Вержиния Николова: Вкусният хляб се прави с голямо желание и любов

Снимка: Радио ВИДИН


Възнесение Господне - големият християнски празник, който църквата отбелязва на 40-ия ден след Великден, е познат в народната традиция като Спасовден и се отбелязва като празник на хлебарите. Хлябът е неизменна част от българската трапеза, основна храна е и в делници, и по празници. В миналото хората казвали: "Като има хляб, има всичко", както и "Никой не е по-голям от хляба". Така ли е и днес, когато изобилието от храни на пазара е толкова голямо, че често се колебаем коя от тях да изберем, попитахме жители на видинското село Капитановци. С тях пред местната фурна за хляб разговаря Гергана Панова:


"Хлябът е най-важното нещо, защото сега се работи може би само за един хляб, една храна... На трапезата първо е хлябът, после е всичко друго. Старите хора са го казали: "Без хляб не може". Никога не сядаме без хляб. Тук хлябът е много хубав, мек, селски хляб като едно време... Без хляб човек не може. Хлябът е един продукт, който събира целогодишния труд на човек и му дава някаква сигурност. Може да няма нищо друго, но един хляб да има... Най-вкусен е хлябът, когато може да го споделиш с някой друг, когато на трапезата е пълно. Помня хляба от детството ми, вкусната средичка, вкусната коричка, не може да се сравни с днешния. Имахме хлебарница, обикновено децата ходехме и докато стигнем до вкъщи, половината хляб го няма. Така беше и беше много вкусно... Хлябът е най-вкусен в родината..."


В село Капитановци е една от малкото останали действащи селски фурни във Видинско. В нея работят Вержиния Николова и съпругът ѝ. Двамата "хващат" занаята преди 25 години и оттогава не са спирали. 


"Ако се откажем, трябва да заминем за чужбина", казва жената:



"Наистина само ние оцеляхме, но няма и да се откажем, защото моят съпруг и аз работим повече от 25 години. Първо в града работихме в една частна фурна и после тук, в Капитановци, понеже се влюбихме в този занаят. Честно казано, най-важното е, че това е хлябът, от който хората имат нужда. Всичко друго може да не го купуват, но човек без хляб на трапезата не може... Хляба, за да го направиш, трябва да имаш желание. Когато хлябът се замеси, когато втасва и се оформя, всичко трябва да се направи с любов и голямо желание. Когато няма желание, нищо не става, независимо дали брашното става, или не става, защото преди имаше хубави брашна, сега вече в последно време всичко се слага допълнително, климатът се развали... Хлябът започва да се меси от 22:30 -23:00 часа до сутринта, до 5 часа. Хлябът се прави цяла нощ, за да има сутринта топъл, пресен хляб за хората и най-вече за консумацията да е пресен..."



Вержиния и съпругът ѝ следят тенденциите в хлебопроизводството, но водещо за тях е търсенето на клиентите им. А те са традиционалисти, обясни жената:



"Ние се опитахме да направим хляб с различни брашна, със семена, но хората не го търсят. В големите градове на младите им е интересно с живата мая, с различни брашна, семена, житни кълнове. Но тук, на село - не. Даже и типовият хляб не го ядат. Всички хора от село предпочитат нарязания хляб. Едно време сме яли хляба с дебелата коричка, а и най-вкусен е хлябът, когато се чупи. Обредните хлябове, които правим, са с кръстове, има с "архангел", с "Господ", като охлюв направени... Правим младенци, слънца..."


Преди 25 години, когато хлебопроизводителите от Капитановци навлизали в занаята, професията била много популярна и всеки  млад човек мечтаел да стане хлебар. Сега млади кадри няма.


"Работи се нощно време. В селото има много младежи, но не работят. Всеки, който ще влезе да работи, е над 50. Не искат да научат занаята. Когато пуснахме фурната преди 20 години, имахме няколко момчета, които се научиха, но, за съжаление, занаятът не е така платен, както трябва да бъде, и те заминаха за чужбина. Може би ние, родителите, научихме така тези млади хора, защото им даваме парички, и те не искат да работят."


Хлебопроизводителите от Капитонвци не предвиждат да отбележат по специален начин Спасовден, но не пропускат за празника си пожелаят: 


"Да сме живи и здрави, да работим и да можем да си изкарваме хляба." 



Хлябът е храна, която събира хората и най-вкусен е, когато е споделен. Благодарим на Вержиния и съпруга ѝ, че ни събраха около голямата маса в Радио ВИДИН.

Вижте още
Нинко Кирилов, Снимка: Ваня Минева

Курс по творческо писане с Нинко Кирилов

Кратък курс по творческо писане ще се проведе на 28-и, 30-и и 31-и май във видинската библиотека "Михалаки Георгиев“ . Ще се води от писателя Нинко Кирилов . "Курсът е ориентиран основно към ученици и с туденти във Видин. Това, разбира се, изобщо не пречи на останалите да присъстват, да дискутираме и да сме си полезни взаимно.“ ,..

публикувано на 24.05.18 в 17:31

Фестивал на спомените в Горна Бела речка

Преосмисляне на личната история е основната тема на 15 - тия фестивал на спомените. " От старта си през 2004-та Goatmilk / Козе мляко, следва много проста философия - да даде глас на хората, чиито личен разказ никога не е бил смятан за част от историята. Бела речка беше нашето начало, нашият личен опит да създадем сигурно място за..

публикувано на 24.05.18 в 16:57

В "Музикална зона" на 24 май 2018 слушаме български, сръбски композитори, както и Enya – 2 част

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е сред любимите ми празници. Припомняме си факти от историята, слушайки патриарха на българското композиторско творчество Петко Стайнов със симфоничната поема "Тракия" . Тази година 24 май за пръв път се празнува като ден на славянската писменост и в западната ни съседка..

публикувано на 24.05.18 в 09:00

Археолог ще ръководи музея в Белоградчик

Археологът Ивайло Крумов e новият директор на Историческия музей в Белоградчик. Той поема ръководството на културната институция след конкурс, който печели с концепция за дейността и развитието ѝ до 2023 година. За да се изпълни концепцията, той предлага и няколко основни стъпки. "Проектната дейност е нова политика, която ще бъде внедрена в..

публикувано на 23.05.18 в 14:59
Поетесата Диана Сиракова показва първия брой на вестник

Нов вестник за литература излезе във Видин

Първият брой на вестник "Литературен салон ЖАР" излезе във Видин в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май. Изданието е по идея Дружеството на писателите и Народно читалище "Цвят"-Видин-  организатори на традиционния Литературен салон, който се провежда от 18 години. Първият брой ще бъде представен..

публикувано на 23.05.18 в 12:52
монтана община

Талантливи ученици ще получат стипендии от Община Монтана

Финансовите стимулирания се отпускат, съгласно Наредбата за условията и реда за отпускане на стипендии и финансово стимулиране на ученици с изявени дарби. Общо 9 са децата, които тази година ще получат поощрение за добри представяния на международни и национални състезания, каза Александър Герасимов , директор Дирекция "Хуманитарни дейности" в община..

публикувано на 22.05.18 в 15:52