За будителите зад граница (Видео)

Българското училище в Нюрнберг- пример за съвременни възрожденци

10
Снимка: Красимир Каменов

На първи ноември отбелязваме Деня на народните будители, един празник, който е изцяло български. Отдаваме почит на онези герои, които са създавали историята ни, писали са книгите, които учим и са обогатявали езика ни. На този ден обикновено обръщаме поглед към миналото, за да намерим там хората, на които да отдадем почит.  В "Посоките на делника" днес не поглеждаме в историята, а разказваме за примера на наши сънародници в чужбина, които помагат да се запази езикът ни извън границите на страната, да се знаят историята и традициите ни. Гостуваме на преподавателите и децата в българското училище в Нюрнберг, Германия "Златен век". Неговото начало е от преди десет години, създадено е с ентусиазма на възрожденците ни.  

Хиляди български деца учат родния език и история в чужбина. Сто от тях са в Нюрнберг, Германия, където българското училище наскоро отбеляза десет години. Започват с малко деца и в началото сами се финансират. Екатерина Антонова и Ани Ганчев са сред основателите на българското училище:

„В началото беше много трудно. Инициативата всъщност дойде от Мюнхен. Установих, че там има българско училище и се опитах да се свържа с тях, за да можем с обединени усилия да направим и тук нещо.“

„В началото бяха само в нашия приятелски кръг познати деца, които поканихме. Бяха много малко децата. Първо бяха 10-15 деца и така се започна-от една капка, с много голяма любов и мотивация.“

За трудностите, които преодоляват разказва председателят на управителния съвет на училище „Златен век“ Стела Иванова:

„Сами се организирахме, сами се издирвахме. Сами се назначавахме един другиго за преподаватели. Беше трудно. Имахме проблеми със сградата. Имахме проблеми с финансирането, с чуваемостта. С течение на времето един по един преодоляхме всичките. В момента училището ни има записани 96 деца, никога не е било по-голямо. Имаме десет паралелки от подготвителна група до 10 клас, десет преподаватели, квалифицирани кадри и се ползваме със скромна, но за нея сме много благодарни, помощ от българския данъкоплатец, който ни подкрепя във финансово отношение след една наша регистрация в Министерството на образованието и науката. Така че сме и финансово стабилни и можем да си позволим такива условия, такива такси, че действително родителите да не се плашат от тях и да дават децата си в българското училище.“

Разчитат на помощ от държавата, но и сами си помагат, казва Гергана Цветкова от управителния съвет на училището:

„Първите години трябваше да се самофинасираме и таксите бяха огромни. С постановление на №334 на нас ни падна голям камък от сърцето, защото можехме спокойно да се развием и да увеличаваме броя на децата и дейностите си. Това финансиране, то е само дофинансиране. Ние, разбира се, събираме такси и се финансираме също сами. На всеки празник има винаги дарения и всичко е добре дошло за училището.“

Занятията са всяка събота. Учат български език и литература, историята и географията на страна, но  също и традициите и културата. Освен предметите от програмата учат традициите и фолклора. Имат и театрална група, разказват преподавателите.

Станислава Янева: „Децата идват с отворени сърца тук. Може да се каже, че всеки с желание научава нещо ново и след това се връща вкъщи, разказва, споделя.“

Ваня Фрьоли: „Голяма част от децата са привлечени от родолюбиви родители, ученолюбиви родители.“

Елена Илиева: „Идеята е да могат българските деца тук да не прекъсват връзката с родината, с историята. Малко кътче България в Нюрнберг.“

Някои децата, които посещават училището идват от България. Други са родени в Германия и в Нюрнберг започват да говорят и да пишат на български.

Ивета Николова: „Не забравям българския, уча българската история и ми е забавно да идвам тук в събота.“

Илина, на 11 години:“Живея горе-долу от две години и половина в Германия. Учим литература, български език, история. Любима тема ми е по история- Освобождението на България, а по български език всичко ми е интересно. От година и половина съм и в група за народни танци. “

Дана Георгиева: „Реших да ходя на българско училище тук, защото наистина ми липсва България и искам да продължа да уча български език.Най-много харесвам литературата, защото обичам да чета и да играя театър, а ние точно това правим.“

Ивана, студентка в Германия:“В българското училище научих много за историята и географията на България, които в германското училище не се преподават, също така намерих много приятели.“

Родителите, които преди десет години са изпращали децата си на училище, продължават да помагат.

