Валентина Ангелова - усещане за дух български

6
Валя Ангелова
Снимка: Радио Видин


В това издание на "Калейдоскоп" ще ви отведем в  близкото до Мездра село Камено поле. Отиваме на гости на една голяма Българка. Това е Валентина Цветкова Ангелова. Посреща ни като скъпи гости с топла питка със сол и мед, кани ни да седнем на чардака, от който се разкрива невероятна гледка към нейния двор, пълен с уханни цветя - лалета, зюмбюли, цъфнали плодни дръвчета. Самата тя се е облекла с българска носия и се е закичила с китка. Та нали ще си говорим за рода ѝ, за къщата, за българското. Компания ни правят и две котки и едно куче. Намираме се в стара българска къща, построена от дядо ѝ  през 1900 година. В коридора Валя е окачила стари фотографии на рода си и винаги, когато минава край тях им отдава своята почит и уважение. Както казва самата тя, "Усещам духа на къщата". 
 
Валентина Цветкова Ангелова е родена на 1 февруари 1956 година във Враца. От шестмесечно бебе до петата си година е отглеждана от баба си и дядо си в голямата фамилна къща в село Камено поле. Основното си образование получава във Враца в училище "Христо Ботев". Завършва първия випуск на френската гимназия през 1970 година. Приета е право в Софийския университет. След като завършва висшето си образование започва работа като адвокат в родния си град. Мести се да живее и работи в София, там се явява на конкурс в Министерство на външните работи и е избрана в екипа  представителството на България при ООН в Ню Йорк. Като юрист е назначена да отговаря за шести комитет, занимаващ се най-вече с юридическите въпроси. Продължава да работи като наблюдател по правата на човека във Висшия комисариат по правата на човек в Хаити. Следват четири години работа в прокуратурата на Международния трибунал против геноцида в Руанда. Тя е първата жена - българка, която е работила в прокуратурата в Международния съд, създаден преди създаването на съда за Югославия, който се занимава с международните престъпления, извършени в Руанда. Продължава да работи като юридически съветник във Висшия комисариат за бежанците, което е последната ѝ работа. Последните 15 години живее в Женева, с позиция началник отдел "Договорен".През 2000 г. заминава за Грузия, където работи 3 години. По линията на Ротари клуб организира средства за българската общност там. В Ню Йорк работи като дипломат, представител на България в шести комитет и осъществява връзки с българската диаспора. Говори шест езика - английски, френски, испански, руски, арабски, креолски.

И така днес разговаряме с тази българка, която има глобално мислене и всеобхватно виждане за живота, просто защото работата ѝ я е водила в различни части на света като доброволец в ООН и която се е сблъсквала с големи хуманитарни кризи и проблеми. През целия си живот тя не е спирала да мисли за България, да популяризира историята и културата на страната ни, да бъде лицето на България. Това е Валя Ангелова, завърнала се в родното Камено поле и живееща за България и чрез България.

"Това, което ми е дадено през първите ми години от живота като характер, като знания, като български дух съм го носила през цялото време и в чужбина и това ме е крепяло. Защото един човек, за да може да просперира, трябва да има най-напред здрава и стабилна почва под краката си. Имала съм едно много хубаво и щастливо детство."

В Руанда Валя Ангелова прекарва четири години от живота си от 1996 до 2000 година  и там също популяризира българското и родината си България.

"Международният съд имаше  задачата и мандата  да се занимава с ръководителите на геноцида, затова защото огромен беше броят на участниците в този геноцид. Занимавахме се с разследване, с доказване на всички престъпления, които са извършвани. Аз съм работила по  най-главния казус, това е идеологът на геноцида - Фердинанд Наймана. Изпратихме на съд всички журналисти, които инициираха гражданите да убиват тутси, едно от племената в Руанда. Работата ми беше изключително интересна и ми предостави такъв опит, какъвто никъде на друго място не би могъл да се получи."  


Нейното детство тръгва от  Камено поле, оттук е родът ѝ, тук е старата фамилна къща, която Валя през 2014 година реставрира с много усилия. За нея родовата памет е много ценна и затова тя я съхранява и предава на сина си. Прави това по различни начини, но най-вече със своя личен пример, със своите действия.

"Родовата памет е задача на цялото семейство, за това са допринесли главно баба ми и дядо ми, майка ми и баща ми. И аз се опитвам да предам това на сина ми и мисля, че с голяма доза успех, защото на нас ни е мило да се връщаме  в Камено поле. Тази къща съм я реставрирала през 2014 година, тук са живели пет поколения. Можете ли да си представите - аз чувствам духа, когато вляза в тази къща на всички прадядовци и баби, които са живели тука. Прадядо ми Цветко Ангелов познавам лично. Татко е написал историята на семейството, родословното дърво, той беше двигателят. Моят прадядо донася една риза, когато е бил в 35 Бдински  полк, той донесъл тази риза с този пошив. Той бил толкова интересен, че всички моми в селото са я пошили. И друг пошив в Камено поле няма и той се казва  Суйовският пошив се казва, защото Суйовци е фамилията на  моя дядо. Това, което ме прави горда и задължава да се пази традицията да се продължава българското е и фактът,  че като разглеждам живота на моите две фамилии, виждам, че това са били хора с голям морал, доста напреднали за онези времена и в мислене и в действия. И това ни е предадено и затова се връщам към тази земя и продължавам издирванията за тази фамилия."


Работата в ООН  ѝ дава безценен опит и знания. Тя е свидетел на положителна промяна в страни като Грузия, където с общи усилия страната се възстановява и прогресира.

