Мирослав Людмилов: "Вярвайте, че ние сме хората, които можем да бъдем промяната!"

Автобиографията на 29-годишния Мирослав представлява дълъг списък от образователни дейности и обучения, участия в конкурси и граждански инициативи. А в момента той е едва втора година студент.

Роден е в село Арчар  на 8 юли 1994 година. Студент е в румънския град Крайова, специалност "Политически науки“. Успоредно с това работи като областен координатор за област Видин по  програма на Евродеск. Преминал е през обученията "Европа близо до мен“, "Проектно мислене“, "Силата на неформалното образование“. Има сертификати за владеене на френски, английски, руски и румънски езици. Участва в множество конференции и семинари. Има публикации и презентации, свързани с историята на България и Европа.

Самият той  се определя като "изключително спокоен, хармоничен, творчески идеен млад човек“. Отраснал и учил в родното си място, той споделя, че е щастлив от факта, че е имал възможността да бъде сред природата, да играе на воля и да бъде при семейството си.

Този млад човек се опитва отново да извади от времето на забравата паметника край село Арчар, издигнат в памет на румънските воини, загинали по време на Освободителната война в България през 1877-1878 година. Мирослав Людмилов  е човекът, който популяризира чинара от село Арчар  и с неговата публикация успява да го включи в конкурса "Дърво с корен 2014“. Днес чинарът е на 55 години и продължава да  краси центъра на селото. Той е внук на народната певица Асенка Янева, наречена "Славеят на Северозапада". Харесва и българския, и влашкия фолклор, и е добър танцьор.

Младият мъж е огорчен от нагласите и разбиранията на днешното съвременно общество, което за съжаление не подкрепя българското, не проявява интерес към добрите инициативи, а търси единствено сензацията и то пошлата и негативна сензация. Но не губи надежда, че ще се промени тази нагласа и хората ще станат по-чувствителни към болката на другите, по-добронамерени и по-искрени.

За себе си казва:

“Преди всичко съм човек и смятам, че е изписано с главно "Ч” отпред. Младеж с трепет и с хъс за промяна. Младеж, който носи в себе си магията на българския фолклор, музика и танц, доказал го на много сцени. Младеж, който ще подаде ръка на всеки, който е поискал от мен съвет, напътствие или помощ. Не съм лош. Не крада, не лъжа и не ограбвам нито България, нито Европа. Нося със себе си хуманност и алтруистични ценности.“

И като студент по  "Политология“ Мирослав Людмилов направи един сравнителен анализ на живота в България и Румъния:

"Има нещо, което ни обединява двете държави – това е публичната администрация. В  България работят тромаво, с нежелание, в Румъния е по същия начин. Когато говорим за политика, разликата в Румъния е, че там тя е насочена към хората. А когато тя се опитва да избяга от хората, тази политика веднага се стопира от гражданите. Тоест там има гражданско участие. Активни са гражданите, искат да защитят своето бъдеще. Докато в България това нещо не се случва. Тук работим с методите на заплаха. Но този метод е и методът "бумеранг“. Когато заплашваш, след това то рикошира върху теб, върху имиджа ти. Хубавото в Румъния е, че се усвояват добре европейските пари по проекти, докато в България спекулираме, че ги управляваме. Тоест ние ги управляваме, но ги пренасочваме. – за персонален джоб, не за обществото. В Румъния има качество, има стандарт. В България все още няма стандарт. Отивайки в Румъния прави впечатление, че там ги има трите класи. Има и бедни, но има и средна класа. Средната класа говори за устойчивост на национална икономика. В България нямаме средна класа, имаме възможно най- ниско развитие на класа долу и възможно най-високо.  В България няма конкурентноспособност, защото винаги се работи между твои и мои хора. Няма свобода на действие. В Румъния го има в определени аспекти, но не толкова явно. Хората там са по-спокойни и по-свободни. Днес в Румъния се работи. Няма я тази алчност. Да, ние може да сме бедни като държава, но не смятам, че трябва да сме толкова алчни, че директно да източваме европейски пари, а да няма резултат. Много е лошо да се заблуждаваме, че Европа не вижда какво се случва. Европа знае какво се случва и докога тя ще дава финансиране на България, е въпрос на време. В Румъния виждаме онази паркова култура. В България липсва. Защо е така, не мога да разбера. Младите хора са по-различни от нашите, те се интересуват от живота, който живеят. Не искат да напускат своята държава, за да си изкарват хляба. Докато ние споделяме, че искаме да работим в чужбина. Ще дам и един пример – в Крайова сутрин, когато отивам на лекции към 8 часа – всички заведения - празни. Към 9, 30 има няколко души, но не много, към 16,30 – хората започват леко – полека да се придвижват към заведенията. Идвайки във Видин, виждам точно обратното. 8 часа – заведенията започват да се пълнят и така до 11-12 часа, след това следобед всички лежат и спят. Ето това е плашещото. Ние казваме, че нямаме пари, а сме първи в заведенията. А работещите хора първо отиват да си изкарат парите, и след това могат да си позволят едно малко удоволствие.

Според Мирослав самият факт, че живее в чужбина, го кара още повече да заобича родината си, още повече да желае да помогне за положителните промени в българското общество като начин на мислене и поглед върху действителността.

"Щастлив съм, когато мога да съм в помощ на хората“–това е определението за щастие на Мирослав. 

Мотото, което следва в своя живот е: "Вярвайте, че ние сме хората, които можем да бъдем промяната!“

Целия разговор чуйте в звуковия файл.