Грижим ли се за паметниците на културата в Северозапада

Снимка: Колаж на Красимир Каменов

18 април е обявен от ЮНЕСКО за Международен ден за опазване на паметниците на културата. Денят е повод да се привлече общественото внимание във всички страни към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата. Дали в Северозапада се грижат добре за паметниците на културата и в какво състояние са те? 

Да обясним- паметник на културата, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите в България /отменен с влизането в сила на Закона за културното наследство от 2009 г./, е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост. След 2009 г. терминът е заместен с "културна ценност". Националният институт за паметници на културата - НИПК /сега Национален институт за недвижимо културно наследство - НИНКН/, към Министерството на културата упражнява ръководство и надзор по издирването, изучаването и опазването на паметниците на културата и по музейното дело. Министерството на културата обявява паметниците на културата по предложение на Националния институт за паметниците на културата, след като задължително се вземе мнението на кмета на общината, на територията на която се намира съответният Обект.


261 е бройката на декларираните паметници на културата, това съобщи преди време пред радио Видин главният архитект на Община Видин Ангел Недялков:

"261 е бройката на декларираните паметници на културата. Между декларирани и регистрирани паметници има съществена разлика. От НИНКН са имали задължение да проверят всички декларирани паметници, а след това да са регистрират, ако имат необходимите качества. Това не е направено, но не само тук, а и в цяла България. Само пет от тези декларирани паметници са с отнет статут на разрушени. Останалите 256 съществуват ефективно под различни форми. Общо 24 са паметниците от национално значение в Община Видин. Това са знаковите паметници, познати са на всеки. Сградите в центъра на града са комбинирани в ансамбли..."  

Промяната на собствеността не означава смяна на статута паметник на културата, когато става въпрос за частни имоти. Единствено Институтът за недвижими културни ценности има право да дава или да сваля статут. Независимо кой е собственик, той трябва да знае, че даденият обект има статут- така коментира за Радио ВИДИН Пламен Иванов, регионален инспектор по недвижимо наследство към Министерството на културата. "Грижим се за паметниците", каза и директорът на регионалния исторически музей във Видин Фионера Филипова:


"Недвижимото културно наследство е много голямо във Видин... Някои се намират в добро състояние, а други не. Все пак те се нуждаят от почти ежедневна грижа... Знакови паметници бяха ремонтирани, между тях и "Кръстата казарма"... Очакваме по проект ремонти и на замъка Баба Вида и на Синагогата..."

Общият брой на паметниците на културата от национално значение на територията на цялата област Видин е 36.

Наскоро Видин се сдоби с още един паметник на културата, но от местно значение-  бившата дизелова електроцентрала във Видин. До обявяването на зданието за паметник на култура се стигна след подписка на видинчани, инициирана от политика и университетски преподавател проф. Вили Лилков. Попитахме го какво се случва сега с електроцентралата?

"Оттук нататък съдбата на централата е в ръцете на собственика, а именно Министерството на енергетиката. Тя трябва да се прехвърли като собственост на видинската община. След като вече е обявена за културна ценност, тя трябва да се извади от активите на търговското дружество и да се прехвърли на държавата или на Общината... Красивата сграда може да стане международен център заради близостта на Видин с Калафат и Зайчар...Трябва да се инициира дискусия за бъдещето на дизеловата електроцентрала с общественици във Видин..."

28 са паметниците на културата от национално значение на територията на област Монтана. Повече за състоянието им разказа д-р Ваня Иванова, директор на монтанския музей:

"Опазването на паметниците е дело на собствениците. Ако това е частно лице, то то е освободено от плащането на данък сгради... От доста време регистъра не е актуализиран и в него попадат и такива паметници, които нямат вече функции- къщи на партизани и ятаци. Пример е музея на Септемврийското въстание в Монтана, който отдавна не функционира, а вторият етаж дори е реституиран... Не винаги собствениците на такива паметници имат средства да ги поддържат и би следвало държавата да помисли да отпуска средства, които да минат през общините, за да се ремонтират..."

