Милан Ангелов- Косовяну: Направиш ли добро, раждаш бъдещето

"Баща ми е земеделец, майка ми- домакиня, работеха си земята. Детството ми беше като детството на всяко селско дете – и овчар с овцете, и воловар с кравите и воловете, и помагач при оран и сеитба, и при коситба. Оттогава ми е останала любовта към косенето. И досега продължавам да движа косата. Мога да ви кажа, че на село в онова време бях попаднал на много добри учители. Имах преподаватели едно семейство – Лальо Рогачев, който пишеше стихове, завършил в София, а неговата съпруга Гинка Рогачева беше художничка, завършила Художествената академия. Боже Господи, аз от тях усвоих много нещо! Обичах и музиката под влиянието на един учител – цигулар. А единият от чичовците ми е свирил на кларнет. И е възможно да съм унаследил нещичко от тях и съм го превърнал в предпочитание към изкуството – музиката."

Идва време да избира какво да следва, колебае се между литературата, архитектурата и музиката.

"Имахме една стаичка, в която аз след преживяванията през деня, се усамотявах и описвах това, което ми е направило впечатление. А мойте родители бяха неграмотни.

Казвах си, че художник мога да стана и без да следвам академията, но писането ми беше в кръвта. Още от детските си години обичах Лев Николаевич Толстой – Графа. И още тогава се запознах с неговата велика „Война и мир“. Бях решил, че като следвам литература ще придобия знания, за да направя нещо, надявах се, че може и аз да съм надарен от природата, роден 100 години след Толстой и след Ибсен. А отнякъде знаех, че талантите се раждат след 100 години."

Записва специалността "Български език и литература" в Софийския университет. 

"Много съм благодарен от това, което съм получил в университета. Имали сме големи професори. Александър Балабанов- прочута личност, преподаваше ми старогръцка литература, Георги Цанев, Любомир Андрейчин – български език, неговата граматика невероятна, проф. Стойко Стойков- диалектология, проф. Кирил Мирчев – старобългарски език. Мирослав Янакиев му беше тогава асистент. Имах приятели – Първан Стефанов, той живееше с Боян Ничев. С Емил Рупел станахме големи приятели" – спомня си моят събеседник.

Като учител работи малко, едва четири – пет години, защото него го  влече писането. Работи като редактор във вестник "Плодородие" в Брегово. Успоредно с това изпраща свои публикации в централните вестници. Една такава публикация в „Работническо дело“ му отваря пътя към престижния тогава окръжен вестник  "Червено знаме". Това е очерк-репортажът "Переправа".  

"Това беше моята диплома за влизане в „Червено знаме“ – припомня си с усмивка журналистът.  

Днес Милан Ангелов непрекъснато чете вестници, списания, гледа телевизия, информира се. С него си говорим за българската журналистика, в миналото и днес. 

"Журналистиката си има едни и същи изисквания. Разликата е в това, че сега сме далече от живота на обикновените хора, от техните проблеми. Далече сме. Сега се отнасяме към други неща. Има и хубави неща, разбира се. Хубавото на предишната журналистика беше, че тя беше свързана с всекидневието на хората. Добре е сега журналистиката да се обърне повече към нуждите на хората. Не ме интересува, че някои са се събрали отново или са се развели, какво ме интересува. Лично реагирам срещу езика на журналистите, те са безсрамни и развалят българския език, внасят думи, които са непознати на обикновените хора. Не може да не се вземат заемки, но чак дотам…"- е мнението на поета и журналиста Милан Ангелов.

Разказва за един любопитен  случай със свой колега от Кюстендил, който носи същото име – Милан Ангелов. При изплащане на хонорарите става объркване. Тогава Милан Ангелов от Кюстендил му пише:

"Драги, съименнико и колего, не смятате ли, че е вече крайно необходимо, след като има друг журналист с вашето име, да си смените името.“ Аз му отвърнах със същото писмо. „Драги, съименнико и колего, не смятате ли, че е вече крайно необходимо, след като има друг журналист с вашето име, да си смените името.“ После станахме приятели. Ето такива неща имаше, не е имало антагонизъм.

Моята философия е да се отнасям позитивно към нещата около себе си – отношенията към другите хора, към собствените задължения. И аз го правя. Доволен съм от това, което към писал. Когато нещата се пишат с вътрешно съучастие, стават, получава се" – убеден е моят събеседник.

Съпричастен към чуждата болка, Милан Ангелов изпитва силно състрадание и съчувствие към съдбата на бежанците, изгнаниците от Сирия. Самият той казва, че се е разболял, когато е видял драмата и трагедията на сирийските семейства. Така възниква неговото стихотворение „Бежанци“. 

