включиха..

публикувано на 11.10.18 в 13:37

Вярваме ли, че даренията помагат

Малко над  101 милиона  лева са  дарени  в България през 2017 г. от индивидуални дарители, компании и фондации. Това са данните от годишния анализ на Български дарителски форум. Ръстът в сравнение с предходната 2016 г. е малко над  5 млн . лв. Най-много средства през 2017 г. са дарили фондациите - приблизително  54 млн . лв., следвани от компаниите с..

публикувано на 10.10.18 в 11:00