За будителите зад граница (Видео)

Българското училище в Нюрнберг- пример за съвременни възрожденци

10
Снимка: Красимир Каменов

На първи ноември отбелязваме Деня на народните будители, един празник, който е изцяло български. Отдаваме почит на онези герои, които са създавали историята ни, писали са книгите, които учим и са обогатявали езика ни. На този ден обикновено обръщаме поглед към миналото, за да намерим там хората, на които да отдадем почит.  В "Посоките на делника" днес не поглеждаме в историята, а разказваме за примера на наши сънародници в чужбина, които помагат да се запази езикът ни извън границите на страната, да се знаят историята и традициите ни. Гостуваме на преподавателите и децата в българското училище в Нюрнберг, Германия "Златен век". Неговото начало е от преди десет години, създадено е с ентусиазма на възрожденците ни.  

Хиляди български деца учат родния език и история в чужбина. Сто от тях са в Нюрнберг, Германия, където българското училище наскоро отбеляза десет години. Започват с малко деца и в началото сами се финансират. Екатерина Антонова и Ани Ганчев са сред основателите на българското училище:

„В началото беше много трудно. Инициативата всъщност дойде от Мюнхен. Установих, че там има българско училище и се опитах да се свържа с тях, за да можем с обединени усилия да направим и тук нещо.“

„В началото бяха само в нашия приятелски кръг познати деца, които поканихме. Бяха много малко децата. Първо бяха 10-15 деца и така се започна-от една капка, с много голяма любов и мотивация.“

За трудностите, които преодоляват разказва председателят на управителния съвет на училище „Златен век“ Стела Иванова:

„Сами се организирахме, сами се издирвахме. Сами се назначавахме един другиго за преподаватели. Беше трудно. Имахме проблеми със сградата. Имахме проблеми с финансирането, с чуваемостта. С течение на времето един по един преодоляхме всичките. В момента училището ни има записани 96 деца, никога не е било по-голямо. Имаме десет паралелки от подготвителна група до 10 клас, десет преподаватели, квалифицирани кадри и се ползваме със скромна, но за нея сме много благодарни, помощ от българския данъкоплатец, който ни подкрепя във финансово отношение след една наша регистрация в Министерството на образованието и науката. Така че сме и финансово стабилни и можем да си позволим такива условия, такива такси, че действително родителите да не се плашат от тях и да дават децата си в българското училище.“

Разчитат на помощ от държавата, но и сами си помагат, казва Гергана Цветкова от управителния съвет на училището:

„Първите години трябваше да се самофинасираме и таксите бяха огромни. С постановление на №334 на нас ни падна голям камък от сърцето, защото можехме спокойно да се развием и да увеличаваме броя на децата и дейностите си. Това финансиране, то е само дофинансиране. Ние, разбира се, събираме такси и се финансираме също сами. На всеки празник има винаги дарения и всичко е добре дошло за училището.“

Занятията са всяка събота. Учат български език и литература, историята и географията на страна, но  също и традициите и културата. Освен предметите от програмата учат традициите и фолклора. Имат и театрална група, разказват преподавателите.

Станислава Янева: „Децата идват с отворени сърца тук. Може да се каже, че всеки с желание научава нещо ново и след това се връща вкъщи, разказва, споделя.“

Ваня Фрьоли: „Голяма част от децата са привлечени от родолюбиви родители, ученолюбиви родители.“

Елена Илиева: „Идеята е да могат българските деца тук да не прекъсват връзката с родината, с историята. Малко кътче България в Нюрнберг.“

Някои децата, които посещават училището идват от България. Други са родени в Германия и в Нюрнберг започват да говорят и да пишат на български.

Ивета Николова: „Не забравям българския, уча българската история и ми е забавно да идвам тук в събота.“

Илина, на 11 години:“Живея горе-долу от две години и половина в Германия. Учим литература, български език, история. Любима тема ми е по история- Освобождението на България, а по български език всичко ми е интересно. От година и половина съм и в група за народни танци. “

Дана Георгиева: „Реших да ходя на българско училище тук, защото наистина ми липсва България и искам да продължа да уча български език.Най-много харесвам литературата, защото обичам да чета и да играя театър, а ние точно това правим.“

Ивана, студентка в Германия:“В българското училище научих много за историята и географията на България, които в германското училище не се преподават, също така намерих много приятели.“

Родителите, които преди десет години са изпращали децата си на училище, продължават да помагат.

