Летище Видин- един хубав спомен, който навява тъга

Някои не знаят как е изглеждало преди, а с тази тема внасяме яснота специално сред по-младата аудитория. 

Започваме от строителството. Какъв е бил срокът на изграждането на летището и кога е започнало ни разказа Маня Николова, помощник-технически ръководител в строителната фирма, построила Летище Видин:

При самото откриване, на касата за продажба на билети, работа започва Доксия Пекова, с която ви срещнахме преди няколко месеца в "Думата имат старейшините". Днес с нея отидохме на летището, където, за съжаление, видяхме една разруха, съсипана база, която можеше да бъде превърната например в музей, където хората да видят част от историята на града ни. Ето какви спомени изплуваха в съзнанието на Доксия Пекова, докато се разхождахме на видинското летище:

"Като първи спомен- идваме с пътниците, спира автобусът, влизат вътре. Трябва да видим дали нещо е останало от сградата, но май почти нищо... Тия фуги, това нещо беше абсолютно забранено. Беше гладко, за кацането на самолета. Ако удари камък или нещо, може да стане беля. Винаги в есенното време се стреляше срещу гарги, защото, ако влязат в двигателя- самолетите катастрофират... То нищо не е останало, освен кулата, тук беше ръководителят на движението. Всеки пилот си има минимум на видимост, нашето летище трябваше да има 800 метра видимост, особено есенно време, когато падат мъглите. От двете страни на входа имаше рози. Беше много красиво... Имаше борчета, градинки... Пътниците бяха много и различни. Имаше редовни клиенти... Би било красота тук, ако още функционираше... Тук обработвахме пътниците, багажите взимаме, проверяват ги, минават в салона и след това излизат тук, беше заградено... Дълги години съм работила, сега е останал един цимент. Всичко, което може да се разруши е разрушено..."

Видинчани си спомнят с умиление времето, когато летището е работило и са се възползвали от възможността да пътуват със самолет до София или морето. Сред тях е и Пенка Стефанова:

"Пътувала съм два пъти със самолета. Пазя много хубави спомени, стигахме много бързо до София. А сега Е-79 е пълен кошмар... Беше много удобно... Сега е разруха, като всичко в този град..."

Мили спомени и много тъга- това е оставило видинското летище у хората. 

 

Повече по темата можете да чуете в звуковите файлове.