Христос дойде не за да съди, а да спаси света

"Православната църква премъдро е отредила в неделята преди големия празник Въздвижение на светия Кръст част от литургията на словото да бъде откъс от Евангелието на Йоан, 3 глава. В нощния си разговор с известния фарисей Никодим Иисус Христос припомня как някога Мойсей вдига в пустинята върлина с прикрепена към него медна змия и ухапаните от змии юдеи оздравяват, ако погледнат с вяра на нея (Числ. 21:9). Така трябва и Синът Човешки да се издигне на кръста, "та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен" (3:15).

Ние можем да реагираме на страданията в живота ни по три начина, които имат различна нравствена стойност. Има страдание, което не искаме и от което се боим, което става непоносимо бреме и ни смазва. Има страдание, което се възприема доброволно и носи спокойствие и примирение на изтерзаното сърце. Но има и страдание, което се очаква и търси от чиста любов – то е признак за героична и безкористна душа. От тази гледна точка светия Кръст е върховен израз на любовта. За да изкупи греховете на човечеството, Христос става "милостив и верен първосвещеник" на божествената вяра (Евр. 2:17). Прилагателното "милостив" означава, че на Кръста Христос се отъждествява и слива със страдащите мъже и жени по целия свят. "Той взе върху себе си нашите немощи и понесе нашите недъзи" (Ис. 53:4). Когато нашият собствен кръст натежи и стане едва поносим, трябва да призовем Христос. Той е винаги готов да ни помогне и подкрепи."

Арихм. Доц д-р Павел Стефанов

В рубриката "Съвременна Библия" - новина със снимка на разплакана жена. Тя е дъщеря на злополучния шофьор, причинил смъртта на 17 човека в искърското дефиле. През сълзи тя споделя как е намерила баща си в болницата. Съсипан психически, вперил поглед в една точка, той промълвил: "За мен животът беше дотук! Свърши се! Просто съжалявам!" Всички разбираме, че Григор Григоров носи огромен товар върху плещите си. Този товар тежи и на семейството му. Но стореното - сторено. Никой не може да върне лентата назад. Какво следва оттук нататък? Григор казва: "Животът ми свърши!“ Може би това е най-страшното състояние за един човек - да е жив, но животът му да е свършил. Св. ап. Павел пише: "знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро!" Всичко ли? Възможно ли е човешка трагедия да произведе човешко добро?