Животът е смях, усмивки и радост

Снимка: Радио Видин
Елена Нешена Христова е нашият пореден гост в съботния ни "Калейдоскоп". Тя е истинска турлакиня, родом от белоградчишкото село Горен чифлик. Днес живее в Белоградчик, активно участва в живота на пенсионерския клуб "Мадона", не спира да твори, да пише, да организира жените от клуба в различни мероприятия. Нейното желание от млада е било да учи и да получава все повече и повече знания. Обича да бъде сред приятели, да създава настроение и радост в себе си и околните, да танцува, да пее, да чете, да се движи. Самата тя се определя като голям турлашки инат. Този инат я спасява от сериозни болести. А любимото ѝ занимание е да търси родовия корен, да се рови в миналото, да възкресява древната памет, историческите събития, фолклорните  традиции от Северозапада. Дългият стаж като библиотекар в село Стакевци ѝ дава възможност да обикаля и да събира на терен песни и знания от възрастните хора. Така събира и издава книгата "Изворен фолклор на турлаците от община Белоградчик и още нещо". Според нея турлаците са горди и трудолюбиви хора, изобретателни, веселяци и зевзеци, тоест хора, умеещи да се веселят и да се надсмиват над собствените си грешки и слаби страни със своя си хумор, характерен за турлашкия край.


Детството

"Родена съм в Горен чифлик. Аз съм едно дете, няма мъжко. Затова дядо ми ме научи на мъжките професии - да кова зайчарници, да се справям с лозе, да познавам гъбите и да ги готвя. Детството ми е било едно безгрижно детство. Баба ми беше много начетена. Казваше се Елена, аз на нея съм кръстена. Аз бях на шест годинки, когато тръгнах в местното училище като доброволка. Лятото събереме се, чакаме автобуса и отиваме в Стакевци на забава, това като ученичка в гимназията, след забавата – пеш обратно, спиме няколко часа и отиваме на бригада."

Образованието

"Мойта краста е това, че ми се учи. Дори на тия години, ако имам пари и сега щех да уча. От всяка област имам понятия и ми се иска да ги разширя."

Работата

"Обичам да се ровя и да търся миналото, корена. Това ме накара всеки ден взимах тетрадката и от баба на баба, и от дедо на дедо разпитвах, от всека област разпитвах. Но стакевченин за без нищо дума нема да ти каже. Връщат ме и ми казват: "Ако утре ми донесеш алвицу, че ти кажем“ и аз купувам, носим и записвам. Така че всичко, което ми е в краеведската книга, всичкото е истина, която съм я получила от местните хора."

Книгата "Изворен фолклор на турлаците от община Белоградчик и още нещо“

"Стакевци и Крачимир "орату", на кого се казва, че орати – на оратора, който умее да говори и знае какво да говори. Другите села – Праужда, Горен чифлик, Долен чифлик и Пролазница, Извоз там "вреву" – говорят. А в село Дъбрава "гълчуват" – силно говорят. Книгата – открих, че сме два вида турлаци. Приликата е, че използваме "у“. Но има и разлики – Стакевци и Крачимир казват на нея – "ю". А пък другите турлаци казват – "дю", "дюм". Открих, че ние турлаците сме тракийци трибали. Стакевци е национален музей на всички езици, на които се е говорило. Езикът на трибалите е този на турлаците."

Турлаците

"Аз съм на 100% турлакиня. Турлаците са много работни, много изобретателни, много неща сме дали на света и на България, веселяци са, зевзеци сме, което е най-доброто нещо, защото така си почиваме. Слагаме си и прекори."

Творчество

"Аз не съм завършила нито в Кеймбридж или Оксфорд как да си записвам мислите. Никога не съм се смятала за поет или писател. Предпочитам стиховете за любовта. Имам стихосбирка "Любов на теория“."

Здравето

"Мен ме боля, боля, боля. Откакто пих не по една лъжичка, не по една лъжица, а по един черпак "Майната му на проблемите“ сега нищо ми нема. Всичко е в ума на човек. Изкарах исхемичен мозъчен инфаркт. Това е инсулт и инфаркт едновременно. Дясната ръка и крак  не ги усещах. Турлашкият ми инат ми помогна да се движа. Обадих се на едно мое комшийче да ми купи кръстословица и химикалка. Захапвам химикала и пиша. Но за една седмица – душа на мъка – раздвижих си ръката. Сега крака – обадих се да ми донесе две игли и кълбо прежда. Влача крака и преда, влача крака и преда – за една седмица проходих."

