Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви трябва да са нашите евродепутати

Снимка: europarl.europa.eu

Между 23 и 26 май стотици милиони избиратели ще гласуват за нов Европейски парламент. За пръв път от 1983 г. насам, 68% от гражданите са убедени, че страната им е извлякла ползи от членството си в ЕС, сочи проучване на Евробарометър, публикувано година преди вота. Сега, малко повече от два месеца до изборите, в Радио ВИДИН потърсихме отговори на въпросите:

 

Стигат ли до българите думите и делата на нашите евродепутати? Какви трябва да са следващите?


Темата коментират социалният антрополог доцент доктор Харалан Александров  и политическият анализатор Георги Харизанов.


Няма достатъчно разбиране за ролята на евродепутатите, а това е и една от причините изборите за Европейски парламент да са по-малко популярни, смята доцент доктор Харалан Александров. Според него е сложно евроизборите да бъдат разбрани в национален контекст, а дали българските евродепутати отговарят на очакванията на електората, е трудно да се определи:


"Според мен електоратът има много малко разбиране за функцията и ролята на евродепутатите и е много трудно да кажем дали отговарят, или не. По-скоро хората се ориентират, по мои впечатления, от това дали им е симпатичен, или не определен евродепутат и пренасят динамиката на вътрешнополитическите отношения- начина, по който гласуват за депутати в българския парламент към Европейския парламент. Това е една от причините да са малко популярни европейските избори. Тук стигаме до голямата дилема- дали трябва евродепутат да бъде експерт, който да разбира и да функционира в една много сложна система, каквато е представителството на толкова различни общности в Европейския парламент и до колко е негово задължение да обяснява на хората от своята страна. Според мен, колкото по-сложна става системата на представителството, респективно европейските политики, които, както знаем са продукт на много взаимодействия между много различни институции, толкова по-наложително става евродепутатите да поемат допълнителната роля на посредници- на хората, които да служат като трансмисия между специфични национални общности и представителното тяло, наречено Европейски парламент. Това е роля, която е много трудна, защото комплексността на политиките, сложността на взимане на решение, много са тежките процедури, през които се преминава… На практика е невъзможно да очакваме, и нереалистично, и несправедливо, разбира се, да очакваме от обикновените хора да разбират цялата тази сложност и трябва просто да приемем, че те трябва да се доверят на совите представители и да приемат, че те ще са добронамерени и ще се опитат да защитават техния интерес по най-добрия възможен начин."


Според Георги Харизанов от Института за дясна политика резултатите от работата на българските евродепутати в Европейския парламент са видими. Допълва, че оценката е обективна, а не емоционална:


Снимка: ЕПА/БГНЕС"Бихме могли да имаме по-високи изисквания за това, което се прави в Европейския парламент, т.е. за това делата на хората, които са там да стигат и да бъдат обяснени на българските граждани, на българското общество. В мандата на този Европейски парламент се случиха няколко изключително важни за България неща, които са постижение за българските евродепутати. Последното от тях беше за отпадането на нереално и непропорционално високите банкови такси за преводи към и от чужбина за българските банки, което беше постижение на г-жа Ева Майдел. Така че конкретни постижения за българския интерес този Европарламент има. Признаването на българско малцинство в Албания е такъв изключително важен момент, освен това българското малцинство в Косово, битката с пакета "Мобилност"- една безумна регулация, която щеше да унищожи българския транспортен сектор. Така че конкретни постижения българските евродепутати имат. Договарянето на новата финансова рамка от страна на евродепутата Андрей Новаков е такова конкретно постижение. През следващия програмен период над 18 милиарда ще влязат в българската икономика от европейските фондове.


Разбира се, винаги може да сме по-взискателни към това как се информира обществото какво правят неговите представители в Европарламента и как всъщност заслужават заплатите, които в крайна сметка идват от нашите данъци."


Генади Вельов провери какво мислят видинчани по темата дали стигат до българите думите и делата на нашите евродепутати и какви трябва да са следващите:


"Коват законите на Европа... Би трябвало първо да защитават националните интереси на България, на своята държава, за които са пратени там... Трябва преди всичко да са българи по сърце, по душа, да са образовани, задължително да знае езици."


За профила на желания евродепутат говори Георги Харизанов от Института за дясна политика:


"Това е човек, който е повече патриот, отколкото глобалист. Това е човек, който е повече националист, отколкото федералист консервативен, отколкото либерален от гледна точка на това да помни и да пропагандира, и да се гордее с това от коя държава е- какви са неговите култура, традиции, ценности, с какво той допринася за европейското културно богатство, откъде идва, какви са корените му и да се гордее с тези корени, а не както е изключително модерно напоследък те да бъдат осмивани."


За да са успешни нашите представители в Европейския парламент трябва да имат умения поне в едно от полетата на секторните политики, смята социалният антрополог доцент д-р Харалан Александров. Същевременно трябва и да поддържат връзка с хората, които са ги избрали, смята доцент Александров:


"Това е много трудно да бъде директно подкрепено, защото хората в България харесват или не харесват определени идеологии, определени политически послания и определени индивиди. Така да се каже, един успешен евродепутат трябва да функционира в два паралелни режима. Единият е режимът на самия Европарламент, който той трябва да изучи и да навлезе в него. Това отнема една, две години. Същевременно трябва да остане във връзка с хората, които са го избрали и да може да им обяснява, какво аджеба прави там."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40

Северозападна България с трайно присъствие на туристическата карта

Седемнадесет проекта са одобрени за финансиране в конкурса "Развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав" на Фондация "Америка за България". Финансирането на всички тях е за 1 312 000 лева. Средствата ще подкрепят развитието на туристически продукти и услуги в регионите с цел да удължат престоя на посетителите. Над 150..

публикувано на 15.04.24 в 15:38
Цветан Ценков, кмет на община Видин

Цветан Ценков: С булевард "Панония" се случва това, което се случва и в държавата (видео)

До края на април се очаква да завърши ремонтът на първото платно на бул. "Панония" във Видин . Следващата седмица Народното събрание трябва да гласува окончателно останалите 3,5 млн. лева за завършването на проекта. Това обясни в "Посоките на делника" кметът на Община Видин д-р Цветан Ценков в отговор на въпроса "Какво се случва с бул...

публикувано на 12.04.24 в 13:03
Марая Цветкова

Марая Цветкова: Превърнахме демокрацията ни в елитарно хоби за глупаци

Кабинетът "Главчев" положи клетва и встъпи официално в длъжност, с което 103-тото правителство в историята на България е факт.  Президентът Румен Радев насрочи за 9 юни националните и европейските парламентарни избори.  Кои са причините, поради които отново ще се отправим към урните?  Може ли предизборната кампания да предложи решения, а не битовизми..

публикувано на 11.04.24 в 10:00