Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ерик Петров: Човек трябва да раздава на другите това, което умее

8
Снимка: Радио Видин
В днешното  издание на "Калейдоскоп", пишем поредната история на нашия Северозапад с Ерик Петров- човек, за когото народните танци са съдба.
Надали има видинчанин, който да не го познава било като танцьор, хореограф, организатор или художествен ръководител на школи и състави. Повечето хора сменят различни професии, докато намерят най-подходящата за тях, други учат едно, а работят друго, трети мечтаят за своята си работа, но нямат щастието да я практикуват. Ерик Петров е сред малкото хора, които работят това, което са учили и което харесват.
Завършва Института за културно – просветни кадри в Благоевград, специалност "Културно-масова работа и хореография" и повече от 40 години се занимава професионално с танци. В момента е ръководител на Фолклорна студия "Северняци" към сдружение "Усмихни се с нас".  Преди това  22 години  работи в Ансамбъла за народни песни и танци "Дунав" като танцьор,  хореограф  и организатор. От 2002 до 2009 година  работи като  хореограф на Детски фолклорен ансамбъл "Детелина" – Видин. Три години след това- до 2012 година е хореограф на създадената от него Детска фолклорна студия към Ансамбъл „Дунав”.

Роден е във Видин на 17 април 1958 година. В четвърти клас е, когато се записва на танци в Пионерския дом. 

"Записахме се няколко деца от нашия клас. Започнах да посещавам репетициите, но нещо не ми хареса. Бях готов да се откажа. Казах на майка ми, тя почти насила ме накара да ходя. Така полека-лека, с натиск – и станаха  близо 50 години, откакто танцувам. Много съм благодарен на майка ми, че ме подкрепи. Ако не беше тя, сигурно нямаше да съм танцьор" – споделя Ерик Петров.

По-късно завършва Техникума по механотехника във Видин. Любим предмет му е литературата. Следва казармата, след което започва работа в в АНПТ „Дунав“ като танцьор,  а по-късно и като хореограф и организатор.

"Случайно беше моето постъпване в Ансамбъл "Дунав". Покани ме тогавашният хореограф Данчо Петров, за което съм му благодарен. Веднага се съгласих. Три години  бях най-малкият по възраст. 1973 година беше. Много приятна работа, сред млади хора. Тогава имаше щатен оркестър, самодейци-танцьори и певици. Правехме в онези времена не много концертни изяви, но беше приятно. На по-късен етап започнаха повече участия на фестивали. Живеех с ансамбъла. Беше ми хубаво. Особено докато бях хореограф на Ансамбъла. Под мое ръководство имаше 20 момчета и 20 момичета, което е много. По-лесно се работи с малко хора. Не можеше сцените да ни поберат. Пътувахме много в чужбина. В онези времена, когато не можехме да излизаме свободно, ние бяхме облагодетелствани. Представяхме българския фолклор в чужбина. И ако има едно нещо, което най-много ми е харесвало, това е пътуването ми в чужбина. Обиколихме 15 държави в Азия, Африка. Бяхме приети страхотно от публиката. Изживяването е много интересно. В Египет един стадион с хора ти ръкопляска. Публиката станала на крака, имаше и бисове..."

Другото нещо, за което е благодарен, е работата. Работи с хореографи като Йордан Янакиев, Николай Колев, Георги Хинов.

"Ансамбъл "Дунав" е моята радост и моята мъка.  По онова време хората, които се занимаваха с изкуство, бяха на уважение. Обичаше ги публиката, обичаше ги и държавата. Можеха да съществуват тези колективи. Сега сме бедни, но се справяме и успяваме."

Детска фолклорна студия към АНПТ "Дунав" е носител на пет първи награди за изпълнение и наградата за най-добре представил се хореограф на Фолклорния конкурс "Напеви от Северозапада 2011" – Монтана.

"Това беше най-приятното нещо. Това е голям конкурс. Ние се оказа, че сме с шест награди. Гордост за мен е наградата за "Най-добър ръководител". Би трябвало да съм удовлетворен, но аз така съм устроен и си казвам: "Можеше още, още по-добре да бъде". И сега се старая да не си вирят децата и танцьорите носовете"- шеговито подхвърля Ерик Петров.

През 2009 година е съкратен от тогавашния кмет, но не се отчайва и не спира да работи. Продължава с това, което му е на сърце  и това, което му харесва – танците.