Съвет

"Да се движат колкото може повече и да са спокойни. Мозъкът е по-важен от цигарите – казва д-р Чирков. Значи настроението на човек е важно за настоящето и бъдещето му. Повече смех, повече усмивки, повече радост. Ама няма, вкъщи не мога да си го направя. Ами има банкети, има клубове, тоя каже нещо, друг каже нещо, там има хоро, един танц. Да живей втората младост."

Свободното време

"До мен има плетка, има кафе, има цигари, има кръстословици, празни листя, химикалки, книга за четене. Редувам ги. Заболят ме очите да чета, почвам да плета, ама спирам това, почвам друго. Най-хубавата гимнастика за ума е решаването на кръстословици."

Пожелания

"Здраве, късмет и много, много, много любов!"


Вижте още

"Неделник" от 13 октомври 2019 година

Новият "Неделник" вече е тук. Насладете му се. Преданието ни разказва, че новата къща няма да пребъде, ако в основите и не се направи жертвоприношение. Жертвата за новият градеж е нещо сложно.За да не умре човек от домакинството, се коли животно, което всъщност заменя домакина, който пръв трябва да влезе в новия дом. Етнографа от видинския..

публикувано на 13.10.19 в 13:49

„Музикална зона“ в памет на Карел Гот

Карел Гот, чешкият Франк Синатра, почина на 80-годишна възраст. Тенорът беше един от най-известните изпълнители по време на комунизма и остана на върха дори и след нежната революция през 1989-та. Наречен "Синатра на изтока" от германската преса по време на турнето му през 1967-ма, 42 пъти Гот е бил определян за най-обичан изпълнител на Чехословакия и..

публикувано на 07.10.19 в 09:46

"Неделник" от 6 октомври 2019 година

Есен. Прекрасен сезон. "Неделник" брой 277 вече е на сайта. За начало преглеждаме старите видински вестници, а след това... Нов параклис "Свети дух" и два паметника на герои от Първата световна война откриха преди седмица в брусарското село Василовци . Изградени са с даренията и труда на местните жители, а в съботния ден бяха осветени от..

публикувано на 06.10.19 в 13:20

Восъчни кърпи за настроение и грижа към природата

Восъчни кърпи с приложение в домакинството изработват Калина Мазгалова и Петър Захариев. Кърпите са алтернатива на фолиото, пластмасовите изделия и найлонови торбички. Калина и Петър са привърженици на природосъобразния начин на, обичат природата и се интересуват от алтернативи на замърсителите на природата.  Восъчните кърпи са познати по света,..

публикувано на 03.10.19 в 15:35

Ще има ли наказани за мъртвите лешояди

Броят на отровените белоглави лешояди в района на Искърското дефиле може да достигне до 15 птици. В планината над гара Бов преди две седмици бяха намерени на едно място три мъртви екземпляра от защитения вид и в съседство- труп на теле. Вече е потвърдено, че птиците са погълнали фосфатна отрова. От години дирекцията на Природен парк "Врачански..

публикувано на 03.10.19 в 15:10

Да пием по кафе

Всеки сам избира своята напитка, но има една без която почти никой не може - кафето. И не е чудно, че има Международен ден на кафето - то ни събужда сутрин, ободрява ни през деня и ни събира на приятни срещи с приятели. На кафе са се решавали и важни политически и икономически проблеми. Много първи любовни срещи са започвали на по чаша кафе...

публикувано на 01.10.19 в 14:51

"Неделник" от 29 септември 2019 година

Новият "Неделник" вече е на сайта. Преглед на старите вестници ще направим за начало. Един приятел от Гюргич , Красимир Златков ми изпрати едно клипче в което друг човек от селото Бисер Ангелов бе озвучил с един прекрасен разказ наречен "Възхвала на отеловото вино" . Оказа се, че е част от книгата на Проф. Тодор Михайлов Маринов "По..

публикувано на 29.09.19 в 13:05