Валентина Ангелова - усещане за дух български

6
Валя Ангелова
Снимка: Радио Видин


В това издание на "Калейдоскоп" ще ви отведем в  близкото до Мездра село Камено поле. Отиваме на гости на една голяма Българка. Това е Валентина Цветкова Ангелова. Посреща ни като скъпи гости с топла питка със сол и мед, кани ни да седнем на чардака, от който се разкрива невероятна гледка към нейния двор, пълен с уханни цветя - лалета, зюмбюли, цъфнали плодни дръвчета. Самата тя се е облекла с българска носия и се е закичила с китка. Та нали ще си говорим за рода ѝ, за къщата, за българското. Компания ни правят и две котки и едно куче. Намираме се в стара българска къща, построена от дядо ѝ  през 1900 година. В коридора Валя е окачила стари фотографии на рода си и винаги, когато минава край тях им отдава своята почит и уважение. Както казва самата тя, "Усещам духа на къщата". 
 
Валентина Цветкова Ангелова е родена на 1 февруари 1956 година във Враца. От шестмесечно бебе до петата си година е отглеждана от баба си и дядо си в голямата фамилна къща в село Камено поле. Основното си образование получава във Враца в училище "Христо Ботев". Завършва първия випуск на френската гимназия през 1970 година. Приета е право в Софийския университет. След като завършва висшето си образование започва работа като адвокат в родния си град. Мести се да живее и работи в София, там се явява на конкурс в Министерство на външните работи и е избрана в екипа  представителството на България при ООН в Ню Йорк. Като юрист е назначена да отговаря за шести комитет, занимаващ се най-вече с юридическите въпроси. Продължава да работи като наблюдател по правата на човека във Висшия комисариат по правата на човек в Хаити. Следват четири години работа в прокуратурата на Международния трибунал против геноцида в Руанда. Тя е първата жена - българка, която е работила в прокуратурата в Международния съд, създаден преди създаването на съда за Югославия, който се занимава с международните престъпления, извършени в Руанда. Продължава да работи като юридически съветник във Висшия комисариат за бежанците, което е последната ѝ работа. Последните 15 години живее в Женева, с позиция началник отдел "Договорен".През 2000 г. заминава за Грузия, където работи 3 години. По линията на Ротари клуб организира средства за българската общност там. В Ню Йорк работи като дипломат, представител на България в шести комитет и осъществява връзки с българската диаспора. Говори шест езика - английски, френски, испански, руски, арабски, креолски.

И така днес разговаряме с тази българка, която има глобално мислене и всеобхватно виждане за живота, просто защото работата ѝ я е водила в различни части на света като доброволец в ООН и която се е сблъсквала с големи хуманитарни кризи и проблеми. През целия си живот тя не е спирала да мисли за България, да популяризира историята и културата на страната ни, да бъде лицето на България. Това е Валя Ангелова, завърнала се в родното Камено поле и живееща за България и чрез България.

"Това, което ми е дадено през първите ми години от живота като характер, като знания, като български дух съм го носила през цялото време и в чужбина и това ме е крепяло. Защото един човек, за да може да просперира, трябва да има най-напред здрава и стабилна почва под краката си. Имала съм едно много хубаво и щастливо детство."

В Руанда Валя Ангелова прекарва четири години от живота си от 1996 до 2000 година  и там също популяризира българското и родината си България.

"Международният съд имаше  задачата и мандата  да се занимава с ръководителите на геноцида, затова защото огромен беше броят на участниците в този геноцид. Занимавахме се с разследване, с доказване на всички престъпления, които са извършвани. Аз съм работила по  най-главния казус, това е идеологът на геноцида - Фердинанд Наймана. Изпратихме на съд всички журналисти, които инициираха гражданите да убиват тутси, едно от племената в Руанда. Работата ми беше изключително интересна и ми предостави такъв опит, какъвто никъде на друго място не би могъл да се получи."  


Нейното детство тръгва от  Камено поле, оттук е родът ѝ, тук е старата фамилна къща, която Валя през 2014 година реставрира с много усилия. За нея родовата памет е много ценна и затова тя я съхранява и предава на сина си. Прави това по различни начини, но най-вече със своя личен пример, със своите действия.

"Родовата памет е задача на цялото семейство, за това са допринесли главно баба ми и дядо ми, майка ми и баща ми. И аз се опитвам да предам това на сина ми и мисля, че с голяма доза успех, защото на нас ни е мило да се връщаме  в Камено поле. Тази къща съм я реставрирала през 2014 година, тук са живели пет поколения. Можете ли да си представите - аз чувствам духа, когато вляза в тази къща на всички прадядовци и баби, които са живели тука. Прадядо ми Цветко Ангелов познавам лично. Татко е написал историята на семейството, родословното дърво, той беше двигателят. Моят прадядо донася една риза, когато е бил в 35 Бдински  полк, той донесъл тази риза с този пошив. Той бил толкова интересен, че всички моми в селото са я пошили. И друг пошив в Камено поле няма и той се казва  Суйовският пошив се казва, защото Суйовци е фамилията на  моя дядо. Това, което ме прави горда и задължава да се пази традицията да се продължава българското е и фактът,  че като разглеждам живота на моите две фамилии, виждам, че това са били хора с голям морал, доста напреднали за онези времена и в мислене и в действия. И това ни е предадено и затова се връщам към тази земя и продължавам издирванията за тази фамилия."


Работата в ООН  ѝ дава безценен опит и знания. Тя е свидетел на положителна промяна в страни като Грузия, където с общи усилия страната се възстановява и прогресира.