"Изградих детския състав "Севернячета" след като направих сдружение "Усмихни се с нас". Кръстихме го така, защото искахме с нещо усмихнато да се занимаваме. Реших да започна и фолклорната студия "Северняци", ускори го това, че имахме вече една бегла покана за круизните кораби. И за кратко време подготвихме програма от половин час. Явихме се, одобриха ни и го направихме. И постепенно започна да се разраства този състав. Една година след това направихме и работилницата за хорá" – обяснява Ерик Петров.

Тази година създадената от Ерик Петров фолклорна студия "Северняци" отбеляза 6 години от създаването си с концерт, който напълни Спортна зала "Фестивална". С името СЕВЕРНЯЦИ се свързват инициативите за отбелязване на Никулден, организирането на Голямото хоро в навечерието на 24 май, Фолклорния бал с национални носии и хоротеките на открито. 

"В нашата работа се стремим да правим повече интересни работи. Затова направихме традиционен Никулден. Хората знаят, че на 6 декември се прави това нещо. Хоротека на открито, посветена на 6 септември на националния празник. Най-голямата ни гордост е Голямото хоро. В работилницата знаят вече над 70 хора. Във всяко хоро има нещо красиво. Всички са ми любими. Става вече трудно да се запазят автентичните хора. Получава се преплитане на автентичното и преправеното, пипнато от някой. Нормално е едно хоро да претърпи някакво развитие. Опитвам се да правя автентични хора, такива каквито съм ги виждал. Целта на Голямото хоро е да се почувстваме българи, това, че правим нещо красиво. Музиката ни е прекрасна. От това лъха някаква доброта."

През 2017 година "Северняци" са имали 68 концерта. Това е повече от един концерт на седмица.

"Случвало се е 2-3 концерта на ден да имаме. Постоянно ни търсят от населените места от област Видин да участваме. Опитваме се да откликваме, но нямаме физическа възможност винаги. Ще отидем на "Жива вода" в село Извор, ще участваме в Челопеч в голям конкурс със сериозни награди. Канят ни и за сватби, на абитуриентски балове, на кръщенета, юбилеи. Календарът ни е запълнен чак до октомври. Искам да се похваля, че миналата година направихме на две от песните на Цветелина клипове. Получи се един много хубав материал. Радва ни това, че ни е видяла, харесала и ни включи. Вече имаме няколко съвместни концерта с нея. Правим наша програма и след това се включваме в нейните изпълнения", обяснява с гордост Ерик Петров.

Какво предстои на Фолклорна студия "Северняци"  в близко време?

"Сега ни предстои детският състав да пътуват за Охрид, големите Северняци  и Работилницата отиваме в Черна гора - в Будва, Котор и Дубровник. Стремим се да покажем нашия фолклор в чужбина."

 "СЕВЕРНЯЦИ" са носители на първи награди от международните фестивали в Брестовачка баня /Сърбия - 2012/, Гидичи /Румъния-2013/ и Фолклорен фестивал "Песни и танци от Златията" /гр. Вълчедръм -2014, 2016  г./, първа и втора награда на националния конкурс "Букет" през 2016 год. и много първи награди от Конкурса "Напеви от Северозапада" – Монтана /2012, 2013, 2014, 2015, 2018 г./, награди от конкурса "Фолклорни дни с Фиданките" /Видин 2015, 2016 год./

"Удоволствие е да получаваш награди и да знаеш, че някой оценява твоя труд. Тази награда е най-голямото признание. Даваш много от себе си. Всичко е свързано с труд. Трябва да влагаш цялото си сърце и душа, за да направиш това, което трябва."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40

„Музикална зона“: Сръбски песни с женски имена

   Продължаваме тенденцията до края на капризния женски месец всеки понеделник в „Музикална зона“ да слушаме песни с имена на жени. Днес сме на вълна „сръбска песен с име на жена“. Bcяĸa жeнa имa нeпoвтopим xapaĸтep, изгapящa ycмивĸa и yниĸaлeн нaчин нa oбичaнe. Heзaвиcимo как ce ĸaзвa, вaжнo дa е дapявaна c дoбpo oтнoшeниe, зaщoтo тaм, ĸъдeтo жeнитe ca..

публикувано на 13.03.23 в 09:50