Кога ще видим светлината и в нашия тунел?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Цветан Цветков, началник на отдел ''Статистически изследвания''- Видин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Анкета с видинчани

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

80% от домакинствата в България нямат нужните средства за нормален живот, това сочат данни на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. С тези пари се покриват ежедневните разходи за храна, поддържане на жилище, здравеопазване и образование, както и транспорт и почивка. Според статистиката 78.5% от домакинствата в страната живеят с общ доход на човек под необходимите средства за издръжка. 30.5 на сто са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства (до 297 лева), или това прави близо 2 милиона и 200 хиляди души.

71% от българите получават заплати под жизнения минимум. Изследването сочи, че за нормален начин на живот на един човек са необходими 581,31 лева. Според данните на КНСБ 27% от работещите домакинства получават доходи, по-ниски от линията на бедността, която е 314 лева, а останалите 45% са между линията на бедността и минималната издръжка. 

В икономически речник четем срещу понятието "жизнено равнище" следното: бла­го­със­то­я­ни­е­то на да­ден на­род, кла­са или др. со­ци­а­л­на гру­па и сте­пен­та на раз­ви­тие и на за­до­во­ля­ва­не на ма­те­ри­а­л­ни­те и ду­хов­ни­те нуж­ди на да­ден на­род, кла­са и пр. 

Защо жизненото равнище в нашата държава е в такова състояние? Думата "окаяно" в случая би била комплимент. Нека върнем лентата малко назад, за да се опитаме да получим отговор на въпроса, как стигнахме дъното.

 Жизненото равнище в България е най-ниското в цяла Европа. Този факт е добре известен - по света и у нас, знаят го управляващи, народ, синдикати, партии и кой ли още не. От падането на тоталитарния режим и въвеждането на пазарната икономика бавно минава ден след ден, а различните управляващи през последните почти 30 години се опитват с променлив успех да увеличат доходите на българите, което би подобрило и тяхното качество на живот. Защитавани бяха различни идеологии, различни икономически убеждения. Неолибералната теза е, че всеки получава колкото е изработил. Партии пък са на мнение, че хората трябва да бъдат подпомогнати с публични средства. 

"Причината никога не е една. Поради много неща се получава така в днешни дни. Първо да се присетим, че се смени системата, а много хора са били в онази система, с онези други възгледи, тогава и възпитанието беше друго. Хората си мислят, че някой друг трябва да им осигури нещо. Обстановката е такава, че всеки трябва да вземе живота си в ръце. Ако се трудиш, ще си по-добре. Аз съм на 79 години, но работя още за удоволствие. Докарвам си 3 хиляди лева доходи. Да, за това, което съм дал, получавам малка пенсия", казва наш съгражданин, който се е пенсионирал, но продължава да работи, а друг добави, че "системата е виновна, няма управление на държавата и парите, нагоре няма да изплуваме". С умиление пенсионирана жена се сеща за отминали години: 

Да се вдигнат заплатите призовават част от анкетираните видинчани, защото "хората негодуват, а за да живеем нормално във Видин, трябва да взимаме 1200 лева..."

"Над 1000 лева минимум, това е ситуацията, а не всеки да говори колко сме западнали, бедни и никакви", възмутен е друг.  

"Хората имат все по-големи надежди, всичко става по-скъпо. За да участваш в ситуацията, трябва да имаш възможности", посочи млад човек. Други не пропуснаха да подсетят, че Северозападът е "най-бедният регион".

"Тези индикатори проследяват напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. През 2017 година линията на бедност общо за страната е 351.08 лева средномесечно. Под тази линия за бедност са били 1 665 000 лица, т.е. 24 % от населението на страната. В сравнение с предходната година, линията на бедност нараства с почти 14%. Относителният дял на бедното население също нараства - с 0.8 %. Линията на бедност се увеличава с доста голям процент. Относителният дял също нараства. Данните за 2017 година показват, че ако в доходите на домакинствата се включват доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност се повишава до 29.2 %. Ако се изключат пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства до 44.8 %", обобщава началникът на отдел "Статистически изследвания"- Видин Цветан Цветков.

Неравенството в разпределението на доходите се измерва с показател, представящ съотношение между доходите на 20-те процента най-богати домакинства и 80-те процента най-бедни.

"Средно за Европейския съюз този коефициент е 5.2, а в България - 7.7 - т.е. най-висок в целия Европейски съюз. Това говори достатъчно само по себе си", каза още Цветан Цветков.

"Аз не знам как ще живея, но добре си знам как съм живял. Роден съм аз с подрязани криле и напразно съм мечтал" - думи, стигнали до нас през 1991 година от крилатата песен на Подуене блус бенд. В днешно време по-често се случва да преживяваме, отколкото да живеем. Усилието на институции като КНСБ и НСИ да информират обществеността за тежката ситуация, в която се намира България, си остава често глас в пустиня - данните са пред нас, но конкретни действия за онова, което се нарича прогрес, не виждаме. 

"Извън Европа и света, докога ще живеем така", се пее още в песента на Подуене блус бенд...