Ивелина Матева: С топли дрехи, червено вино и свинско месо оцеляваме през зимата в Палилула

13
Ивелина Матева, кмет на село Палилула
Снимка: Радио ВИДИН

В малкото монтанско село постоянно живеят около стотина души, предимно възрастни хора, чиито деца са се изселили или в големия град, или в чужбина. Главната му забележителност е жп линията Видин- София, която минава през селото и четири пъти дневно на малката му гара спира влак. Освен това, нищо друго необикновено не се случва тук - просто едно от многото села в Българския Северозапад.


И все пак, Палилула си има свой собствен облик и характер. Той се оформя на първо място от интересното му име, за което има няколко легенди. Едната от тях разказва как още по време на турското робство оттук минал бей и на влизане в селото решил да си запали лулата. Но докато успее да я разпали напълно, вече били стигнали края на селото. Беят възкликнал: "Какво малко село - колкото една пали лула!" И така останало и името му- Палилула. Друга интересна версия представя кметският му наместник, Ивелина Матева:


"Името идва от древността. Навремето, в долната част на селото, където сега е изворът, е имало езеро. Тук е бил царският път и когато керваните минавали за Рим или Константинопол, се отбивали да си почиват. Тук те палели лулите си и си почивали ..."


В селото няма магазин, няма постоянен лекар или аптека. Няма дори назначени по някоя от програмите за временна заетост към кметството. И все пак, тук също живеят хора със своите радости и болки:


"Занимавам се с животновъдство- гледам крави и кози. Млякото е на 45 стотинки, а един чувал трици- 9.50 лв. Но кой го интересува това? Вземеш някой лев, дадеш го за животните, каквото остане- за теб и това е. Такъв ми е животът... Засега съм безработна. Трудно е, защото, когато си на временна работа все имаш някакви надежди. Работиш обаче по програмите шест месеца и после няма накъде... Селото е спокойно и хубаво, но няма работа... Живея от 20 години в селото след пенсионирането ми в Монтана. По професия съм учителка. Селото ни е на много хубаво място- гора, река, но е трудно за живеене. Хората са работели повече в селското стопанство и пенсиите им сега са много ниски- около 200- 300 лева. Проблем е също, че нямаме магазин, сол дори нямаме откъде да си купим... Здравна помощ нямаме отникъде. Много ни е трудно, че лекарствата трябва да си купуваме от Монтана.  В Бойчиновци аптеката не работи със Здравната каса..."


Когато преди години дошла тук от Стара Загора, Ивелина Матева надали си е представяла как точно ще протече животът ѝ. Днес тя разчита единствено на себе си за решаването на проблемите:


"Сама си паля печката в кметството, сама чистя и снега отпред, на жп спирката, както и тази на училищния автобус. Когато мине снегоринът, остава сняг и с лопатата разчиствам след него, за да могат да минават колите. На самотноживеещите хора също правя пътеки до дървата и до тоалетните навън..."


Зимите тук са сурови, горските пожари през лятото са чести, а и река Ботуня плаши с наводнения. И за да не възникват нови проблеми, държи хората в селото да са готови за всякакви предизвикателства от природно или друго естество:

"Всяка година, при започването на зимния сезон, разяснявам на всички, че трябва да си купят свещи- поне 4 броя, два пакета ориз, леща, боб, най-малко 5 килограма брашно, хлебна сода и суха мая. Не се знае каква зима ще имаме и затова всяко семейство трябва да има хранителни запаси от първа необходимост поне за 3 дни. Също така им провеждам инструктажи за действие при земетресение, наводнение или химическа атака..."


И за да са готови да посрещнат предизвикателствата, в селото е създадена специална гасаческа група от доброволци:

"В нея участват мъже, жени, баби и дядовци. На всички съм направила тупалки- това са едни гуми с дървени дръжки, като мухоловките, но по-големи. Оставила съм ги на възлови места в селото. При възникването на пожар се обаждаме на телефон 112 и им даваме сведения докъде сме стигнали с гасенето му. Справяме се добре. Имаме график за това кой е с лопата и кой е с тупалка. Събирам ги със сирената или по телефона. След като свърши пожарът, отиваме до магазина, купуваме една каса бира, купуваме салам и месце за скарата, сядаме на центъра на селото до чешмата и така се отблагодарявам за помощта. Тези хора няма да бъдат в доброволния отряд, ако ти нямаш нужното отношение към тях. Всичко е диалог. Трябва да намериш начина да говориш и с възрастния, и с младия..."  


Нашата работа тук не е само административна, а преди всичко- реална полза за хората, допълва кметският наместник. И може би и заради това, в селото все по-често се връщат и млади хора- едни от съседните градове, други чак от София, в къщите на своите предци...

 

Целите интервюта и подробности за живота в Палилула, можете да чуете в звуковия файл.


Вижте още

Как средата определя мисленето на младите хора

Икономическата криза в началото на века предизвика сътресения във всички аспекти на живота и се отрази върху съдбата и житейските перспективи на много хора. Последиците от кризата рефлектираха болезнено върху младите хора, като ги изправиха пред нови предизвикателства и неволи. Увеличи се рискa от отпадане от училище, появи се дългосрочна..

публикувано на 24.04.19 в 11:41

Време за равносметка и обещания

Точно месец остава до изборите за членове на Европейски парламент . От четвъртък, 23 май, до неделя, 26 май, стотици милиони граждани на Евросъюза ще изберат новите евродепутати. Изборите у нас ще бъдат на 26 май, а предизборната кампания официално стартира на Разпети петък. Така че е време за равносметка и обещания. Какво свършиха българските..

публикувано на 23.04.19 в 12:15

Какво предлага на туристите Северозападът

Повече туристи идват в Северозапада. Какво можем да им   предложим  и кои са местата, които могат да посетят туристите във Видин, Враца и Монтана - това ще се опитаме да обобщим в "Посоките на делника". Засилен е интересът на туристи от страната вече към Видин, коментира Валя Александрова от Асоциацията на екскурзоводите в..

публикувано на 22.04.19 в 13:14

Кметът Венелин Атанасов: Арчар е не само с история, но и с бъдеще

Това каза в рубриката "Добро утро, кмете" кметът на село Арчар  Венелин Атанасов. Със своите 2 600 души, то е най-голямото в област Видин, както и двойно по- населено от общинския си център, Димово. Приемник е на античния град Рациария, възникнал още по времето на Римската империя. Основите му са положени още през II век, като постоянна станция на..

публикувано на 19.04.19 в 16:20

Грижим ли се за паметниците на културата в Северозапада

18 април е обявен от ЮНЕСКО за Международен ден за опазване на паметниците на културата. Денят е повод да се привлече общественото внимание във всички страни към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата. Дали в Северозапада се грижат добре..

публикувано на 18.04.19 в 15:15

Започва ли нов индустриален живот в Северозапада

От години, сякаш сме свикнали да чуваме, че регионът на Северозападна България има неизползван потенциал, който би могъл да го изведе от негативната европейска класация. Необходимо е да се насърчи предприемаческият дух и постепенно да се увеличават трудовите възнаграждения. Видин може да бъде логистичен център за интермодален транспорт, разположен..

публикувано на 17.04.19 в 12:12

За какво ни е култура?!

"Театрите не са заведения, в които се печелят пари... Целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра" , е казал бележитият български поет Пенчо Славейков, който точно преди 100 години е бил директор на Народния театър "Иван Вазов". Днес редица български трупи залагат на..

публикувано на 16.04.19 в 14:46