44 са паметниците на културата от национално значение на територията на област Враца. Темата коментира директорът на Регионален исторически музей- Враца Георги Ганецовски:

"За самия град има два изключителни паметника. Това са двете отбранителни жилищни кули- кулата на Мешчиите и Куртпашовата кула. При изкопни работи за подземен паркинг на хотел бе разкрит и тунел, свързващ двете кули и друг, който води до река Лева. Сега са запечатани. Тук има потенциал да се развият по-добре като обекти...Обичам да казвам, че ходим върху история, но трудно се намират средства за адаптация, реставрации и социализация... Археологическото наследство също е голямо в региона...Трябва държавата да дава пари и на Северозапада, за да може и тук да се инвестира в археология и история, като цяло..."

Анкета с жители на Видин показа, че са доволни от грижата за паметниците на културата в града.
Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.
Вижте още

"Умните къщи"- глезотия или неизбежно бъдеще

Развитието на информационните технологии през последните десетилетия е толкова интензивно, че не случайно се наложи твърдението, че днес живеем във века на информационните и комуникационните технологии. Освен в областта на изчислителните системи и комуникациите, информационните технологии навлизат във всички сфери на живота. Едно място, където те..

публикувано на 16.05.19 в 13:58

Как църковната камбана на видинското село Връв започна да бие в отсрещното румънско село

Църквата "Свети Никола" в бреговското село Връв е една от най-старите в  района, като строежът ѝ започва още през 1846 година. Тя се намира в близост до старата римска крепост Дортикум. Местните разказват, че преди много години църквата е била дървена и след едно нападение от черкези, храмът бил подпален и напълно изгорял. От него останало..

обновено на 15.05.19 в 14:51

Проект готви промени за възпитанието на учениците

Училищата да възпитават децата на 16 ценности, нагласи и умения- това е предвидено в новия проект за стратегия за възпитателната работа в образователните институции за периода 2019- 2030 година на Министерството на образованието и науката. С помощта на семействата си младите хора ще се учат да се гордеят с България. Освен това ще се учат и на..

публикувано на 15.05.19 в 12:05

Млади и стари от Северозапада за бъдещето на Европа

"Изберете своето бъдеще" и "Този път ще гласувам" са част от призивите, с които Европейският съюз цели да мотивира избирателите да участват в изборите за Европейски парламент . 12 дни преди вота проверяваме ще дадат ли своя глас на 26 май и интересуват ли се от бъдещето на Европа младите и хората от третата възраст в Северозападна България...

публикувано на 14.05.19 в 13:28

Младежи от Видин: "Където и да сме, Видин остава в сърцата ни"

15 май е датата, на която видинските училища ще изпратят тазгодишните абитуриенти. Повечето от тези млади хора ще продължат образованието си в чужбина и ще напуснат Видин завинаги. Какъв избор са направили? Петко Владимиров е ученик от 12 "а" клас на Гимназията с преподаване на чужди езици /ГПЧЕ/ "Йордан Радичков". Избрал е да продължи образованието..

публикувано на 13.05.19 в 16:58
Младена Димитрова, кмет на село Драганица

Младена Димитрова: Ключът за решаването на проблемите в Драганица е да работим заедно

Днес рубриката "Добро утро, кмете!" ни води в село Драганица, община Вършец. Населението там, както и на повечето места в Северозапада, е предимно застаряващо, а основните проблеми са безработицата, обезлюдяването и лошата инфраструктура. Това, с видима носталгия по миналото, разказаха пред Недка Лилкова жители на Драганица: "Тук не се живее..

публикувано на 10.05.19 в 18:00

Среща на випуска - едно вълнуващо изживяване

Срещите на випуска са вълнуващи. Да видиш своите съученици след 10, 20, 30 и повече години е изживяване - променени, с различни житейски пътища и съдби. Какво е преживяването и емоцията от такива срещи, това е темата в "Посоките на делника". Илона Иванова и Росен Ракаджиев наскоро организираха една такава среща във Видин по повод 25 години..

публикувано на 09.05.19 в 12:04