Хиляди български деца учат родния език и история в чужбина. Сто от тях са в Нюрнберг, Германия, където българското училище наскоро отбеляза десет години. Започват с малко деца и в началото сами се финансират. Екатерина Антонова и Ани Ганчев са сред основателите на българското училище:
„В началото беше много трудно. Инициативата всъщност дойде от Мюнхен. Установих, че там има българско училище и се опитах да се свържа с тях, за да можем с обединени усилия да направим и тук нещо.“
„В началото бяха само в нашия приятелски кръг познати деца, които поканихме. Бяха много малко децата. Първо бяха 10-15 деца и така се започна-от една капка, с много голяма любов и мотивация.“
За трудностите, които преодоляват разказва председателят на управителния съвет на училище „Златен век“ Стела Иванова:
„Сами се организирахме, сами се издирвахме. Сами се назначавахме един другиго за преподаватели. Беше трудно. Имахме проблеми със сградата. Имахме проблеми с финансирането, с чуваемостта. С течение на времето един по един преодоляхме всичките. В момента училището ни има записани 96 деца, никога не е било по-голямо. Имаме десет паралелки от подготвителна група до 10 клас, десет преподаватели, квалифицирани кадри и се ползваме със скромна, но за нея сме много благодарни, помощ от българския данъкоплатец, който ни подкрепя във финансово отношение след една наша регистрация в Министерството на образованието и науката. Така че сме и финансово стабилни и можем да си позволим такива условия, такива такси, че действително родителите да не се плашат от тях и да дават децата си в българското училище.“
Разчитат на помощ от държавата, но и сами си помагат, казва Гергана Цветкова от управителния съвет на училището:
„Първите години трябваше да се самофинасираме и таксите бяха огромни. С постановление на №334 на нас ни падна голям камък от сърцето, защото можехме спокойно да се развием и да увеличаваме броя на децата и дейностите си. Това финансиране, то е само дофинансиране. Ние, разбира се, събираме такси и се финансираме също сами. На всеки празник има винаги дарения и всичко е добре дошло за училището.“
Занятията са всяка събота. Учат български език и литература, историята и географията на страна, но също и традициите и културата. Освен предметите от програмата учат традициите и фолклора. Имат и театрална група, разказват преподавателите.
Станислава Янева: „Децата идват с отворени сърца тук. Може да се каже, че всеки с желание научава нещо ново и след това се връща вкъщи, разказва, споделя.“
Ваня Фрьоли: „Голяма част от децата са привлечени от родолюбиви родители, ученолюбиви родители.“
Елена Илиева: „Идеята е да могат българските деца тук да не прекъсват връзката с родината, с историята. Малко кътче България в Нюрнберг.“
Някои децата, които посещават училището идват от България. Други са родени в Германия и в Нюрнберг започват да говорят и да пишат на български.
Ивета Николова: „Не забравям българския, уча българската история и ми е забавно да идвам тук в събота.“
Илина, на 11 години:“Живея горе-долу от две години и половина в Германия. Учим литература, български език, история. Любима тема ми е по история- Освобождението на България, а по български език всичко ми е интересно. От година и половина съм и в група за народни танци. “
Дана Георгиева: „Реших да ходя на българско училище тук, защото наистина ми липсва България и искам да продължа да уча български език.Най-много харесвам литературата, защото обичам да чета и да играя театър, а ние точно това правим.“
Ивана, студентка в Германия:“В българското училище научих много за историята и географията на България, които в германското училище не се преподават, също така намерих много приятели.“
Родителите, които преди десет години са изпращали децата си на училище, продължават да помагат.
Ваня Занев:“За мен беше много важно децата ми знаят майчиния език. На тях са им много интересни традициите в България. Тук те няма къде да ги видят.“
Петя Александрова- Еренрайх:“Аз съм сравнително от началото на основаването на училището. Тук моето дете се научи да пише и да чете на български.“
Два пъти повече деца очакват в училището през следващите десет години. Стела Иванова и Иво Стоилов, който е сред създателите на му, се надяват и след това да продължи да привлича българите.
„С нарастването на броя емигранти, които се заселват тук в Нюрнберг е нормално да се увеличи и броят на ученицете, което от една страна е хубаво за нас в българското училище, но не толкова за българската държава. Тя се обезлюдява“-казва Иво Стоилов, по чиято идея е името на училището.
Стела Иванова: „Действително имаме голяма общност- около 8 хиляди българи в градовете Нюрнберг, Фюрт и Ернланген и училището има голям потенциал като притегателна сила за техните деца. След като изминат тези първи, предстоящи 10-15 години, тогава проверката на времето ще покаже дали второто поколение ще предаде на първото езика. Ние правим всичко възможно да мотивираме децата да обичат езика си, да са свързани с родината си и да вградим в тях една любов, която се надявам те да предадат на своите деца.“
Някои от българските деца в Нюрнберг ще останат в Германия. Други може и да се върнат в страната ни. Всички те ще говорят езика, ще познават историята и традициите ни.
Повече по темата- чуйте в звуковия файл.
В навечерието сме на официалния старт на предизборната кампания, с която ще започне и обратното броене към 9 юни, когато ще гласуваме на националните и европейските избори. Как ще се отрази натрупаното недоверие в изборния процес, засилило се от честите избори, от още по-честите промени в Изборния кодекс и информационната война по машинно-хартиенния..
За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща..
На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..
Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..
Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..
Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички . Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..
България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа. Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон. В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост. Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..