"Проблемите имат решение, ако всички обединим усилията си - и международни организации и гражданите, и държавата, затова защото гражданите са държавата, това трябва да се разбере. В други страни бих се върнала, за да продължа работата и да помогна с каквото мога, но е обезкуражаващо, когато се вижда, че толкова много усилия, хората работят на терен толкова добре, толкова  всеотдайно, там сме  24 часа всеки 7 дена и когато те викнат, ти си готов и трябва да тръгваш с желание да помогнеш. Понякога ми се струва, че международните организации са безсилни, това е като една бездънна яма, в която наливаме средства и труд . Има резултати, но може би ние като хуманитарни работници бихме искали те да са много по-големи и нашите очаквания са по-големи като имаме предвид усилията и средствата, които сме хвърлили. Защото това е нещо огромно! И няма нищо по-хубаво да работиш да работиш само за тази идея, за този мандат да помагаш на някой, защото за това си подписал трудовия си договор без значение от коя държава идваш. И това е едно спокойствие за изпълнен дълг и за нещо, което ти си искала, постигнала си го. Да, ООН ми е дало много - и знания, и поглед върху света и върху хората, а това дава възможност да отвориш очите и да разбереш много неща. Липсата на информация води до заблуждение, води до неправилни изводи."


 За България днес и разбирането на българите за живота и за света тя смята:

"Българите прекалено много са фиксирани върху Европейския съюз, за тях ООН е много далечно,  много малко от тях знаят, че съществува ООН и в какво е нейната същност. Не се знае и за стотиците българи, които работят в международни организации и дават облика на тази държава. Аз съм оптимистично настроена. Защо, защото животът е такъв какъвто ние си го направим. Ако чакаме да ни го направи някой друг - няма да стане."

 

Това е  Валентина Цветкова Ангелова. Истинска Българка, тръгнала от северозападното  село Камено поле, за да стигне до далечните краища на света, където да помага на страдащи и нуждаещи се хора като хуманитарен работник.  И през тези над 30 години не е спирала да мисли за България, да популяризира историята и културата на страната ни. Днес тя продължава мисията си на човек, работещ за благото на хората в родината си.
На всички нас тя ни пожелава да се върнем към историята на фамилията си, да я възстановим, за да се учим от нея и  да я съхраним за поколенията

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

Галерия

Вижте още

Странната и неразбираема молба на гадаринските жители

В Петата неделя след Петдесетница, Христос изцелява двама обладани от бесове човеци. Той им дава свобода и радост, като чрез това ги предлага като пример на самите нас за сила Божия, промисъл и съвършенство. "И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинскa, срещнаха Го двама, хванати от бяс..." (Мат...

публикувано на 21.07.19 в 08:00

"Лейди Гергана" - историята на една видинчанка

Днес ви срещаме с авторката на емблематичната, диалектна северозапазна книга " Лейди Гергана " - Цветелина Цветкова от Видин. Историята на Цвети става известна, чрез литературната инициатива "Пощенска кутия за приказки" . Пощенска кутия за приказки е за любители на късия разказ, които изпращат писма по зададена тема. Десет от историите се..

публикувано на 19.07.19 в 17:55

Фестивалът на изкуствата "The Вridge" събра във Видин над 300 млади хора

За тях са организирани повече от 20 работилници по кино, музикални, инструменти, театър, танци, предприемачество, архитектура.   В продължение на седмица, от  13 юли те се обучават под ръководството на други млади хора, които искат да предадат своя опит. Фестивалът е мост между младите хора, които участват и между поколенията, казват организаторът..

публикувано на 19.07.19 в 17:00

Странен сън кара жител на Драганица да съгради изгорения Клисурски манастир

Кметът на село Черкаски Валери Тодоров се интересува от историята на своя род и от историята на село Черкаски. Постепенно, стъпка по стъпка, успява да открие   забравени  и непознати истории за живота и делата  на неговите дядо и прадядо. Валери Тодоров  е правнук на Димитър Първанов Тропалеца, който спасява своите съселяни от страшно клане..

публикувано на 19.07.19 в 15:20

Владимир Цветков- за риболова и чувството да държиш четка в ръка

Днес в " Думата имат старейшините " ви представяме Владимир Цветков- ръководител на риболовния клуб към ловно- рибарското дружество в Монтана, един от инициаторите на училището по риболов "Синьо лято". Владимир Цветков е роден в село Славотин, община Монтана. Живял е там до 6 клас. След това се мести да живее в град Монтана. На малко по- късен етап..

публикувано на 18.07.19 в 17:00

Плащаме по- скъпо за родните мачове по телевизията

Цената на платените пакети за спортните канали, излъчващи мачовете от българското футболно първенство бе увеличена с 1 лев от 1 юли. Услугата вече струва 7.99 лева, а каналите са част от българска медийна и технологична компания, придобита от Кирил Домусчиев. До края на договора за телевизионните права за българското футболно първенство остават..

публикувано на 18.07.19 в 15:00

В "Музикална зона" на 18 юли 2019 слушаме Сабине Майер

Тя е германска виртуозна кларинетистка, чиято кариера стартира в Симфоничния оркестър на Баварското радио. След това свири в Берлинска филхармония,   където предизвиква скандал, тай като е една от първите жени, назначени в оркестъра. Поради несъвместимост с останалите музиканти напуска, за да започне нейната солова кариера. Камерната музика..

публикувано на 18.07.19 в 09:00