Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кметът на Лиляче: Кражбите спряха, защото в началото почти не спях нощем

| обновено на 24.05.19 в 17:00

Това обясни в рубриката "Добро утро, кмете", Цветослав Цветков, кмет на врачанското село Лиляче. То е едно от най-големите села в община Враца и се намира само на 14 км от общинския център. Разположено е в своеобразен карстов район с много пещери, пропасти и извори. През този терен река Лиляшка бара с времето е издълбала интересен скален мост, наречен от местните Божи мост- едно от редките чудеса на природата.

СнимкаНо дали близостта до общинския център и прекрасните природни дадености са достатъчни селото да просперира, а местните да са доволни от живота си? Това проверихме в разговори с жителите му и кмета на Лиляче.

"Животът е такъв, какъвто си го направим. Който не се плаши от работата, намира препитание в дърводобива, в строителството, в селското стопанство. Кражби няма, живеем спокойно, но си имаме СОТ. Остава да оправят и пътищата, но обещанията са само около изборите. Колко години ги слушаме... Като собственик на кафене в селото смятам, че поне пътят до забележителностите край селото трябва да бъде ремонтиран. Това ще доведе повече туристи тук, а и бизнеса ще се развие... Родена съм в Русия, но от 1993 година със съпруга ми живеем в Лиляче. Много ми харесва. Няма да сменя Снимкаживота си тук с някоя панелка в града. Направили сме си добри условия за живот и съм доволна. Зависи как човек подреди живота си. Но- задължително трябва да се оправят пътищата. Направо са кошмарни. И още нещо- за младите хора трябва да има нещо, което да отвлича вниманието им от алкохола и наркотиците. Трябва да бъдат заети с нещо интересно... Сега разбрахме, че ще откриват пенсионерски клуб в читалището и това е добре за пенсионерите, които не са малко в селото... Повечето от младите заминаха за чужбина, защото тук няма работа. Много е трудно... За някакво по-светло бъдеще изобщо не може да се говори. Такова е положението. И  правомощията на кмета не са безгранични. Що се отнася до това, как се гледа малко дете на село, ами всичко купуваме от Враца... Тук имаме една природна забележителност - Божия мост, а пътят Снимкадо там е отвратителен. Нищо не се прави за този път, а идват туристи дори от чужбина. Знаете ли как стигат до там и какво си мислят за нас...", коментират жители на Лиляче.  

От незапомнени времена в Лиляче живеят власи копанари. През втората половина на 19 век тук се преселили десетина семейства власи от селата Върбица и Мраморен, Врачанско и от Пазарджишко, които се наричат Долноверците и Тракийците. Всички власи били безимотни и са водели скитнически живот, като се препитавали с изработването на вретена и дървени копани. Стояли са само през зимата в Лиляче. На връх Гергьовден се събирали край селото в местността Кръста и от тук тръгвали с катуните си из полските села, разказват местни. След 1950 година Снимкалиляшките власи постепенно уседнали. През миналите векове в околностите на Лиляче са зимували на стан и власи скотовъдци, наричани тук каракачани. След 1900 година се изселили в Румъния.

"Ние тук сме влашко село. Аз също съм влах, а животът ми не се различава от този на останалите. Трудно е. Регистрирах се на борсата, няма нито работа, нито пенсия. Разчитам на децата, които са в Италия. Не знам дали изобщо ще се оправим, защото следя какво става и не мога да разчитам вече на нищо. Живеем ден за ден... Ние сме преселници тук, така съм чувал от баба ми и дядо ми. Дошли сме от Румъния. Половината от селото сме власи, половината са българи. Уважаваме се, нямаме никакви проблеми... От моста нагоре са власи, а от моста насам- Снимкабългари. Имаме и роми. Те взимат къщите на българите, дето измряха. Сега са болшинство. В една къща са не знам колко деца и още поне четирима възрастни. Навремето бяха само 2-3 семейства, а сега започнаха да идват откъде ли не. Кметът не трябва да ги приема, защото виждате какво става по другите села. Не ни трябват тук. Навремето и моята къща беше ограбвана 3 пъти, докато бях в чужбина и знам какво е. Сега нещата се пооправиха и сме по-спокойни. Затова не бива да се допуска това заселване..."

"Проблемите и при нас най- вече са свързани с инфраструктурата", отговаря на поставените въпроси и допълва щрихи от живота в Лиляче кметът, Цветослав Цветков.

Снимка" Аз съм четири мандата кмет, а за това време е асфалтирана една единствена улица. Хубавото е, че тази година има отделени средства и за селата. Надявам се ремонтът на улиците да започне през май-юни, след като преминат дъждовете. Предвидена е и рехабилитация на междуселския път Чирен  - Лиляче. Пътят между тях е лош и заради извозването на трошен камък от кариерата до селото. В тази кариера работят около 20-30 човека от Лиляче. Иначе работа няма. Младите се изнесоха към Италия, Испания, Гърция, сега вече и към скандинавските страни и Германия. Що се отнася до власите, които живеят в нашето село, аз не мога да кажа откъде точно са се преселили тук. Навремето са се занимавали с дърводелство и най-вече с вретенарство. С течение на Снимкавремето обаче, понеже са много работливи и пробивни, започнаха да излизат в чужбина. Първо в Либия и Русия, а сега и в много от европейските страни. Връщайки се, започнаха масово строителство на къщи. Събарят до основи старите и строят нови, но едни такива разчупени, на един етаж, разкошни къщи...

Нямаме кражби, нямаме и престъпност. Селото е спокойно, макар че в него сега живеят от 900 до 1 000 човека. Дали толкова народ и то смесено население се управлява трудно? Ами трудното беше в началото, защото през 2003 година, когато станах кмет, имаше много кражби. Как ги спрях ли? Ами просто не спях нощем, обикалях селото, а това помага. Помага и боя разбира се. Някои хора не възприемат само от приказка. При тях се налагат и по-други мерки. Имаше една групичка от 3-4 непълнолетни хулигани, но хубавото е, че те пораснаха, хванаха си хляба в ръцете и промениха начина си на живот. Сега в селото е спокойно...
", допълва кметът, който сам участва във всички ремонти, включително и на църквата, на беседките, парапетите и другите обекти до природните забележителности край селото.  

Целите интервюта и още за живота в Лиляче- в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща..

публикувано на 24.04.24 в 13:45

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00