Един неразделен клас- 45 години по-късно

"От първи до четвърти курс бяхме заедно с тези мили "деца"- те за мен са били винаги приятели, сестри и братя. Дори някои ме наричат и майка, което въпреки малката ни разлика в годините, много ме развълнува. Животът е най- големият учител и той сигурно ги е научил как да бъдат добри хора, но ако и аз съм допринесла дори и мъничко за това ще съм горда наистина" - казва Малама Гацева. 

Снежинка Тодорова е възпитаник на випуска на селскостопанския техникум в Грамада преди 45 години и с трепет сподели своето усещане от събирането. 

"Много е приятно и аз не очаквах, че ще е толкова приятно. Ние винаги сме били много хубав клас и класната ни е била винаги близо до нас и нашите проблеми. По специалността сега на село работим почти всички" - шеговито каза Снежинка Тодорова. 

Петко Николов също е част от някогашния IV-а курс на грамадския техникум по селско стопанство и казва, че усеща класната си ръководителка като родна майка и до днес. 

Днес порасналите ученици вече са на 63. Впечатлиха ме техните усмивки, когато посетих скромното им тържество. Пожелах си някога и моят випуск да успее да направи своето събиране. Иска ми се на него да присъстваме всички и да сме успели да запазим искрените си усмивки, както във времето, когато седяхме на ученическите си чинове и мечтаехме за живота пред нас.