Ваня Занев:“За мен беше много важно децата ми знаят майчиния език. На тях са им много интересни традициите в България. Тук те няма къде да ги видят.“

Петя Александрова- Еренрайх:“Аз съм сравнително от началото на основаването на училището. Тук моето дете се научи да пише и да чете на български.“

Два пъти повече деца очакват в училището през следващите десет години. Стела Иванова и Иво Стоилов, който е сред създателите на му, се надяват и след това да продължи да привлича българите.

„С нарастването на броя емигранти, които се заселват тук в Нюрнберг е нормално да се увеличи и броят на ученицете, което от една страна е хубаво за нас в българското училище, но не толкова за българската държава. Тя се обезлюдява“-казва Иво Стоилов, по чиято идея е името на училището.

Стела Иванова: „Действително имаме голяма общност- около 8 хиляди българи в градовете Нюрнберг, Фюрт и Ернланген и училището има голям потенциал като притегателна сила за техните деца. След като изминат тези първи, предстоящи 10-15 години, тогава проверката на времето ще покаже дали второто поколение ще предаде на първото езика. Ние правим всичко възможно да мотивираме децата да обичат езика си, да са свързани с родината си и да вградим в тях една любов, която се надявам те да предадат на своите деца.“

Някои от българските деца в Нюрнберг ще останат в Германия.  Други може и да се върнат в страната ни. Всички те ще говорят езика, ще познават историята и традициите ни.


Повече по темата- чуйте в звуковия файл.



Галерия

Вижте още

За марихуаната- да или не

Преди дни стотици хора се събраха пред сградата на Народното събрание и поискаха декриминилизиране на употребата на марихуана. "За" или "против" легализирането на марихуаната и "как" и "защо" се употребява? Каква е разликата с медицинската марихуана? Това са въпросите в "Посоките на делника". Велислава Цанкова е психолог от Общинския съвет по..

публикувано на 25.04.19 в 14:22

Как средата определя мисленето на младите хора

Икономическата криза в началото на века предизвика сътресения във всички аспекти на живота и се отрази върху съдбата и житейските перспективи на много хора. Последиците от кризата рефлектираха болезнено върху младите хора, като ги изправиха пред нови предизвикателства и неволи. Увеличи се рискa от отпадане от училище, появи се дългосрочна..

публикувано на 24.04.19 в 11:41

Време за равносметка и обещания

Точно месец остава до изборите за членове на Европейски парламент . От четвъртък, 23 май, до неделя, 26 май, стотици милиони граждани на Евросъюза ще изберат новите евродепутати. Изборите у нас ще бъдат на 26 май, а предизборната кампания официално стартира на Разпети петък. Така че е време за равносметка и обещания. Какво свършиха българските..

публикувано на 23.04.19 в 12:15

Какво предлага на туристите Северозападът

Повече туристи идват в Северозапада. Какво можем да им   предложим  и кои са местата, които могат да посетят туристите във Видин, Враца и Монтана - това ще се опитаме да обобщим в "Посоките на делника". Засилен е интересът на туристи от страната вече към Видин, коментира Валя Александрова от Асоциацията на екскурзоводите в..

публикувано на 22.04.19 в 13:14

Кметът Венелин Атанасов: Арчар е не само с история, но и с бъдеще

Това каза в рубриката "Добро утро, кмете" кметът на село Арчар  Венелин Атанасов. Със своите 2 600 души, то е най-голямото в област Видин, както и двойно по- населено от общинския си център, Димово. Приемник е на античния град Рациария, възникнал още по времето на Римската империя. Основите му са положени още през II век, като постоянна станция на..

публикувано на 19.04.19 в 16:20

Грижим ли се за паметниците на културата в Северозапада

18 април е обявен от ЮНЕСКО за Международен ден за опазване на паметниците на културата. Денят е повод да се привлече общественото внимание във всички страни към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата. Дали в Северозапада се грижат добре..

публикувано на 18.04.19 в 15:15

Започва ли нов индустриален живот в Северозапада

От години, сякаш сме свикнали да чуваме, че регионът на Северозападна България има неизползван потенциал, който би могъл да го изведе от негативната европейска класация. Необходимо е да се насърчи предприемаческият дух и постепенно да се увеличават трудовите възнаграждения. Видин може да бъде логистичен център за интермодален транспорт, разположен..

публикувано на 17.04.19 в 12:12