Кметът на Лиляче: Кражбите спряха, защото в началото почти не спях нощем

| обновено на 24.05.19 в 17:00

Това обясни в рубриката "Добро утро, кмете", Цветослав Цветков, кмет на врачанското село Лиляче. То е едно от най-големите села в община Враца и се намира само на 14 км от общинския център. Разположено е в своеобразен карстов район с много пещери, пропасти и извори. През този терен река Лиляшка бара с времето е издълбала интересен скален мост, наречен от местните Божи мост- едно от редките чудеса на природата.

СнимкаНо дали близостта до общинския център и прекрасните природни дадености са достатъчни селото да просперира, а местните да са доволни от живота си? Това проверихме в разговори с жителите му и кмета на Лиляче.

"Животът е такъв, какъвто си го направим. Който не се плаши от работата, намира препитание в дърводобива, в строителството, в селското стопанство. Кражби няма, живеем спокойно, но си имаме СОТ. Остава да оправят и пътищата, но обещанията са само около изборите. Колко години ги слушаме... Като собственик на кафене в селото смятам, че поне пътят до забележителностите край селото трябва да бъде ремонтиран. Това ще доведе повече туристи тук, а и бизнеса ще се развие... Родена съм в Русия, но от 1993 година със съпруга ми живеем в Лиляче. Много ми харесва. Няма да сменя Снимкаживота си тук с някоя панелка в града. Направили сме си добри условия за живот и съм доволна. Зависи как човек подреди живота си. Но- задължително трябва да се оправят пътищата. Направо са кошмарни. И още нещо- за младите хора трябва да има нещо, което да отвлича вниманието им от алкохола и наркотиците. Трябва да бъдат заети с нещо интересно... Сега разбрахме, че ще откриват пенсионерски клуб в читалището и това е добре за пенсионерите, които не са малко в селото... Повечето от младите заминаха за чужбина, защото тук няма работа. Много е трудно... За някакво по-светло бъдеще изобщо не може да се говори. Такова е положението. И  правомощията на кмета не са безгранични. Що се отнася до това, как се гледа малко дете на село, ами всичко купуваме от Враца... Тук имаме една природна забележителност - Божия мост, а пътят Снимкадо там е отвратителен. Нищо не се прави за този път, а идват туристи дори от чужбина. Знаете ли как стигат до там и какво си мислят за нас...", коментират жители на Лиляче.  

От незапомнени времена в Лиляче живеят власи копанари. През втората половина на 19 век тук се преселили десетина семейства власи от селата Върбица и Мраморен, Врачанско и от Пазарджишко, които се наричат Долноверците и Тракийците. Всички власи били безимотни и са водели скитнически живот, като се препитавали с изработването на вретена и дървени копани. Стояли са само през зимата в Лиляче. На връх Гергьовден се събирали край селото в местността Кръста и от тук тръгвали с катуните си из полските села, разказват местни. След 1950 година Снимкалиляшките власи постепенно уседнали. През миналите векове в околностите на Лиляче са зимували на стан и власи скотовъдци, наричани тук каракачани. След 1900 година се изселили в Румъния.

"Ние тук сме влашко село. Аз също съм влах, а животът ми не се различава от този на останалите. Трудно е. Регистрирах се на борсата, няма нито работа, нито пенсия. Разчитам на децата, които са в Италия. Не знам дали изобщо ще се оправим, защото следя какво става и не мога да разчитам вече на нищо. Живеем ден за ден... Ние сме преселници тук, така съм чувал от баба ми и дядо ми. Дошли сме от Румъния. Половината от селото сме власи, половината са българи. Уважаваме се, нямаме никакви проблеми... От моста нагоре са власи, а от моста насам- Снимкабългари. Имаме и роми. Те взимат къщите на българите, дето измряха. Сега са болшинство. В една къща са не знам колко деца и още поне четирима възрастни. Навремето бяха само 2-3 семейства, а сега започнаха да идват откъде ли не. Кметът не трябва да ги приема, защото виждате какво става по другите села. Не ни трябват тук. Навремето и моята къща беше ограбвана 3 пъти, докато бях в чужбина и знам какво е. Сега нещата се пооправиха и сме по-спокойни. Затова не бива да се допуска това заселване..."

"Проблемите и при нас най- вече са свързани с инфраструктурата", отговаря на поставените въпроси и допълва щрихи от живота в Лиляче кметът, Цветослав Цветков.