"Аз се разболях като човек от болка за тяхната съдба. Аз ги каня в моя дом:

Елате всички в мойта къща,

Няма да ви брулят дъждове и бури

На огнището ми бащино се сгрейте,

Колко ли му трябва на човека божий,

Глътка въздух, свежа капчица при жажда

Хляб и покрив, топла дума,

За да може да твори добро и бъдеще да ражда.

Тук казвам истини. Поезията се занимава със съдбата и живота на човека, тя е израз към проблемите на човечеството. Аз си го поставям между най-добрите мои работи.

Наричам се Косовяну, защото съм от Косово. Родният ми език е румънският. Те не ни признават като малцинство. Но какво да правя, такива сме! Аз съм слушал приказки от моята баба, която много хубаво разказваше приказки на румънския език, и въображението ми се развиваше, представях си нещата, които ми разказваха. Аз уважавам моя роден език, той ми е богатство, чрез него живея, аз душата си изразявам чрез него. Чрез българския език не мога да излея душата си така. Аз боготворя народното творчество, аз съм такъв какъвто съм.

Аз уважавам всеки език, всяка народност и защитавам правата им на съществуване. Не съм националист и няма да бъда" – категоричен е моят гост.

Стихосбирката на Милан Ангелов – Косовяну "Дунавско лято" излиза през 1995 година. В нея са подбрани само част от много стихотворения. 

"Не излезе лесно, тогава бях редактор на списанието "Тимпул", не ме подпомагаха много. Издаването на стихосбирката стана с помощта на Департамента за връзки с румънци от чужбина" – връща се към спомените си авторът. И ни припомня част от стиховете си:

"Не пести дървата за нашия огън.

Все притуряй по нещо, не бъди строга.

Да е винаги лято- огън ни трябва,

Огън за топлата дума и хляба."

Говорим си с поета и за това дали е съхранил в себе си детската чистота и неподправеност. 

"Едно е споменът за детството, друго е да носиш детската чистота в себе си. Без съмнение, сигурно я нося. Тук ще ви кажа един любопитен случай. В Косово живея сам, където пребивавам лятото. Срещу мен живеят едни съседи, те имат една коза. Козата излиза на улицата и идва към нашата вратница и тая коза сутрин, когато аз отивам за хляб, тръгва с мен и влиза в магазина с мене, връщам се аз и тя се връща с мене. Един мой комшия я примамва да дойде с него, не. Тя си знае, тя ме е обикнала. Животното има усет за нещо, де да знам какво. Има нещо, което установява контакта с чистотата на животните и децата.

Човек да запази своята чистота и да няма лошо чувство, на омраза, ненавист към другите. Не бива да се чувстваш добре, когато другият е зле, обратно. Да умееш да се радваш на успеха и на радостта на другия. Това трябва да е съществото на човека. Направиш ли добро, раждаш и бъдещето"– такива са разбиранията за живота на поета и журналиста Милан Ангелов – Косовяну. И добавя:

"Човекът трябва да бъде личност, и да не бъде само потребител, а да сътворява нещо. Да твори и да създава."

Питам го кое го съхранява като енергия и желание за живот.

"Аз съм здрав, правя това, което ми се прави – чета книги, копая, поливам, садя лук, обирам плодовете на дрян, и ми е приятно, когато виждам, че в двора ми е уредено. Не можеш да стоиш и да бездействаш. Когато излизам на двора, аз просто разговарям с цветята, от двете страни на пътеката, аз ги садя и имам чувството, че те ме разбират. Природата е велика! Вярвам във великия Вселенски разум! Не може да го няма!"

Има си и любима книга. 

"Книгата на Норбеков "Опитът на един глупак" ми е като евангелие. Аз се прекланям пред него за това, че той вярва във факта, че човешкият организъм е в състояние да се самолекува, да се самовъзстановява. Аз изпълнявам цялата серия от упражнения, които той предлага. Самовнушението е много важно."

И днес на тази достолепна възраст Милан Ангелов – Косовяну продължава да пише. За него това е безкраен неспирен процес. 

"Не съм се развенчал с поезията, само че не се насилвам, пиша, когато ми се пише. Това е Божа работа. Темите сами ти се набиват в главата.

Бъди благодарен за това, което можеш да правиш. И не само ти го можеш"– философски заключава в края на нашия разговор творецът Милан Ангелов- Косовяну.

Целият запис може да чуете в звуковия файл.