Карамановден- празник на биволовъдите или не съвсем

Празник или не съвсем е днешният Карамановден за биволовъдната ферма в ломското село Сливата? Управител на фермата от ноември 2017 година е Анатоли Иванов, проблемите при него не са по-различни от проблемите на останалите животновъди.

Фермата е член на Асоциацията по биволовъдство и на националния генофонд. Отглеждат се 100 животни от породата българска мура. Анатоли Иванов недоумява как никой в държавата не прави нищо, за да се помогне на хората, които отглеждат породата, известна в цял свят. Недоумява и как няма механизъм, който да задължи преработвателите да изкупуват тази толкова ценна суровина- биволското мляко:

"Проблемите в сектора не са от година- две. Основният проблем е изкупуването на млякото- това е основната дейност на фермата. От 20 юли 2018 година нито един млекопреработвател не иска да изкупува млякото...Причините- скъпа суровина, внасят се евтини продукти от Полша и Румъния..."

21 са дойните животни във фермата, за тях се грижат трима души. Към момента млеконадоят от тях е 40-50 литра. С част от млякото се поят малачетата, а останалото се хвърля. В края на февруари се очаква фермата да се увеличи с най-малко 40 малки, а към средата и края на май млеконадоят достига между  4, 500 и 5000 литра мляко.

"Не мога да дам прогнози какво ще се случи...."- сподели Анатоли Иванов. Той е убеден, че държавата не прави нужното за защита на сектора, а европейските изисквания убиват родното животновъдство.

Престъпление е това богатство-биволското мляко да не се изкупува, а животновъдите да са принудени да го изхвърлят, смята и проф. Цонка Пеева:

"Според мен, тук трябва да се намеси и министерството на земеделието. На правителствено ниво да се реши въпросът с изкупуването на млякото, а преработвателите, които  имат големи мандри, да бъдат задължени да изкупуват не само кравето, но и биволското мляко. Друг вариант- там, където има повече биволи, да се направят млекосъбирателни пунктове, да се събира млякото от региона, и когато е по-голямо количество, ще предизвика интересът на преработвателите. Има варианти, но все още липсва инициативност- и от страна на местната власт, и от страна на развъдните организации... Като че ли все още липсва диалог между тях. Такъв трябва да има, за да се реши въпросът с отглеждането не само на биволите, но и на другите селскостопански животни, защото все още нашето животновъдство е далеч от това, което беше преди реформите."

Въпреки съпътстващите проблеми, от няколко години в бройките на отглежданите биволи се наблюдава ръст и засилен интерес, констатира проф. Пеева. Не са малко и фермите в Северозападна България. Според нея, за проблема с изкупуването на млякото, е необходима воля- и от държавата, и от самите животновъди:

"Общият брой на биволите от порода Българска мура към момента е 12 004, 8800 са дойните. През последните години има непрекъснат ежегоден ръст между 5 и 7 процента в поголовието на биволите. Наистина интересът към това животно е голям, защото субсидията, която получават фермерите, никак не е малка- между 800 и 1000 лева на глава. Най-големият проблем си остава изкупуването на млякото- особено в Северозападна България, където фермите са малки и няма мандри, които имат линия за биволско мляко."

Във Видинско се отглеждат около 70 животни в лични стопанства, във Врачанско биволовъдните ферми са най-много- 16, в Монтанско са 12. Всички те, обаче са с малък капацитет- от 20 до 25 животни. Единствените ферми с по около 100 животни са в Монтана и село Сливата. Това е и най-добрата ферма като генетичен материал- първите закупени животни са от племенното стадо в село Горна Росица.

"Най-добре е фермата да съществува, защото в селото има 100 % безработица. При нас постоянно заети са трима гледачи, а в активната кампания се наемат още 10. Отделно от това, трябва да си пазим това богатство... Не е нормално обаче, килограм биволско сирене в магазина да струва 17 лева. През зимата от 3,800 кг. мляко се прави килограм сирене. Не може да вложиш 4 лева и да го продаваш на 17 лева, това не е нормално. Не е нормално и това, което прочетох- че през 2017 година в продукти е преработено 4000 тона сухо мляко. При толкова много млекопроизводители... ето тук е проблемът и няма кой да помогне"- недоумява Анатоли Иванов.

Колкото до животните- те са топлолюбиви и влаголюбиви. През лятото голяма част от ежедневието им преминава във водоеми, където се чувстват добре. Наглед са спокойни животни, но само, докато не се наруши личното им пространство. И са чувствителни към всякакви промени- право да са около тях имат само хората, които се грижат за тях.