Снимка" Аз съм четири мандата кмет, а за това време е асфалтирана една единствена улица. Хубавото е, че тази година има отделени средства и за селата. Надявам се ремонтът на улиците да започне през май-юни, след като преминат дъждовете. Предвидена е и рехабилитация на междуселския път Чирен  - Лиляче. Пътят между тях е лош и заради извозването на трошен камък от кариерата до селото. В тази кариера работят около 20-30 човека от Лиляче. Иначе работа няма. Младите се изнесоха към Италия, Испания, Гърция, сега вече и към скандинавските страни и Германия. Що се отнася до власите, които живеят в нашето село, аз не мога да кажа откъде точно са се преселили тук. Навремето са се занимавали с дърводелство и най-вече с вретенарство. С течение на Снимкавремето обаче, понеже са много работливи и пробивни, започнаха да излизат в чужбина. Първо в Либия и Русия, а сега и в много от европейските страни. Връщайки се, започнаха масово строителство на къщи. Събарят до основи старите и строят нови, но едни такива разчупени, на един етаж, разкошни къщи...

Нямаме кражби, нямаме и престъпност. Селото е спокойно, макар че в него сега живеят от 900 до 1 000 човека. Дали толкова народ и то смесено население се управлява трудно? Ами трудното беше в началото, защото през 2003 година, когато станах кмет, имаше много кражби. Как ги спрях ли? Ами просто не спях нощем, обикалях селото, а това помага. Помага и боя разбира се. Някои хора не възприемат само от приказка. При тях се налагат и по-други мерки. Имаше една групичка от 3-4 непълнолетни хулигани, но хубавото е, че те пораснаха, хванаха си хляба в ръцете и промениха начина си на живот. Сега в селото е спокойно...
", допълва кметът, който сам участва във всички ремонти, включително и на църквата, на беседките, парапетите и другите обекти до природните забележителности край селото.  

Целите интервюта и още за живота в Лиляче- в звуковия файл.


Вижте още

Отбелязваме Световния ден на прехраната

С решение, взето на 16 октомври 1945 година Организацията на Обединените нации обявява 16 октомври за Световен ден на прехраната. Днес той се чества в над 150 страни, като България се включва през 2006 година за раширяване на достъпа до храна и създаване на условия за устойчиво земеделие. Тази година с редица прояви у нас ще стартира и Националната..

публикувано на 16.10.19 в 12:45

Ще стане ли Северозападът по-добро място за живеене

В последно време отново се заговори за Целенасочена програма за развитие на Северозапада . Тя беше разработвана, обсъждана и съгласувана в продължение на няколко години и се очакваше прилагането ѝ да даде началото на процеса за растеж на слабо развитите региони в страната. Целта на подобен документ е приоритетно и целенасочено държавата да работи и..

публикувано на 15.10.19 в 13:45

"Стандартно" ли е храненето в детските градини

В детските менюта да се включат най-малко три вида пресни зеленчуци и най-малко три вида пресни плодове седмично; консервираните зеленчуци и плодове да не съдържат консерванти, подсладители и оцветители. Тези и други  промени  са предвидени в Наредба №6 за здравословното хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения. Причината,..

публикувано на 14.10.19 в 15:01

Предизборно- подготовка и очаквания

След близо две седмици ще избираме местната власт за следващите четири години . Общият брой на кандидатите, които ще се борят за гласовете на българските избиратели на 27 октомври, е 36 288, съобщиха от Централната избирателна комисия. Във Видин ще избираме между 10 кандидати за кметския пост и 190 за общински съветници.  Предизборната кампания вече..

публикувано на 11.10.19 в 14:40

Какво е психичното здраве на българина?

Влошеното психично здраве на българите буди сериозна тревога. Има ли решение на проблема? Поводът да говорим по този въпрос е 10 октомври, когато се отбелязва Световният ден на психичното здраве . Отбелязва се от 1991 година по инициатива на Световната федерация за психично здраве, в България- от 1993 година. Целта е да се насочи вниманието на..

публикувано на 10.10.19 в 11:52

Ненужните...

"Университет за всички“ е академична инициатива, създадена с усилията на преподаватели и учени по социални и хуманитарни науки в български университети и Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Инициативата започва с идеята не просто да бъдат направени видими социалните и хуманитарни науки, но да предизвика диалог с цел..

публикувано на 09.10.19 в 14:44

Ще мотивира ли учителите по-високото възнаграждение

За 2020 г. в бюджетната прогноза са разчетени допълнително 360 млн. лв. за по-високи заплати на педагогическите специалисти, което е с 30 млн. лв. повече от 2019 г., обяви в декларация от парламентарната трибуна Милена Дамянова, председател на Комисията по образование в навечерието на Международният ден на учителя, който отбелязахме на 5..

публикувано на 08.10.19 в 15:10