Ваня Занев:“За мен беше много важно децата ми знаят майчиния език. На тях са им много интересни традициите в България. Тук те няма къде да ги видят.“

Петя Александрова- Еренрайх:“Аз съм сравнително от началото на основаването на училището. Тук моето дете се научи да пише и да чете на български.“

Два пъти повече деца очакват в училището през следващите десет години. Стела Иванова и Иво Стоилов, който е сред създателите на му, се надяват и след това да продължи да привлича българите.

„С нарастването на броя емигранти, които се заселват тук в Нюрнберг е нормално да се увеличи и броят на ученицете, което от една страна е хубаво за нас в българското училище, но не толкова за българската държава. Тя се обезлюдява“-казва Иво Стоилов, по чиято идея е името на училището.

Стела Иванова: „Действително имаме голяма общност- около 8 хиляди българи в градовете Нюрнберг, Фюрт и Ернланген и училището има голям потенциал като притегателна сила за техните деца. След като изминат тези първи, предстоящи 10-15 години, тогава проверката на времето ще покаже дали второто поколение ще предаде на първото езика. Ние правим всичко възможно да мотивираме децата да обичат езика си, да са свързани с родината си и да вградим в тях една любов, която се надявам те да предадат на своите деца.“

Някои от българските деца в Нюрнберг ще останат в Германия.  Други може и да се върнат в страната ни. Всички те ще говорят езика, ще познават историята и традициите ни.


Повече по темата- чуйте в звуковия файл.



Галерия

Вижте още

Димово се бори с проблема с отпадъците си

Община Димово вече сама ще организира дейностите по събиране и извозване на отпадъците. Това стана след като изтече договорът с фирмата за тази дейност в края на 2018 година. И пак в края на годината стана ясно, че вероятно няма да бъде одобрен трансграничният проект, по който трябваше да бъде закупена сметосъбираща машина, контейнери и кофи. Това..

публикувано на 21.01.19 в 16:38

Кметът на Крушовица: Полицията се мярка в селото само заради отчета си

Един от основните проблеми във врачанското село Крушовица, обясни кметът Илия Илиевски: "Говореше се едно време: "Във всяко село - полицай". Няма такова нещо. Ще ви покажа каква стая сме дали на полицията, а те само слагат някакъв график и не го спазват. Оплакват се, че нямат хора. Ами, че кой да ви намери? Участък имаме един в Мизия, началниците му..

публикувано на 18.01.19 в 17:10

Учителската професия - проблеми и решения

  Атрактивна ли е учителската професия, кои са предимствата и недостатъците в работата на педагозите- това провери в проучване Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" и наскоро обобщи и представи резултатите. Проучването на тема "Учителската професия- проблеми и решения" бе направено от няколко  регионални структури в страната, и включваше въпроси..

публикувано на 17.01.19 в 14:26

Вносители на автомобили: Ще продължим да сме моргата на Европа за стари коли

През изминалата 2018 година страната ни е на последно място в Европейския съюз по брой на закупените нови коли, като те са едва 4 на 1 000 души.  В класацията непосредствено пред нас се нарежда Румъния с 6 нови автомобила на 1 000 души население, а лидер в подреждането е Люксембург с 86 нови коли на 1 000 души.  Най- продаваният автомобил у нас..

публикувано на 16.01.19 в 12:42

"Искайте и ще ви се даде..."- важи ли за общинските бюджети?

"Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори" , е написано в Библията. Дали това важи и за общинските бюджети? Отговорът потърсихме в "Посоките на делника". Бюджетите на общините се изработват от кметските администрации, подлагат се на обществено обсъждане, след това се разглеждат в постоянните комисии към Общинския..

публикувано на 15.01.19 в 13:17

Как във видинското село Арчар празнуват Банго Васил

От 2600 жители на село Арчар в община Димово 900 са ромите. Местните хора живеят в разбирателство, а най-големият проблем за малцинството е липсата на работа. "Уважаваме се, нямаме проблеми с ромите. В последно време много от хората се изселиха. Нямат работа никъде и няма с какво да се прехранват" , каза кметът на село Арчар Венелин Атанасов. От..

публикувано на 14.01.19 в 15:37