Иванка Панчовска за учителската професия като призвание и дълг

"За мен това е голям, вълнуващ празник, защото, ако нямаше славянска писменост, аз не знам на какъв език щяхме да говорим ние, българите?", казва г-жа Панчовска.

Иванка Панчовска е родена във Видин, през 1948 година.

"Родена съм в един от най-хубавите квартали във Видин – Бановци. Това за мен е кварталът на града. Имаше много деца и много си играехме. Живеехме много задружно. Имам предвид например, ако е обяд някоя от лелките канят децата, всички отиваме на обяд при тях, ако е след обяд – намажат ни някоя филия, изнесат ни. Пепел, пясък,  беднотия, но пък иначе щастливо детство и на мен това ми харесва. Сега не ги виждам децата толкова щастливи. От малка съм си мечтала да бъда учител. Организирах децата, давах идеи за игра. Все си мислех, че това е професия само за жена. И така моята мечта се осъществи" – разказва тя.

Завършва Първа гимназия във Видин и с любов си спомня за своята класна ръководителка Золотина Билярска:

„Тя беше една интелигентна жена, умерена, с естетически вкус, който насаждаше и у нас. Какви трябва да бъдем, как да се държим в обществото. Поради простата причина, че не сме имали много средства, мечтата ми да завърша учителската си професия, се осъществи. Тогава в Плевен имаше институт с полувисше образование, приеха ме веднага. След завършването ми, започна моята реализация."

Първата ѝ работа е в Пионерския дом като дружинен ръководител. Продължава като начален учител в село Бела Рада и така 14 години. От Инспектората забелязват нейните качества и я прехвърлят във Видин. Така започва работа в току-що построеното училище "Любен Каравелов" през 1984  година. И така до пенсионирането си.

Иванка Панчовска  е първият избран "Учител на годината" в училище "Любен Каравелов". През нейния клас са минали хиляди ученици, които си спомнят своята начална учителка  като обикновен, редови учител, който целенасочено, упорито, всеотдайно  и неуморно работи, без да очаква награди  – учи, възпитава, образова, но и в същото време защитава и вдъхва увереност в силите на своите малки ученици, да вървят напред, да се усъвършенстват, да не се отказват от мечтите си.

"Учителската професия наистина е призвание и дълг на всеки, който е поел този път. Първо е необходимо да имаш голямо търпение, второ – да бъдеш близко до детето, да можеш да го разбереш. По резултатите на самите ученици се разбира дали един учител е добър. Всяка година се правят тестове – входно и изходно ниво. Според мен тези изходни нива са необходими за самия учител, за да разбере какво е направил и къде има пропуски, за да може да се направи реформа на това, което е правил. Защото не всички учители сме на супер ниво. Децата не се стресират, те не са страшни тези тестове."

На всеки четири години началният учител посреща първокласници.

"Това е голямо вълнение. И аз винаги на първия учебен ден съм ги посрещала с голям трепет, с голямо вълнение. Първият учебен ден е незабравим. Учениците са различни и доста е трудно на началния учител да направи от тези ученици едно цяло ядро, един колектив, за да може след това да работи с него по-лесно. Само който е бил учител на първи клас, само той може да разбере колко е трудно."

За да се задържи вниманието на малките ученици, когато вниманието им не е стабилно, тя прилага нестандартни методи:

"Въвеждала съм едни игрички, с които да ги разведря, и по този начин да ги освободя от това натоварване. Особено в часовете по писане. Това си е мой личен опит и съм преценила, че по този начин успокоявам децата и ги карам да работят по-активно. Това е мой стил на работа. Стремяла съм се да извеждам добри ученици. Наистина те са били едни от първите. Радвам се, че в един випуск 25 ученици имаха пълно шест и всички се чудеха как така съм им писала на всички шестици. И се оказа, че и в среден курс завършиха всички с пълно шест. Тези деца не са във Видин и са се реализирали така, както са си пожелали. Това са деца, с които правех много неща. Това бяха рядко интелигентни и умни деца."

А за това как формира увереност у своите ученици тя споделя:

"Винаги съм ги учила да могат да покажат онова, което знаят и да бъдат на ниво. Но трябва да бъдат много спокойни.“

Цял живот се е учила от най-добрите колеги и се е стремяла да стане като тях:

"Учех се от добрите учители и го прилагах на практика. Непрекъснато съм се учила. Имаше съревнование между учителите, макар да не се показваше. Даже аз сама съм се съревновавала. Там имаше учители като Вера Тодорова, Маргарита Василева. Стремях се да бъда на ниво с тях, а пък ако мога и малко по-над тях.“

Сравнява сегашната образователна система с някогашната:

"Някога имахме краснопис. Тогава не само красиво се пишеше, но ти следиш и  правописа на думата. Тогава имахме часове и за диктовки. А сега всичко това е намалено за сметка на компютърното обучение."

За това какво прави днес като пенсиониран учител казва:

"Аз определено се чувствам добре, следя всичко в сферата на обучението. Е, липсват ми онези мигове – началото и края на учебната година, липсват ми учениците, техните шеги и закачки. Но така е устроен животът. Но за мен децата ще останат едно мое цяло семейство. И до ден днешен като ги срещна – те ми се радват, аз им се радвам, с родителите поддържам отношения. Реалист човек съм. Търся спокойствието, обичам живота, приятелите, обичам да се веселя. Онова, което си помечтая, гледам да го реализирам. Не мога да приема това, че нашият град обезлюдя. Доста е труден животът."

Съветва младите българи да не напускат Отечеството си:

"Обичам България и обичам Видин, и бих казала на младите хора - нека да си останат тук, в България, да се реализират тук, защото няма нищо по-хубаво от родината, няма нищо по-хубаво да бъдеш до близките си хора, до семейството"

Повече чуйте в звуковия файл.