Можем ли да управляваме риска в стопанството

Добри добиви от царевица и слънчоглед, но сушата възпрепятства есенната сеитба

публикувано на 06.11.18 в 19:20

Снимка: Радио ВИДИН

''Земята, която ни храни''-06.11.18 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Климатът, променящата се околна среда и динамичните пазари са сред основните рискове в земеделското стопанство. Те бяха очертани на семинар "Управление на риска", който се проведе във Видин в края на миналата седмица. Кои са основните фактори и източници на риска и има ли начин той да бъде управляван и избягван?

"Един от важните рискови фактори в земеделието е времето. През последната година лятото беше много дъждовно-това постави на изпитание вашите способности и знания да се справите. Важен е и персоналният риск- здравето и кондицията са важен фактор, има и риск, свързан с работната ръка- той е съществен при наличие на култури, които изискват ръчна работа. Ежедневно се сблъскваме и с друг риск- пазарният риск, особено когато трябва да планираме- свързва се с цените на суровините и материалите, които се влагат... За вас са важни промените на цените, важен е и добивът- от него се формират приходите..." - каза лекторът- проф. д-р Димитър Николов от Института по пазарна икономика.

При управление на риска в стопанството от значение е и политическият фактор, както и ролята на правителството- с тях трябва да се съобразяват стопаните. Управлението на риска обаче не винаги означава да бъде елиминиран, по-скоро да бъдат намалени негативните последици, свързани с непредвидими фактори- такива са природните бедствия и пазарните промени. Според специалиста, най-непредвидими са климатичните рискове, които влияят върху земеделските дейности. Непредвидими са и някои болести по растения и животни. За преодоляването им ще помогне добрата стратегия, посочи проф. Николов.

"За да може да се управлява рискът в стопанството, той трябва да бъде прогнозиран. Основа за това е опитът на стопаните"- посочи проф.Николов и даде пример със сланите в началото на май- изкарването на зеленчуци на открито преди този период би било безсмислено.

Няколко са конкретните неща, които може да направи един стопанин в стопанството си, за да намали до минимум риска от дадено събитие- да избере ниско рискови дейности- такова е монокултурното земеделие, което намалява риска от производство на култури, които не са пазарно търсени. От значение е и географското разпределение на парцелите- добре е те да не са концентрирани на едно място. Диверсификацията също е метод за намаляване на риска- овощарите, например, могат да отглеждат и пчели в градините си.

"Важното е да е някаква различна дейност- земеделска или неземеделска- като селският туризъм- нещо, което да носи допълнителни доходи. Важни за маркетинга са предварителните договори за продукцията. За преодоляване на някои от пазарните рискове в отделното стопанство биха помогнали сдруженията или Групите производители - нещо, за което отдавна се говори, но у нас не е направено", посочи проф. Николов.

Според видинските земеделци за малките и средни производители много се говори, но малко се прави. А те имат нужда от подкрепа- и финансова, и логистична:

"Ако на дребните стопани се помогне с пазари, ще са по-спокойни....Ако субсидиите са по-високи, ще бъдем по-конкурентноспособни"- казаха стопаните, на което проф. Николов отговори, че не по-високите субсидии, а обединенията на производители биха им помогнали да оцелеят на пазара. Съветът му към начинаещите земеделски производители е:

"Повече информация и анализи преди да започне да произвежда, повече наука, за да бъде изборът в бъдеще достатъчно ефективен. Да се търси една дългосрочна цел, която да реализира. И още- да се търси връзката с пазара, потребителите и изискванията на потребителското търсене..."

Лесно ли е да си земеделец в Северозападна България, преодолими ли са трудностите и доколко зависят от самите земеделски стопани- в звуковия файл чуйте впечатленията на проф. Димитър Николов.

По-високи добиви от царевица и слънчоглед отчитат стопаните във Видинско. По всяка вероятност добитите количества ще компенсират загубите от ниските добиви на пшеницата. Близо тримесечната суша, обаче, възпрепятства сеитбата на есенници.

"Оформилата се суша в региона затрудни земеделските стопани по отношение на сеитбата. До този момент са засяти около 30 500 дка с рапица, около 381 000 дка с пшеница и 21 000 декара с ечемик. Има голяма опасност да се компрометира реколтата от рапица. В някои общини сеитбата не е приключила, а при благоприятни валежи ще се дозасее"- информира Таня Цолова- експерт в Областна дирекция "Земеделие":

От добрата агротехника, която прилагат земеделските стопани, до голяма степен зависят добивите, но има неща, които не зависят от стопаните. Едно от тези неща е времето, но скоро не се очаква дъжд със стопанско значение, каза Леночка Ангелова - директор на метеорологичната станция в Монтана- чуйте прогнозата за ноември.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Групите на производители- начин за намаляване на пазарния риск

Можем ли да управляваме риска в стопанството

Добри добиви от царевица и слънчоглед, но сушата възпрепятства есенната сеитба

БНР подкасти:

Галерия

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

„Музикална зона“: Сръбски песни с женски имена

За БНР

Радио Видин