"Проблемите имат решение, ако всички обединим усилията си - и международни организации и гражданите, и държавата, затова защото гражданите са държавата, това трябва да се разбере. В други страни бих се върнала, за да продължа работата и да помогна с каквото мога, но е обезкуражаващо, когато се вижда, че толкова много усилия, хората работят на терен толкова добре, толкова  всеотдайно, там сме  24 часа всеки 7 дена и когато те викнат, ти си готов и трябва да тръгваш с желание да помогнеш. Понякога ми се струва, че международните организации са безсилни, това е като една бездънна яма, в която наливаме средства и труд . Има резултати, но може би ние като хуманитарни работници бихме искали те да са много по-големи и нашите очаквания са по-големи като имаме предвид усилията и средствата, които сме хвърлили. Защото това е нещо огромно! И няма нищо по-хубаво да работиш да работиш само за тази идея, за този мандат да помагаш на някой, защото за това си подписал трудовия си договор без значение от коя държава идваш. И това е едно спокойствие за изпълнен дълг и за нещо, което ти си искала, постигнала си го. Да, ООН ми е дало много - и знания, и поглед върху света и върху хората, а това дава възможност да отвориш очите и да разбереш много неща. Липсата на информация води до заблуждение, води до неправилни изводи."


 За България днес и разбирането на българите за живота и за света тя смята:

"Българите прекалено много са фиксирани върху Европейския съюз, за тях ООН е много далечно,  много малко от тях знаят, че съществува ООН и в какво е нейната същност. Не се знае и за стотиците българи, които работят в международни организации и дават облика на тази държава. Аз съм оптимистично настроена. Защо, защото животът е такъв какъвто ние си го направим. Ако чакаме да ни го направи някой друг - няма да стане."

 

Това е  Валентина Цветкова Ангелова. Истинска Българка, тръгнала от северозападното  село Камено поле, за да стигне до далечните краища на света, където да помага на страдащи и нуждаещи се хора като хуманитарен работник.  И през тези над 30 години не е спирала да мисли за България, да популяризира историята и културата на страната ни. Днес тя продължава мисията си на човек, работещ за благото на хората в родината си.
На всички нас тя ни пожелава да се върнем към историята на фамилията си, да я възстановим, за да се учим от нея и  да я съхраним за поколенията

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

Галерия

Вижте още

Труден е пътят, за да стане едно училще иновативно

Експертна комисия към МОН   посети училището в Ново село и видинските училища ОУ "П.Р. Славейков" и  ПГ "Проф д-р Асен Златаров", за да се запознае с иновативните методи на преподаване. Иновативните училища са сравнително ново нещо в България и вече за трета година с приемането на новия закон за образованието стана възможно реализирането на..

публикувано на 23.04.19 в 16:30

Дни на професиите във Враца

Най-новите и атрактивни професии, които ще се изучават в учебните заведения през новата учебна година, бяха представени във Враца . В събитието "Дни на професиите" участваха средни училища, професионални и профилирани гимназии, които подредиха свои щандове в Младежкия дом в града. Посетителите имаха възможност да разгледат и дегустират от кулинарните..

публикувано на 23.04.19 в 14:20

Д-р Григор Томов: Хората от Северозапада имат право на най-доброто лечение

Нова модерна апаратура получи Комплексният онкологичен център във Враца, коЙто обслужва пациенти и от областите Видин и Монтана. Това е най-добрата апаратура в света в момента, произведена е от водещи фирми, обясни в предаването "Направление здраве" управителят на лечебното заведение д-р Григор Томов . Той уточни, че апаратурата е за работата на..

публикувано на 22.04.19 в 18:31
Дарина Василева

Джак, Майк и Спайк

Кучетата от породата  Джак Ръсел териер са много темпераментни . Те са подходящи любимци за хора, които обичат движението. Ще ви дадат цялата си любов, но ще искат да играят, лаят и подскачат.  Дарина Василева от Монтана е горд собственик на три кучета от тази подвижна порода -  Джак , Майк и Спайк . Баща и син и едно намерено на улицата. Как живеят..

публикувано на 22.04.19 в 11:33

Видинското ОУ "Иван Вазов" празнува

Видинското училище "Иван Вазов" започна отбелязването на своя 57-ми рожден ден. Ученици ще посетят Берковица и Белоградчик, каза за Радио ВИДИН директорът Пролетка Цветкова : "Имаме екскурзия с учениците. Част от тях ще посетят Берковица и къщата-музей на Иван Вазов, защото, знаете, той там е живял и работил, известно време, а в събота, от..

публикувано на 19.04.19 в 15:00
Мария Пеева, блогър и преводач,  автор на книгата

Мама Нинджа представя книга във Видин

Мария Пеева, известна с блога си "Мама Нинджа", ще представи пред читатели от Видин  първия си роман „Писмо до сестра ми“, написан съвместно с доктора по клинична психология Люси Рикспуун от САЩ. Книгата разказва историята на две сестри, които са неразривно свързани, но и много различни.  "Не познавах Люси Рикспуун на живо, когато започнахме да..

публикувано на 18.04.19 в 16:05

Отбелязваме Европейския ден на пациента

На днешният 18 април отбелязваме Европейския ден на пациента. Той се отбелязва от 2007 година, когато мрежата от европейски граждански организации "Active Citizenship Network" започва популяризиране на ежегодното му честване, като повод за информиране, обсъждане и предприемане на действия за подобряване на правата на пациентите в Европа. Защитени..

публикувано на 18.04.19 в 11:54